Здравейте, „Екип 7“. Бих искала да Ви споделя за ужасното отношение на автобусен шофьор от фирма „Полипартс“ ООД, обслужващ линията Разград-Варна.
Неприятната сцена се разигра на 1 септември преди тръгването на автобуса в 14.00 часа.
На посочената дата със 75-годишната ми майка изчаквахме на сектора да се качат пътниците, закупили предварително билети. Намеренията ми бяха, ако останат свободни места, да платя един билет и майка ми да отпътува за болнично лечение във Варна.
Наближи уреченото време и в 13.55 ч. шофьорът каза, че ще ме вземе за Варна, имало две места. Тъй като майка ми стоеше отстрани на пейката, очевидно той до последно си е мислел че ще пътувам аз. След като разбра обаче, че пътничката ще бъде майка ми, пред всички чакащи се разкрещя, че очаквал на предната седалка да седне млад човек, а не старица. И какво мислите – взе си други двама пътници, по-млади.
Не мога да Ви опиша нито шока на хората, които станаха свидетели на случващото се, нито мъката в душата на майка ми и сълзите, които се стичаха по лицето й от личната обида.
Тя е образована и уважавана жена, до пенсионирането си е работила е в „Личен състав“ във фирма „Строител“ и никога не е преживявала подобно унижение.
„Това ми се случва за първи път в живота. Ето затова ние пенсионерите нямаме място никъде“, беше единственото, което тя пророни през сълзи.
Поисках обяснение веднага от управителя на фирмата г-н Генчев, който си стоеше на хладно в офиса на автогарата в Разград. Попитах го защо не излезе да си изпрати пътниците и да види какво се случва. Отговорът му беше: „Какво да направя аз?“.
Този същият шофьор отказа да продаде билет и на една жена с дете от ромски произход. Както тя после сама каза, за да успокои майка ми – „Мен не ме качи, защото съм черна.“.
Това е моят разказ. Пиша Ви, за да са запознати хората, които смятат да пътуват и да са наясно какво ги очаква. Уважение към възрастните, и не само, няма никакво! Няма морал! За възпитание да не говорим!
Русинка СТОЕВА
