Съпротивителното движение в Разградския край срещу комунизма

Може би съществува едно негласно мнение, че Разградският край е един от районите, в които наложеният насилствено строй след 9 септември 1944 г. не среща никаква съпротива, или поне не се казва нищо за нея. Нещата обаче не стоят така. Има десетки борци, които се борят срещу наложения от Съветския съюз комунистически режим. Днес този режим е основателно е обявен за престъпен – това стана със закон, приет на 26 април 2000 година.

В цялата страна има съпротива и тя се заражда се още по време на съветската окупация и се разраства след като по заповед на Сталин и Димитров е ликвидирана легалната опозиция и е обесен нейният лидер Никола Петков. А когато комунистическата власт слага ръка върху цялата дребна и едра градска собственост, съпротивата получава допълнителен импулс. В Разградския край – един типичен селски район, недоволството се подклажда повече след 1950 година заради насилствената колективизация. Както е известно, по това време БКП поема курс към тотално коопериране по сталински образец, съпроводено на много места с насилия, убийства и принудителни изселвания. Като отпор възниква горянското движение, което за изследователите вече е ясно, че е по-масово от партизанското преди 1944 година, при това без да е подкрепяно от чужда държава, но пък силно е подкрепяно от населението. Възникват и други форми на съпротива, като в крайна сметка всички са жестоко смазани от властта. Така след като непосредствено след 9 септември 1944 година физически е унищожена голяма част от българския политически, стопански, военен и духовен елит, последиците от което са пагубни за развитието на страната за десетилетия напред, та и до днес, в следващите години разправата с инакомислещите продължава.

Борбата на българите срещу натрапената от Кремъл диктатура не се отличава особено от борбата на поляците, украинците или прибалтийските народи. Единствената разлика е, че в изброените страни съпротивата е по-масова, смятат много изследователи на периода. Тази съпротива разбива мита, че България е била страната, която е приела безпроблемно натрапената ѝ от Кремъл диктатура на фона на случилото се в останалите съветски сателити.

Тук ще предложа поселищна информация и имена на редица народни синове и поборници за свобода от пагубната нова сатрапия.

Лагерите (ТВО) за въдворяване на дейци на съпротивителното движение на територията на бившия Разградски окръг са били в с. Тертер (Кубратско) и до поделението край античния град Абритус.

Лагерът в с. Тертер е бил филиал на един от най-отвратителните концлагери в с. Ножарево – Силистренско. Лагерът (по-скоро затвор с мъжко и женско отделение) до Абритус (тогава не е известно името на античното селище) е предимно за криминални престъпници, а политическите минават през него само етапно. И двата са закрити през 1953 година.

Списъкът на дейците срещу режима, макар и възможно непълен, е следният.

От с. Костанденец: Пенчо Кънев Тунев (горянин); Алеко Дамянов; Гецо Донев Делидонев (убит след репресии); Гецо Иванов Гецов (роден през 1929 г, активист на „Областен земеделски център № 1“), арестуван през август 1950 г., осъден, убит в Софийския централен затвор през 1952 г. От горянската група, действала в района на Завет, Кубрат и Сеслав: Петър Антонов, Димитър Куманов, Димитър Атанасов Ковачев (от с. Ветово), Боньо Ганчев. Първите трима са убити като членове на Демократическата партия и участници в Заветско–кубратската горянска чета „Остър меч“. От с. Островче: Ангел Гатев. От с. Черешово: Дянко Гърдев и Васил Хирша. От с. Горичево: Пейчо Димитров. От с. Сеслав (наричано някога „малката София“): Иван Тотев, Стефан Иванов Стефанов (роден в. с Черешово), Господин Стефанов, Костадин Дамянов, Иван Борисов Ангелов, Марин Георгиев, Емин Небиев. Всички те (вкл. и тези от Черешово и Горичево) са основали организацията „Хан Крум“, чиято основна цел била борбата срещу ТКЗС. Разпръскването на позиви и устна агитация за оказване на съпротива срещу властта, както и опитите за набавяне на оръжие, траят само няколко месеца, защото през декември 1949 г. е арестуван главният организатор Иван Тотев Димитров. Всички посочени членове на организацията „Хан Крум“ са подложени на жестоки инквизиции. През 1950 г. ги съди Русенският окръжен съд, като самата Държавна сигурност предварително подсказала на съда, кой колко да бъде осъден. Така и станало: Костадин Димов Дамянов е осъден на 10 г. строг тъмничен затвор, Господин Стефанов и Иван Тотев на по 6 години, Марин Георгиев на 5 г., Иван Борисов и Емин Алиев Небиев по на 3 г , както и Стефан Ив. Стефанов на 3 г. и 4 месеца строг тъмничен затвор. Всички те минават през комунистическите мъчилища: Русе и кариерата в Пиргово, Плевен и най-вече на остров Персин в Белене, дето е докаран и бащата Стефан Ив. Стефанов – Иван Стефанов Дамянов, вкаран там за неизпълнение на т.н. държавна доставка. От с. Лъвино: Петко Георгиев Стоянов, Пенчо Джукелов и Емин Хамдиев, Пенчо Христов Пенчев – осъдени на дълги години затвор, но най-дълго е бил затворен последният. От Исперих: Мехмед Керимов Мехмедов (дълги години на о. Персин, Белене), Васил Василев, Никола Коларов, Осман Ахмедов Дервишев, Васил Тодоров Кунчев, Росица Танчева, Шабан Тефиков, Иван Николов, Петър Недялков, Назми Еминов Мустафов, който бил завършил право, Неджиб Зекиров Солаков (имам в Исперих). Група младежи от нелегалната организация „Народно единство“ от Исперихско са осъдени както следва: Тодор Спасов (родом от от гр. Сталин /Варна/, споменатия вече Пенчо Пенчев, Георги Радков и Христо Аваляков (учител) – на 12 г. строг тъмничен затвор, Васил Василев от Исперих, Васил Велев от с. Владимировци, Исперихско, Христо Цветков от същото село и Драган Мокренов от с. Карамихал са осъдени по на 5 г. строг тъмничен затвор с много глоби и конфискации. От с. Китанчево: Али Ибрямов Ахмедов – Гяура. От с. Вазово: Хюсеин Ахмедов, Зекир Исмаилов – всички лежали на о. Персин. Белене. От с. Кривня: Цвятко Недялков и Петър Белчев. От с. Черковна: Николай Константинов Ганчев (съден като анархист), Трифон Бобитов. От с. Хърсово: Бойчо Тодоров. От Кубрат: Игнат Калчев и Кою Панталеев. Двамата изтърпяват по 3 г. затвор за дейност против властта, като са подложени на ужасни побоища от надзирателите и са хвърлени в стария и дълбок карцер на Русенския затвор. След освобождаването им те успяват да избягат в Турция; а след това Игнат заживява в САЩ откъдето изпраща пари в помощ на болницата в Кубрат, както и за издигане паметник на Васил Левски в града (след промяната)

В резултат на предварителна организационни дейности в горите около Писанец, Бъзън, Ветово, Щръклево, Нисово, Хлебарово (Цар Калоян), Костанденец, Сваленик и други се образува доста голяма по численост и бойни качества горянска чета. Командир на четата, действала по поречието на река Бели Лом е бил Цанко Иванов Цанков (Мечето) – от село Писанец, роден през 1901 г., 50-годишен, бивш председател на земеделската дружба на БЗНС „Никола Петков“ в селото, член на ръководството на „Областен земеделски център № 1“. Той е първият горянин в Русенско. Убит е на гарата в Хисаря през юни, 1951 г. В четата имало и двама провокатори. Един от тях е Йордан Узунов от с. Пороище, Разградско. Разкрит е като агент-провокатор на ДС, наказан със смърт от Цанко Мечето. Трагичен персонаж в четата е Труфка Димитрова Букева, родена в с. Цар Калоян. Многократно е арестувана, а от 1947 до 1948 г. е в лагера Босна, между селата Бащино, Заград и Добротида. Това е женски лагер с около 80 жени – всички политически. Работят от тъмно до тъмно – гладни и окъсани, земеделска работа около някакъв свинарник и изоставени варджийски пещи. През 1949 г. се омъжва и само след 20 дни е арестувана и осъдена за разпръснати от някого позиви. Лежи в Разградския, а после в Сливенския женски затвор. Излиза през ноември 1950 г., а мъжът й – Иван Букев от с. Червена вода, се оказва арестуван още през август и осъден в процеса на „Областен земеделски център № 1”, с чиято нелегална дейност е свързана и Труфка. Тя е него под псевдонима Българката. Заедно със сестра й – Петка Димитрова, под името Селянката, се озовават в ареста. Там по липса на друго с кръв от носа си, върху парче от комбинезона си тя пише бележка до сестра си. Следващата спирка от странното й сватбено пътешествие е остров Щурец, срещу Белене.

Заветската горянска чета е наречена „Остър меч“ по името на едноименната местност и голям горски масив до Кубрат. За дейността й не се знае много. Четата се опитала да ликвидира тогавашния началник на милицията в Кубрат. Повече информация за тяхната дейност се намира в архивите на ЦРУ. Групата е участвала във въоръжена схватка със сили на милицията. Престрелката продължила няколко часа, след което милиционерските части се оттеглили от сражението, давайки няколко жертви. Архивите на ЦРУ свидетелстват, че при голяма престрелка с милицията в Завет много от горяните са били убити, сред тях и лидерът им Димитър Атанасов Ковачев. Според спомените на русенския горянин Васил Медведев, Петър Антонов, Димитър Куманов и Димитър Атанасов Ковачев са били убити от милицията и агентите на Държавна сигурност. За Петър Антонов се споменава, че е застрелян в засада на 12 юни 1951 г., когато се е движил сам.

Настъпват тежките времена за всички активисти на бившите опозиционните партии, и особено за БЗНС „Никола Петков“, който има изключително голямо влияние в селата на Русенски окръг /включващ тогава Силистренско и Разградско/. В тези условия, след като е преодолян първоначалният шок от обесването на Никола Петков, неговите последователи в Русе решават да се опитат нелегално да възстановят опозицията. Това става чрез организацията „Областен земеделски център №1“ в Русе. Тя е създадена през 1949 г. За председател на организацията бил избран Жеко Жеков Стоев от с. Хлебарово (дн. Цар Калоян). Целта на „Областен земеделски център № 1“ е била да обедини бившите никола-петковисти и други опозиционери на властта на комунистите, да проведе разяснителна кампания сред селяните и да им обясни защо не трябва да влизат в ТКЗС, да води борба чрез разпространението на нелегални позиви и да събира пари и продукти в полза на репресираните и техните семейства. Идеята е да се поддържа духът на населението и да се създаде готовност за открити бойни действия при започването на война между Запада и СССР. През лятото на 1950 г. ДС засича ръководството на „Областен земеделски център № 1“ и арестува повечето му членове. През август 1950 г. властите задържат председателя на „Областен земеделски център № 1“ Жеко Жеков и част от членовете му.

Ето и имената на осъдени и репресирани антикомунисти от Разград след 1947 г.: Васил Проданов Цанков, Стоян Колев, Джовани Димитров, Димитър Дачков Попов, Емилиян Елисеев Гецов, Георги д-р Недялков, Радуш Иванов Коев, Йордан Стилиянов, Димитър Харалампиев, Георги Т. Златев, Матей Ив. Георгиев, Христо Лицов, Тодор Драганов (депутат от Разград), Пано Русев, Иван Д. Касъров, Димитър Попов, Петко Минчев Дечев, Анжела П. Ангелова, Димитър Табаков, Крум Възелов, Пенка Николова, Мария Иванова.

Не съм убеден, че това са всички герои от Разградския край, участвали, репресирани или дали живота си за борба срещу тиранията. И посочените тук обаче са достатъчно представителна група, която не предаде Родината си и демократичните ценности и не остана послушна на диктатурата.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ