Разградският писател, общественик, краевед и библиотекар в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ подава ръка на детската аудитория, за да я съпроводи по пътя на приказните приключения с първата си самостоятелна книжка „Боян и трите безценни дара“. Там, където в блестящите води на Искрена се оглеждат острите върхове на Виделина. На страниците на художественото произведение героите оживяват сякаш с магическа пръчка и в един момент между редовете се вижда самотната желязна кула в центъра на площада, от страниците се усеща горещото дихание на дракона Жарко, а в следващия миг вече се отправяш на рисковано приключение с най-прославения майстор – ковач Боян. Сюжетът на произведението обаче далеч надхвърля рамките на традиционните детски приказки, за да зададе дълбокия философски смисъл за това, че „С разум и с добри приятели всичко е възможно.“ Това е и основното послание на Димитър Петров към малчуганите. А авторът е убеден, че четивото ще бъде интересно и за по-голямата аудитория.
Това, което отличава „Боян и трите безценни дара“ е присъствието на стихове. Написването им се оказва лесна задача за автора, който се занимава със създаването на куплети. „Децата лесно възприемат римушките като песничка“, разяснява Димитър защо обединява поезия и проза. Дата за официална премиера на книжката засега няма, но пък има изявен интерес от страна на детски градини и училища авторът да представи художественото си произведение там. Приказката, която се издава от „Палмира“, ще бъде пусната в продажба в мрежата на книжарниците.
Приказката е била готова още в края на май, разказва авторът й. Любопитен факт е, че краят на сюжета идва от само себе си. Въпреки че творческата работа по произведението отнема сравнително малко време, идеята трябва да престои. „Написвам го и го оставям да отлежи. След два-три месеца го чета като нов текст. Трябва да се отдалеча малко, за да го видя“, разкри как протича творческият процес авторът, който създава въображаемия свят на един дъх.
Димитър посвещава творческото произведение, илюстрирано от художника Мариела Вачкова, на своите внучки Деяна, Миа и Вая, които със сигурност помагат с оценка и съвети. „Ако човек е запазил в себе си част от детското, детето в себе си, дори и да не го проявява пред хората, то по някакъв начин се материализира.“, споделя Димитър как се раждат хрумванията за сюжетите на детските му приказки. Неизбежно е обаче през годините детската аудитория да не се промени. Затова и „Боян и трите безценни дара“ е съобразена с поколението, растящо сред дигиталните технологии. А именно съвременните компютърни средства променят децата като читатели. „Хората искат, не само за приказките, но и за късите разкази и за романите, много бързо да разберат за какво става дума. Нямат време за описания и за лирично отклонение. Трябва да има екшън, динамика.“ По този начин писателят коментира модерната тенденция сред четящата публика. Пътят към детските умове и сърца намира чрез детската си нагласа, а и следването на основните правила за това приказките да бъдат интригуващи за малчуганите. Сред тях са скритата мъдрост и поука, а имената на героите трябва да носят заряд в себе си, който да допълва самия образ. Това, което е важно децата да знаят и помнят, е че „Винаги, ако си добър и истински честен, се появява някой, който да ти помогне в най-трудния момент.“
„Аз пиша детски приказки и стихове отдавна.“, изтъква Димитър в отговор на въпроса как се заражда идеята му за написването на последната му приказка. В „Светлик“ има публикувани произведения за малките читатели още през ’90-те години, разказва той. Част от творчеството му са гатанки, скороговорки. Изявите на Димитър пред детска аудитория винаги са интригуващи за малчуганите, с които заедно съчиняват стихове и песни. „Винаги в моите приказки визирам български градове и области, героите са с български имена.“, уточнява писателят и пита: „Това е нашето, българското. Защо трябва да бъде Джон?“ В предишната му приказка „Царският зет с трите имена“, която миналата година беше отличена с втора награда в Първия национален конкурс за вълшебна авторска приказка на тема „Гора вълшебница и нейните сестри Музика и Поезия“, организиран от Народно Читалище „Родина 1860″ и Община Стара Загора, главният герой трябва да премине от Стара Загора през вълшебна гора, за да стигне до Велико Търново. Всички малчугани, които искат да преживеят вълнуващите премеждия заедно със скромния момък и да разберат защо има три имена, могат да открият произведението в Детския отдел на библиотеката в Разград. За разлика от фантастичните истории, които привличат интереса със своята чудноватост, Димитър твори и под въздействието на действителни случки. Така се ражда приказката за летящата костенурка. На връщане от Шумен за Разград със своята внучка Деяна стават свидетели как на пътя камион прегазва животното, което винаги носи своя дом на гърба си.
Димитър Петров е категоричен, че „Боян и трите безценни дара“ няма да остане последната му детска книжка. Дори плановете му са да издаде самостоятелна книга с няколко приказки в този дух. „Винаги в тях ще поддържам моя стил с български имена, български географски и исторически местности. Да се запази красотата и автентичността на българското“, разкрива писателят, изрично подчертавайки, че не е националист. „Аз съм човек на целия свят, иначе не можеш да напишеш приказки. Детето е като вселената – то е отворено за всичко“, завършва писателят.
Димитър Петров Петров е роден на 30 март 1956 година в Разград в учителско семейство. Завършил е магистратура „Библиотечни и информационни технологии и културна политика“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Автор е на краеведски изследвания, поредица художествена мемоаристика „Известни разградчани“. Известен е с кореспондентската си дейност в местния и централния печат. Пише къси разкази, участва със свои статии в различни научни издания. Съставител е на сборника „Поетични хоризонти на българката“. Редактор на стихосбирки и други издания. Негови стихове са превеждани на руски и румънски езици. Носител е на различни награди от национални, международни литературни конкурси и на голямата награда „Никола Икономов“ в Разград за принос към културата на града. От 2011 година е член на Съюза на българските писатели.
Десислава СТЕФАНОВА
