Първата стихосбирка на Ивета Попова със заглавие „Път през гората” е вече факт. Тя съдържа 24 стихотворения с редактор Донка Василева. В нея читателите ще открият откровенията за една любов в търсене на същността й в огъня.
Дебютантката е родена през 1965 година в Разград. Завършила е Математическа гимназия в града и Медицинска академия в София. Работи в Регионалната здравна инспекция в Разград, а стиховете й носят редица отличия.
Срещата с Ивета Попова и дебютната й стихосбирка „Път през гората” се състоя в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев” в Разград. По стените на отдел „Изкуство” бяха наредени личните картини – живопис, донесени от самата поетеса специално за вечерта, а за приповдигнатата атмосфера допринасяше класическата музика. Събитието се откри с нейна кратка биография и литературен анализ на стиховете. Представена беше и презентация със снимки от живота на дебютантката. След поетично-музикалния рецитал Донка Василева сподели своите впечатления и препоръки, а авторката разкри свои съкровени тайни за създаване на стихосбирката, за една изстрадана любов и за това, че посвещава произведението на съпруга си. В залата присъства и големият й син Димитър. Накрая присъстващите обсипаха Ивета Попова с поздравления и цветя, а тя раздаде автографи.
Изказът на поетесата е динамичен и емоционален без дори сянка от отрицателна енергия. Стихосбирката има своя атмосфера, излъчва вътрешна хармония. Интонацията е спокойна, облъхва ни леко приповдигната тревожност за смисъла и истината на любовта, а мъдростта на словото ни успокоява и помирява.
Поетесата Ивета Попова започва своята словесност пред четящия с „огъня”. Това е представата й за истинската любов – тук и сега, за да осмислим себе си, вселената и божествената искрица. Оригиналността на стиха води читателя до търсене на отговор и той го открива в края на стихотворението като цялостно чувство.
В следващите стихове пред нас се откриват откровенията и откритията, например какво е брачната халка. Тя един ден, изпълнен с емоции и спомени ли е, или цял живот с всички превратности и смисъл? Всяко следващо стихотворение затаява дъха ни, а образите в тях са символно натоварени – малката теменужка, жълтото минзухарче. Последното стихотворение, носещо името „Сълзи“, води до откритието на поетесата, че „дъждът никога повече няма да плаче” щом има обич и любов.
Димитър ПЕТРОВ
