Антон Мянков е роден в Разград, от дете е в САЩ със семейството си. Завършил е Илинойския университет, магистър по библиотекознание и информационни науки, бакалавър по история.
Работи като координатор в библиотеката на юридическия отдел в централния офис на компанията „Hyatt“. Това е многонационална компания, която управлява курорти и хотели в целия свят. Централният ѝ офис е в Чикаго.
Уволнението на Стойчо Стоев на 25 август 2019 сложи край на ръководството на десетия официално назначен старши треньор на „Лудогорец“ в миналите девет години. Ако изключим ръководството на Ивайло Петев (2010 до 2013) и второто пребиваване на Георги Дерменджиев като старши треньор (2015 до 2017), виждаме, че отборът е сменил осем треньори за четири години. Това се равнява на половин година средна „трайност“ на треньор. За клуб, който има репутация за стабилност и постоянство, това говори на пръв поглед доста противоречиво.
Разбира се, треньорският пост никога не е бил проблем за развитието на „Лудогорец“. Макар и с всички тези промени, „Лудогорец“ успя да натрупа 8 поредни шампионски титли и общо 15 родни трофея от 25 възможни в същия този период. В сравнение, ЦСКА и „Левски“, двата гранда на България, общо печелят само 3 в същия период. (ЦСКА 3, а Левски 0.)
Само трима от десетимата треньори нямат поне един спечелен медал с „Лудогорец“. И нищо учудващо, че това са треньорите с най-кратки кариери там – Антони Здравков, който е начело в 17 официални мача; Едуард Ераносян, който записва 10 мача като треньор; и незабравимият Бруно Рибейро, който има едва 7 ръководени мача.
Какъв треньор трябва да търсят за Лудогорец?
Интересното е, че треньорите, представени с най големи репутации и надежди да развият „Лудогорец“, Пауло Аутуори и Бруно Рибейро, си тръгнаха доста тихо и с минимални успехи (или никакви в случая на Рибейро). За разлика от това, най-успешните наставници на „Лудогорец“ са намерени от забравените кьошета на българския футбол. Ивайло Петев пристига на тридесет и пет години след кратък опит като играещ треньор на малкия „Любимец“. Стойчо Стоев идва в „Лудогорец“ след кратък престой в Монтана, където записва едно равенство от шестте си мача като наставник и изпада от „А“ група; преди това е треньор на посредствения „Миньор“ /Перник/, където има само 18 победи от 60 мача. А пък Георги Дерменджиев е повишен от помощник-треньор. Нито един от тези трима най-успешни треньори на „Лудогорец“ не е назначен като доказал се и успешен специалист. Успехите им започват в Лудогорец.
Но както и преди да бъдат назначени в Разград, така и след като напускат, нито един от тримата не достига успехите си с „Лудогорец“. И Стоев, и Дерменджиев имат успехи по време на вторите си периоди в „Лудогорец“. Но не и като треньори на други отбори. Петев стига най-близо до някакви успехи с грандовете на Кипър и Хърватия. Но и на него медалите му бягат след „Лудогорец“. Така че по-правилно е да се каже, че до този момент „Лудогорец“ по-скоро носи медали на треньорите си, а не обратното.
Това, че бившите треньори не могат да повторят успехите си с „Лудогорец“, не значи, че са слаби треньори. Както и не значи, че ръководството на отбора не знае какво прави, като ги освобождава толкова често. Проблемът произлиза от това, че трудно се намират треньори, които могат да вдигнат качеството на един отбор – особено в дългосрочен период от време. Или с други думи, повечето футболни треньори допринасят сравнително малко в успеваемостта на отбора, който водят, в дългосрочен период.
Това е един от главните изводи на английския професор по икономика и спортен мениджмънт в университета в Мичиган, САЩ, Стефан Цимански. До тези изводи той стига първо в книгата си „Soccernomics“, 2009 и 2018 г, и след това и в „Money and Soccer“, 2015. Според Цимански, показателят, който най-добре предсказва успеваемостта на един футболен отбор, е разходът по заплати спрямо своята конкуренция. С други думи, между два отбора, този, който има по-големи разходи по заплати на играчи, той средностатистически завършва първенството по-високо от този, който има по-нисък разход по заплати в дългосрочен период от време. Колкото по-дълъг е периодът, толкова по-точно този показател предсказва съотношението им. Според калкулациите на Цимански, съотношението може да достигне 90 процента точност в крайното местоположение на всеки отбор, ако периодът на обзор е десетилетие или повече.
Това не значи, че високи разходи за заплати гарантират титли, но че разходът за заплати трябва да доминира във всяко обяснение към средностатистическото състояние на определен клуб. „Високо харчещи клубове изглежда, че постигат средностатистически високи позиции и нискохарчещи клубове изглеждат осъдени на средностатистически ниски позиции“.
Откровено можем да кажем, че в такъв дълъг период от време промените на треньори, тактика, стил на игра, състав, се менят повече от веднъж. Очакването е, че толкова много промени в такъв дълъг период биха допринесли до големи промени в представянето на един отбор. Цимански показва точно обратното. Колкото периодът на анализ е по-дълъг, толкова по-силна става връзката на представянето и разхода за заплати.
Цимански стига до този извод след като анализира финансовите доклади на стотици английски отбори от периода 1958 до 2013 година. Можем да разчитаме на този анализ, тъй като в Англия има точна и достъпна финансова информация за футболните им отбори в такъв дълъг период от време. Такава информация трудно може да се намери в други страни или в такъв дългосрочен период. Анализи в по-близкото минало от другите топ първенства в Европа подкрепят същият аргумент. Така че макар и да нямаме официална информация за разходите по заплати на българските футболни отбори, очакването е, че и те оперират по същия начин.
Ако е така, отговорът на въпросът как „Лудогорец“ доминира българското първенство в последните десет години, независимо от наставника на отбора, се крие в това, че в този период разградчани имат един от най-високите бюджети на заплати на играчи спрямо другите отбори у нас. Това също отговаря на въпроса защо „Лудогорец“ доминира последните десет години, а не предходните десет. И най накрая, това обяснение също ни подсказва отговора на въпроса как „Лудогорец“ могат да удължат или изгубят доминацията си в следващите десет години.
Разбира се, да имаш най-високите заплати спрямо конкуренцията, както Цимански казва, не гарантира на всяка цена 100-процентов успех. Но със сигурност без конкурентен бюджет за заплати на играчи един отбор не може да се надява на висок успех. Още по-малко в дълъг период от време.
Този анализ не предлага причинно взаимоотношение между успеваемост и размер на бюджет за заплати. Ако същите играчи на „Лудогорец“ от сезон 2009-2010 имаха заплати, двойно по-високи от тогавашния шампион на България „Литекс“, то това не значи, че те щяха да са шампиони. Напротив, идеята е, че възнаграждението на един играч е възможно най-ниското спрямо качествата му. Ако футболист с качествата на Клаудио Кешеру бе готов да играе за „Лудогорец“ за половината от заплатата на Кешеру, едва ли в „Лудогорец“ щяха да се замислят кого да изберат. По-скоро можем да очакваме, че в „Лудогорец“ смятат, че те не могат да намерят играч с качествата на Клаудио Кешеру на по-ниска заплата.
Разбира се, че в аргументите на Цимански няма нищо учудващо. На пазара на играчи всеки отбор се опитва да събере най-добрия колектив, който може да си позволи. По-талантливите играчи в такъв пазар изискват по-високи заплати или са привлечени с по-високи заплати. И колкото повече талантливи играчи са в един състав, толкова по-силен ще е отборът, от което и следва по-висок разход за заплати.
Но талант трудно се мери. Както и на терена, така и извън. Всеки отбор прави грешки и има провали в селекцията си. Винаги ще се намерят играчи, чиито талант не отговаря на очакваното спрямо възнаграждението им по една или друга причина. Както и цената на трансфери невинаги отговаря на таланта. По тази причина фокусът е към колективния бюджет на отборите. Средностатистически анализът сочи, че футболният талант се разпределя сравнително равномерно спрямо финансовите възможности на всеки отбор – от „Барселона“ до „Витоша“ /Бистрица/. И тази разлика се вижда в колективния бюджет по заплати и оттам в успеваемостта на отборите. Например, независимо от факта, че от топ отборите в света „Барселона“ поддържа състав с пропорционално висок брой играчи от собствената си академия, те все още имат най-високия бюджет по заплати в света.
Интересното тук не е, че когато отбор играе по-силно или по-слабо от очакванията на база заплати, теорията на Цимански е грешна. Всяка теория и всеки аргумент трябва да се изследва и анализира винаги и всякога. Но че понеже връзката между успеваемост и бюджет за заплати е толкова силна и изключенията толкова малко, правилният извод е, че когато видим разлика в съотношението им, можем да кажем, че този отбор играе по-добре или по-слабо от финансовите си разходи, или че в организацията на такъв отбор мерят таланта по-добре или по-зле спрямо финансовите си разходи.
Приносът на Цинамски не е, че той разкрива ролята на парите във футболът. Ролята на парите във футбола е очевидна. Приносът му е разкритието точно колко голяма е тази роля. И къде тя се усеща най-силно. За жалост, независимо от изобилието на тази информация в днешно време, тя липсва изцяло в анализите на коментатори, журналисти, и учени глави във футболната професия.
Тези заключения оставят място за фактори като мениджър, късмет (добър и лош), култура, история, и така нататък да дадат ефект за представянето на един отбор. Но според Цимански „нищо не е по-голямо от разхода (за заплати) и повечето други фактори най-вероятно имат относително малко въздействие, сравнено със заплатите“.
Знаейки всичко това, сега може да се върнем към въпроса какъв треньор трябва да търсят в „Лудогорец“.
Цифрите сочат, че не треньорът е това, към което в „Лудогорец“ трябва да се фокусират. Причината за уволнението на повечето треньори на „Лудогорец“ е техният дефицит на успеваемост в европейските турнири. Проблемът тук е, че в повечето първенства се играят поне 36-40 мача, като този брой мачове се вдигна през последното десетилетие, тъй че тежестта на заплатите се наложи като фактор за успеха. При турнирите с директни елиминации понякога един отбор има възможност само с един или два мача да победи съперника си и да постигне успехи. В такъв кратък период късметът играе по-голяма роля. Това е причината „Лудогорец“ да има всяка шампионска титла на България в последните девет години и само половината от купите на България в същия период. Независимо от това, бюджетът на заплати пак си казва думата. Просто не толкова често колкото в дълъг период от време.
Така че в крайна сметка в „Лудогорец“ им трябва достатъчно компетентен треньор, в който играчите могат да вярват! Както е в момента… А за да имат повече успехи в Европа, им е нужен по-висок бюджет за заплати и известна доза късмет – също както е в момента…
Антон МЯНКОВ
Чикаго, САЩ
