Иво Стоянов е роден през август 1972 г. в Кубрат. Завършва история в ШУ „Еп. Константин Преславски“. От 2007 г. работи в Регионалния исторически музей /РИМ/ в Разград. Интервюто е по повод на първата му издадена книга. Има редица научни публикации, свързани с Разград и историята му през периода XV-XIX век. Има и статии, свързани и с националната история в този период. Участва в научни конференции на регионални музеи. Съавтор е на няколко издания на РИМ-Разград.
Книгата „Разград и войните на Османската империя ХV-ХІХ век“ е вече факт. Кога се роди идеята за нейното написване и какъв е пътят на това изследване?
Идеята да тази книга се зароди в мен постепенно преди около 3-4 години. Докато проучвах отделни събития от историята на Разград, ми направи впечатление, че досега никой не е изследвал темата за Разград по време на Руско-турските войни. Единствено се говори и пише за войната от 1877-78 година, тъй като тя поставя съдбата на Разград по нов път. Почти непроучени са събитията около Разград през войните от 1774, 1810 и превземането на града от руските войски през 1828 и 1829 г. Постепенно започнах да събирам материали за отделните войни и действията на армиите около Разград. По-късно това ми даде възможност да пристъпя към обработване на събраната информация и нейното систематизиране. Освен текста, в книгата са представени схеми за бойните действия около Разград и биографични данни за руски и турски военачалници свързани с тях.
Може ли да се обособят отделни периоди в обхвата на изследването?
Отделните глави в книгата са посветени на различните военни кампании през периода ХV-ХІХ в. Първата глава е посветена на възникването и развитието на Разград в периода, когато той е в състава на Османската империя. Градът след ХVІ век винаги е бил малък провинциален, но си има свой облик.
Следващата глава е посветена на мястото на Разград по време на османската експанзия в Европа до края на ХVІІ в. Тук е отделено място и на превземането на града от влашките войски през 1595 г.
В третата глава е разгледано участието на Разград в Руско-турските войни от ХVІІІ в. Това е времето когато империята губи своето доминиращо влияние и постепенно започва да се свива. Тя обаче е достатъчно силна, за да събира многобройни войски за водене на военни действия срещу новия си северен съперник – Руската империя. В този сблъсък на интереси нашия град намира своето място, като редовно доставя на османската армия войници и значителни количества от хранителни стоки.
Следващите глави са посветени на отделните бойни действия, които се водят около Разград през кампаниите от 1774, 1810, 1828 – 29, 1853-56 и войната от 1877-78. В тези войни Разград е пряко засегнат и става обект на бойни действия. Вследствие на тях още през 1774 г. руски войски влизат в Разград. Но аз ще оставя читателите сами да се запознаят с тези събития, прочитайки книгата. Специална глава е отделена и на функциониращата през ХІХ в. в Разград фабрика за филтриране на селитра, която е една от съставките за направата на барута. Тук са представени и документи относно дейността на фабриката.
Какво е статуквото и значението на Разград по време на Руско-турските войни за двете страни?
В хода на бойните действия между руските и турските войски мястото на Разград се определя от неговото географско положение. Той стои на еднакво разстояние от двата важни военни центъра Русе и Шумен. Русе е част от първата отбранителна линия на Османската империя, която се състои от укрепени позиции по южното крайбрежие на река Дунав. Шумен е част от втората укрепена линия. Това са големите укрепени позиции във вътрешността на днешна Северна България като Варна, Шумен, Плевен, София. Турските гарнизони в тях трябва да спрат руските войски и да не ги допуснат да преминат през старопланинските проходи в Тракия. Така, че който контролира Разград, може да оказва влияние върху хода на бойните действия около другите градове. От особено значение за Разград е жп линията, построена през 1866 г., като с нея могат бързо да се пренасят войници от Русе до Варна. Поради средищното си положение, през 1877 г. в Разград се намира и главният щаб на Източно дунавската турска армия. Тук се съсредоточават около 70 000 турски войници.
Другото важно място на Разград се определя от благоприятния климат и почвата. Тук е развито силно земеделието и скотовъдството, а това осигурява необходимата храна за войската. По тази причина, при всяка една от войните местното население редовно е облагано с извънредни вземания за нуждите на армията. Тези вземания в края на ХVІІІ век водят до социално напрежение и недоволство сред местното население.
Какви военни подразделения са били разположени в Разград през годините?
През целия период от ХV до ХІХ в. в Разград има постоянно разположени военни части. Това са пехота и кавалерия. По време на война тук се установяват и артилерийски части. Въпреки оскъдните сведение се знае, че през ХVІІІ в. тук са разположени 55, 56 и 65-та роти от еничарския корпус. Към тях е имало и помощни части. Това прави около 500 военни. В сражението през 1810 година в Разград има около 5 000 турски войници. Техният командир, Мехмед паша, след близо двучасово сражение се предава. Той е отведен в плен в Русия. След войната се връща в Истанбул, но е екзекутиран заради предателството на града.
През Кримската война в Разград известно време квартируват френски войници. Тогава се изгражда първата телеграфна станция в града. Най-много войска има през войната от 1877 – 78 г. Тя достига до към 70 000 войници, които постоянно са в движение. Освен редовните части има и много доброволни военни отряди.
Какво се случва с населението на Разград по време на войните?
При всяка една от войните след 1774 г. част от местното християнско население се изтегля с руската армия в Русия или Влашко и Молдова. Част от това население остава да живее там за постоянно, а други след края на войната и подписването на мирния договор се завръщат по родните си места. Русия води една постоянна политика за преселение на християни в нейните слабо населени територии. Местното мюсюлманско население от своя страна търси закрила от турската армия и много често се изтегля с нея. По-късно с края на войната това население се завръща по домовете си. След края на войната от 1878 г. има масово изселване на част местното мюсюлманско население към новите граници на Османската империя. Около войните от началото на ХІХ в. от Разград се изселва окончателно еврейската общност.
Естествено е да има в хода на бойните действия противопоставяне между цивилното население, което според своята религиозна принадлежност подкрепя една от воюващите страни. След края на войните обаче взаимоотношенията сред населението се успокояват.
Какво е икономическото развитие на Разград през XIX век и какъв е акцентът в него?
Още с формирането си като малък град през ХVІ век, Разград се оформя като търговско – занаятчийско средище. Развити са най-вече занаятите, свързани със задоволяване на ежедневните нужди на населението с храна, облекло и дом. Затова и водещи занаяти са тези от хранително-вкусовия сектор, шивачи, обущари, грънчари и други. Тук се оформя и една прослойка на търговци, внасящи от Европа стоки, които са много по-добри като изработка. Още през 1567 г. търговци от близкото село Пороище сключват договор с Дубровник за доставката на 1233 кожи за обща цена от 46 854 аспри. Тези връзки са запазени докъм края на ХVІІ в., като в Разград има постоянни представители на различни търговски фамилии от Дубровник. Разградски търговци присъстват на пазарите в Молдова, Влашко и Русия. През втората половина на ХІХ в. основно стоки се доставят от столицата на империята. Центъра на българската търговия е Балкапан хан в Истанбул. Особено активни в търговската дейност са братята Петър и Георги Попови. Районът на Разград е благоприятен за отглеждането на различни земеделски култури. От града се изнасят предимно зърно и обработени месни продукти.
Какво е отражението на войните върху развитието на града в общ план?
Разград и Лудогорието влизат в състава на Османската империя след походите на Али паша през 1388 и 1389 г. Все още не е достатъчно изяснен въпросът със съдбата на средновековното селище в близост до Разград и приемствеността му със съвременния град. В първия период от войните през ХV-ХVІІ в., когато Османската империя води настъпателни действия, Разград се формира като град. Той не е засегнат от тези бойни действия. Събитията се разиграват далеч от Лудогорието в района на Централна Европа. От Разград и региона се събират мъже за армията и необходимата логистична подкрепа. Това води до нарастване на социалното напрежение и през 1759 г. еничарски банди от с. Юнуз Абдал /Йонково/ нападат града и го разоряват.
В следващия период обаче, през ХVІІІ-ХІХ век, империята постепенно започва да води неуспешни кампании. Тя губи територии. Русия води настъпателни войни и влиза на нейна територия. По този начин Разград е пряко засегнат от бойните действия.
За първи път на 21 юни 1774 г. майор Богданов влиза с руски части в Разград.
През 1810 г. градът отново е превзет след няколко часови сражения, вследствие от които е и разрушен. Тогава част от християните се изселват във Влашко, а на тяхно място идват българи от Балкана.
Бойните действия забавят развитието на Разград. Минават години, които са нужни за възстановяване на разрушенията.
Освен Разград бойните действия засягат и село Пороище? Кажете няколко изречения за това.
Пороище е другото селище в района, най-тясно свързаното с всички събития, които се случват около Разград. Селото е създадено през ХVІ век от християни албанци. Много бързо израства и става едно от най-богатите села в региона. Някои чужди пътешественици, които минават през него, го наричат малък град. Всичко това обаче приключва през 1810 г., когато селото е разрушено от руските войски на ген. Ланжерон. Местното население вдига бунт и подкрепя руските войски. През лятото на 1810 г. ген. Ланжерон се разполага в Разград и Пороище, но при изтеглянето си оттук получава заповед и разрушава Разград, Пороище и други селища по пътя си към Русе. През следващите десетилетия селото постепенно се възстановява от щетите. На мястото на изселилите се жители идват нови хора от Балкана, но селото не може да достигне до предишния си разцвет.
Какви източници ползвахте от наши и чужди автори?
Използвал съм главно изследвания на руски военни историци, посветени на отделните войни, които води Русия с Османската империя. Това са изследванията на Николай Епанчин, Андрей Зайончковскй, Андрей Петров и редица други. Също така съм използвал и редица турски изследвания на военните кампании през ХV-ХІХ в. Съвременните технологии дават възможности за един по-широк обхват на документи. Използвани са и сведения от вестници излизащи в различни европейски държави през ХVІІІ-ХІХ в. Най-старото такова сведение е от 1774 г. Използвал съм и редица изследвания на български автори като проф. Вера Мутафчиева, проф. Александър Стоянов и проф. Стефан Дойнов. Използвал съм информация от редица документи, публикувани в много сборници и военни каталози. Включени са и всички документи от научен архив към РИМ- Разград, преведени от османо-турски език през годините. Всички използвани документи и изследвания са цитирани под линия и са описани в края на книгата.
На кого искате да благодарите за оказана помощ за тази книга?
Благодарен съм на всички, които ми помогнаха да реализиран този труд. Доста са хората, които през тези близо три години ми помогнаха. Излизането на книгата не би било възможно без съдействието на служителите от библиотеката и на моите колеги от РИМ-Разград. Подполковник о.з. Вълов изготви схемите на сраженията през различните войни, Дарина Колева от Държавен архив – Разград и Абтула Мехмед ми помогнаха с превода на документи. Антоанета Костадинова извърши езиковата редакция на текста. Мои колеги от други музеи също ми съдействаха при написването на книгата. Проф. Вера Бонева ми беше научен консултант.
Кога се предвижда нейното представяне пред разградската общественост.
Мисля, че най-добре е представянето пред разградската публика да бъде около 28 януари 2020 г. Част от самите събития, описани в книгата, са свързани с тази дата и затова тя е най-подходяща. Книгата вече е на разположение на разградчани и може да се купи от музей „Абритус“ или в къща музей „Станка и Никола Икономови“.
Димитър ПЕТРОВ
