Нямам никакво намерение да влизам в полемика с уважавания от мен г-н Бойко Обретенов, още повече, че съпоставяйки моя и неговия материал, мисля, че с него май говорим на един език, но с различна трактовка. Явно и него, както и мен, ни боли, че нещата в България не се случват както ни се иска. Не виждам и къде в текста ми има „осмиване“ на идеята да се построи храм. Нямам нищо против чужда страна или организация да помогне за довършване на започнатия църковен храм, още повече, че от осем години съм хорист в Църковния хор при храм „ Св.Николай“ в Разград.
През миналата година в град Високо, общински център, на далеч по-малка от Разград община, на 29 км по магистрала от Сараево, Босна и Херцеговина, пяхме в нов Културен дом, построен изцяло със средства, отпуснати от турската държава, видно от снимките и надписите във фоайето. Тук ще направя едно отклонение – една от фестивалните прояви, в които участвахме и три състава от България, беше посетена от посланика ни в Сараево. Предишната година в Тирана българският посланик там лично се срещна с ръководството на състава ни. Давам го като пример, че не може с един негативен аршин да мерим всички държавни и други служители.
Лично аз не бих имал нищо против, напротив, много бих се радвал, ако има кой да помогне да укрепим северозападния ъгъл на Музикалния дом „Екатерина и Димитър Бъчварови“, сериозно подкопан сред поредица корекции на руслото на река Бели Лом, а не си позволявам даже и да мечтая да се завърши Камерната зала на Общинския културен център в Разград. Навремето дадох своята скромна лепта за завършването на този център и сега бих отделил от пенсията си да помогна за тези две направления, стига да съм жив и здрав дотогава.
Инж. Стамен МАТЕЕВ
