Разград като анархистки център

Анархизмът е антиавторитарна политическа философия, която отхвърля йерархиите, считани за несправедливи, и се застъпва за замяната им с самоуправляващи се общества, основани на доброволни, кооперирани институции. Тези институции често се описват като общности без поданство. Етимологичният произход на думата анархизъм е от старогръцката дума анархия, означаваща „без владетел“, съставена от префикса a– (т.е. „без“) и думата arkhos (т.е. „водач“ или „владетел“). Наставката – изъм обозначава идеологическото направление, което благоприятства анархията. Повратният момент към анархизма е Френската революция, в която антидържавните и федералистическите настроения започнаха да придобиват изявена форма. Това е ерата на класическия анархизъм, продължила до края на испанската гражданска война от 1936 г.

Първият най-виден анархист е Михаил Бакунин (1814–1876), който влиза в остър спор с Карл Маркс и определя идеите му като авторитарни, и че ако марксистка партия ще спечели властта, тя в крайна сметка ще бъде новият тиранин на работниците. Бакунин е основател и пропагандатор на колективисткия анархизъм, който се противопоставя на държавната и частната собственост върху средствата за производство, предлагайки идеята за публично разпореждане върху тях от преките производители, чрез организиране на „свободни сдружения”.

Следващият по-виден анархист е Пьотр Кропоткин (1842-1921). Той е създател на анархистичния комунизъм. Анархокомунизмът е социално-икономическа тенденция в анархистичната мисъл, призоваваща за създаване на общество, което съществува на базата на универсално самоуправление, изградено отдолу нагоре, в което няма да има частна собственост, а вместо нея се предлага свободното използване на всички продукти на труда от всички членове на обществото Освен това стоковата продукция трябва да бъде заменена с „материално удовлетворение за всички“, тоест по думите на Пьотр Кропоткин: „нека всеки да вземе колкото иска всичко, което е в излишък, и да получи ограничено количество от всичко това, което трябва да сподели!“.

Необходимо бе да направя това въведение, за да уточня, че разградският анархизъм е от анархо-комунистическото направление на Кропоткин. Необходимо е обаче да се знае, че анархизмът в България прониква както чрез някои руски политически емигранти, попаднали под влиянието на народничеството и Бакунин, така и чрез българските студенти на Запад, главно в Швейцария и Франция, които влизат в допир с активни дейци на анархизма.

В Разград анархизмът за първи път е донесен благодарение на Юлий Цезар Розентал (1872–1903). Тук историята е дълга, но ето разказана накратко. Ю. Ц. Розентал е едно от шестте деца на руския дворянин от полски произход Август фон Розентал (1830-1888) Баща му, доктор Август фон Розентал, полски благородник, се родил в 1830 година във Волинска област (сега в северо-западна Украйна). По време на полското въстание в 1831 г. по-голямата част от имотите на семейството фон Розентал е била конфискувана и то се преселило в останалото неконфискувано имение в Киевската губерния. Август Розентал, извънредно даровито дете, свършил гимназия на 16 години, а медицинския факултет в Киев — на 21 години. Две години след това той бил един от организаторите на народното въстание против крепостничеството в Малорусия, за което е бил арестуван и осъден на смърт чрез разстрелване. Тая присъда е била заменена с изгнание в Сибир, където преживял 25 години. В 1880 година той успял да се измъкне от Русия заедно със семейството си (имал шест деца), скитал по цяла Европа и най-после се установил като лекар в Сърбия. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело на 23 август 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение с последвало наказание от 100 гулдена и иск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава, че правата за практиката са му отнети още в Киев, преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник. След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шестте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното Княжество България.

Розентал е поклонник на „свободната мисъл“ и там той е като един от основателите на анархизма в страната, заедно със Спиро Гулабчев. След редица разтакавания в Калофер, Провадия и Разград, Август фон Розентал се установява в Габрово. Той възставал против всяка неправда и е отричал всяка власт. По тая причина, по времето на Стамболов, влязъл в очи и през 1889 г., вече 59-годишен, е бил грабнат една нощ от Габрово, изтръгнат от семейството му и изгонен вън от България. Розентал – баща умрял като изгнаник в гр. Враня, Сърбия. Единият от синовете му – Август Розентал (1876-1912) е художник, убит при с. Гечкинли (Одринско) по време на Лозенградската операция през Балканската война.

Другият син Юлий Цезар Розентал завършва Габровската гимназия, учител е в различни градове (вкл. в Разград), учи в Софийския университет право, но по време на Илинденското въстание се включва в него. Загива в четата на Никола Дечев заедно с войводата край с. Луково, Кратовско (сега в Северна Македония). В предговора си към сбирката негови стихотворения „Недопети песни“, издадена след смъртта му (1904 г., печатница „Габрово“, София), Антон Страшимиров разказва за Юлий Цезар Розентал: „Тук (в Разград, 1887 г.) аз чух най-напред неговото име. Семейство Розентал току-що се беше преместило в Габрово, когато постъпих в Разградското петокласно училище. Съучениците ми не можеха да забравят пламенния образ на този момък, който донесъл в училището Ботева, целия Ботев, декламиран от Юлий с такава пламенност, че и целият град говореше за тоя огнен момък, тънък, нежен, но с буйна руса коса и сини, орлови очи.“ Юлий Цезар Розентал е убеден анархист. След учителстването си в Разград, той става духовния водач на анархистките кръжоци в Габрово и Плевен. Лесно е да се предположи, че 13-годишният Христо Килифарски и 9-годишното разградско дете, каквото е бил по това време Върбан Килифарски, ще да са получили от Юлий Цезар Розентал първия тласък към безвластническите идеи, с които живя, работи и умря тоя апостол на анархистическото учение в България.

През 90-те години на XIX в. се оформят и първите анархистки групи и кръжоци. Разградският анархистичен кръжок е създаден през 1896 г. от Христо Стоянов Килифарски (1875-1973). Тези кръжоци са обикновено с членове от 10-12 човека. Член на кръжока е и малкият брат на Христо – Върбан Килифарски. Христо Килифарски е роден в с. Хърсово, където баща му Стоян Ив. Килифарски е учител и църковен певец. Той закупува земя с текето Муса баба до гара Ашиклар (Самуил) в близкото село Църквино (сега в рамките на гара Самуил). По-късно бащата Стоян Ив. Килифарски открива печатница в Разград. Семейството на Стоян и Рада Килифарски има пет деца; Христо, Върбан, Димитра, Александър и Райна. Христо завършва разградската гиманзия през 1894 г. Същевременно анархистки кръжоци вече има в Пловдив, Казанлък и Лом, и се основават още в Русе, Габрово и Плевен. Всички те нямат връзка помежду си. През 1896 г. много ученици от кръжоците са арестувани и изключени от различните гимназии. Христо Килифарски все пак е завършил последния клас на още непълната гимназия в Разград през 1894 г. След това той се отдава на преводаческа и печатарска дейност. Отива да учи първо в Парижкия университет, където завършва курс (1901 г.) по състава на протоплазмата. След това се премества в Йена и завършва биология (1903 г.) в местния университет.

Постепенно Христо Килифарски се преориентира от анархизма и социализма към толстоизма. Отива в Русия през 1904 г. и става сътрудник на Николай Юриевич Зограф (1851-1919) – руски зоолог, професор на Московския университет, кавалер на френския орден на Почетния легион. От 1906 г. е учител в Русия, гр. Курск. През 1907 г. сестра му Райна отива при него. Там тя учи в местната гимназия и пиано две години, но климатът не й понася и се връща в Разград. През 1913 г. Христо Килифарски е член на толстоистката комуна на Николай Шайерман (1869-1967), която се намира в Люботин, на 25 км от Харков. От 1914 до 1917 г. той е инструктор в Киевското градско управление, а през 1918-1921 г. е делегат на Украинския Червен кръст при репатрирането на руски военнопленници и връщането на български граждани от Украйна. Организира летни детски колонии в Украйна. Връща се в България със съпругата си рускиня, с богатата си библиотека и пианото Следват години на кореспонденция с толстоистите и други лица, опити за организиране на различни кооперации.

Върбан Стоянов Килифарски (1879-1923) е роден в с. Хърсово. След завършване на основното си образование учи в гимназията в Разград. Не е ясно дали я завършва или не. Отива в Русе и става сътрудник в скоропечатницата на Спиро Гулабчев (1856-1918) – политически деец, публицист, издател, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България. През 1893 г. започва революционната си дейност като член на Македонския таен революционен комитет (първата форма на ВМРО) или Комитет на македонските революционери – терористи. Неговото начало е в Пловдив, а след това отново в Пловдив Михаил Герджиков със свои съученици в края на 1895 г основава Централен революционен македонски комитет, който е със силна анархистична ориентация. Михаил Герджиков (1877-1947) привлича Върбан Килифарски в ЦРМК през 1896 г. Биографите на Върбан Килифарски пишат, че Гоце Делчев го взема за четник и се повлиява от анархизма му, като през този период по негов съвет започва да организира отвличания срещу откуп.

Отвличания при Гоце Делчев? Такова нещо няма. Той да не е Яне Сандански! Гоце Делчев е едно от най-славните и светли имена в Пантеона на безсмъртието на Майка България. Той е кристално чист човек, всеотдаен и забележителен революционер, водач и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и национален герой на България. Чест е за Върбан Килифарски другаруването му с Михаил Герджиков и Гоце Делчев. През пролетта на 1898 г. Върбан Килифарски става кукушки войвода по препоръка на Михаил Герджиков.. Млад и неопитен като водач, той допуска четата му да бъде разкрита през зимата на 1898 г. в Кожух планина. Тя е погранична планина, разположена на териториите на Северна Македония (около 80%) и Гърция (около 20%). При сражение с турците от четата е ранен Хр. Джорлев, който се самоубива, а главата му е отрязана и разнасяна от турците. Други ранени и убити няма. След това войвода става Трайко Гьотов (четник на Върбан Килифарски). Няма особена яснота къде е Върбан Килифарски след това. Има споменавания, че бил за кратко време учител в с. Хърсово, престой в Русия в опит да учи агрономство. През 1907 г. под редакцията на Михаил Герджиков излиза вестник „Свободно общество“. От него са отпечатани два броя, като втория брой излиза нелегално, тъй като вестникът е официално забранен от властите по новия тогава „Закон против анархистите”. Сътрудници на вестника са били още Никола Стойнов, Буйнов, Блъсков и Върбан Килифарски.

След спирането на „Свободно общество“, Върбан Килифарски започва да издава вестник „Безвластие“. Този вестник излиза регулярно до 1911 г. Печата се първоначално в София, а впоследствие и в Разград. Организират се книжарници в София, Разград и Пловдив, които разполагат с всички български и руски анархистки заглавия, а също така със стари течения на вестници и списания. Вестник „Безвластие“ публикува много статии, посветени на анархистката идеология. В тях се пропагандират основните принципи на анархокомунизма. Особен интерес представляват статиите „Към безвластие”, „Авторитаризъм, анархизъм, социалдемократнзъм“, „Какво искаме ние анархистите”, „Обществото, което трябва да отмре“ и др., в които се обосновават основните тези на анархистите против авторитаризма и държавата за безвластническо общество, устроено на принципите на федерализма и свободата на личността .

Така Разград се оформя като най-активен анархистки център за времето си, а почти всички социалисти в града се обръщат в анархо-комунисти.. В архива на Христо Килифарски е налично разрешение от Русенската окръжна училищна инспекция за откриването на частно трудово училище-пансион за сираци в с. Муса баба теке, Разградско (1912). В испански анархопортал е запазено сведение, че Върбан Килифарски дори започнал строежа на необходимите сгради насред градина от 4 хектара овощни дървета, засадени от самия него. Балканската война попречва на начинанието и той заминава за Швейцария. Там се озовава в свободното училище на лекаря-анархист Jean Wintsch (1880-1943), което е в Лозана. След това заминава за Париж в училището La Ruche (Кошерът) на Sébastien Faure (Себастиан Фор), където преподава типография и подвързване на книги (това е един от принципите на училището – обучение по време на труд). През 1913 г. той участва в масовата демонстрация в знак на протест срещу забраната на Кропоткин от френските власти да участва в честването на петдесетата годишнина от революционната му дейност. През 1914 г. се завръща в България, където без успех се опитва да направи покушение срещу цар Фердинанд, скрит в парка на Евксиноград.

Тук искам да посоча, че на 15 ноември 1902 г. Хараламби Кънчев, от Разград, 20 годишен, бивш ученик от варненската гимназия, анархист, скрит в храстите на двореца Евксиноград чака своя момент да застреля княз Фердинанд. Когато вижда малките князе Борис и Кирил идеалистът анархист се отказва от своята мисия и по-късно е заловен. Това е първият, но не и последен опит на българските анархисти да ликвидират Фердинанд Кобург.

След неуспешния опит за покушение, Килифарски се скрива в Италия и се занимава със земеделие близо до Флоренция. След контакти с италиански анархисти, той е изпратен от властите под домашен арест в южната част на страната. Стои в Италия до 1919 г. През същата година се провежда Първата национална конференция-конгрес от 15 до 17 юни 1919 г в София Присъстват 150 делегати и гости. Тук са Михаил и Николай Герджикови, и разбира се завърналият се Върбан Килифарски.

Проявите на анархистите са свързани с остри нападки главно срещу пролетарската диктатура, болшевиките и тесняците. В началото на юни 1922 г. на Бузлуджа се свиква излет на всички анархисти в България. Пристигат няколкостотин души. В Казанлък устройват събрание, пред което смятаният за един най-старите анархисти (само на 42 г.) Върбан Килифарски, заявява: „. . . Ние чакаме третата революция, която ще смъкне болшевишката тирания и диктатура.“ След излета безвластниците от Северна България заемат един вагон на влака, на който окачват черните знамена на анархията, и така заминават за Търново и Разград.

Голяма демонстрация с участието на Върбан Килифарски безвластниците провеждат и във връзка с погребението на известния анархист Петър Мазнев от с. Дебелец (юли 1922 г.). През януари 1923 г се свиква Пети конгрес на анархистката федерация в Ямбол. На него присъстват 104 делегати от 89 организации и 350 гости. Конгресът се провежда легално, с разрешение на земеделското правителство. В Ямбол се събират най-известните анархисти от цялата страна. Те изпращат специално поздравление до болния Върбан Килифарски, който е вече на легло. Умира в гара Ашиклар (Самуил) от рак на стомаха на 20 януари, 1923 г.

Конгресът отхвърля диктатурата на пролетариата. „Абсурдно е да поддържаме държава – се казва в програмата, – даже с етикет „пролетарска”. След масови безредици и престрелки между анархисти и земеделци през април 1923 г. анархистките клубове и библиотеки са запечатани. С анархизма в България не е приключено, но Разград престава да бъде такъв анархистичен център, какъвто е бил.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ