Става дума за Людмила Александровна Волкенщайн. Каква е връзката ѝ с Разград ще се види по-долу в текста, но първо няколко думи за нея. Людмила Александровна Александрова (1857/1858–1906) е родена в Киев в дворянско семейство. Около 1869 г. постъпила в девическата Фундуклеева гимназия в Киев Завършва гимназия през 1875 г. В същата година тя става слушателка в частните женски курсове, организирани в дома на М. П. Драгоманов в Киев, където лектори били историкът, филолог и социалист М. Драгоманов, В. Антонович, Н. Зибер и други. През 1876 г. се омъжва за общинския лекар Александър Александрович Волкенщайн (1852-1925).
Заедно с мъжа си се отправила в с. Гоголево (Остерски уезд, Черниговска губ.), където А.А. Волкенщайн получил място на участъков земски лекар. През лятото на 1877 г. съпругът на Людмила е арестуван за революционна пропаганда. Този факт стана повратен момент в по-нататъшната съдба на Людмила Александровна Волкенщайн. Тя отказва спокоен семеен живот, през 1878 г. се развежда със съпруга си и безвъзвратно се присъединява към революционната дейност. Людмила Волкенщайн участва в подготовката на опита за покушение на харковския управител, известният с жестокостта си княз Д. Н. Кропоткин, през февруари 1879 година. Л. Волкенщайн, пристигнала в Харков, поела ролята на любовница на един от атентаторите и наела сигурна къща с двойната цел тя да служи като място за организационна среща и след това да приюти участниците в престъплението, завършило с убийство.
След успешното изпълнение на терористичния акт, тя е принудена да замине за чужбина. От ноември 1879 г. до август 1883 г. под името Анна Андреевна Павлова живее във Франция, Италия, Турция, България.
По таен канал идва в България през Турция и се установява в Пазарджик. В България има специален комитет – филиал на Изпълнителния комитет на „Народна воля“ със седалище в Пазарджик, начело с най-големия и известен в Русия народоволец -Дебогорий Мокриевич. Пълното му име е Владимир Карпович Дебогорий-Мокриевич (1848, Чернигов–1926, Чирпан, България). Той е известен украински революционен популист-народник, след това анархист, мемоарист, публицист. От Пазарджик се разпределяли народниците, анархистите и други бегълци от режима в Русия.
е грешката. Любопитното е, че фалшивият паспорт на тръгване от Разград ѝ е даден лично от „бащата“ на българския социализъм Димитър Благоев…
Людмила Волкенщайн е била изпратена в Разград от Изпълнителния комитет на „Народна Воля“ в България по нейно искане. В града е работила две години под името Ана Павлова като фелдшер и като икономически и административен надзорник на разградската болница. Полицията по цяла Европа издирва красивата чернокоса брюнетка, а тя живее в спокойната еснафска обстановка на провинциалния град.
Възможни са три хипотези защо Людмила Волкенщайн е била в България и по-точно в Разград.
Първата е предположението, че за това спомагат българските възпитанички във Фундуклеевата гимназия в Киев. Людмила е била съученичка (но не в един и същи клас) в гимназията с дъщерята на Никола Икономов – Стефания Николова Икономова, по-късно по мъж Мирска (1858-1937). Освен това Людмила и Стефания са съученичка със сестрата на бъдещия български държавник Константин Стоилов – Теодора, с братовчедката на Стефан Стамболов – Евгения Николова Димиева, Кръстина Бацарова – дъщеря на учителя Никола Бацаров от град Варна, Екатерина Великова Пенева – Каравелова – бъдеща съпруга на един от първите министър-председатели на България – Петко Каравелов, и с Царевна Миладинова – дъщеря на видния български книжовник и възрожденец Димитър Миладинов. Всички споменати български девойки са били в пансиона на графиня Левашова, където са почивали, подготвяли са уроците си, учили се на добри нрави, танци, пеене и свирене на музикални инструменти. От 100-те пансионерки 25 са били на държавна издръжка, другите са плащали 300 рубли годишно.
Защо заема медицинска длъжност в Разград? Защото има нужната квалификация. След ареста на съпруга си, през лятото на 1877 г. Людмила Александровна Волкенщайн заминала в Петербург, където слушала лекции в медицински курс. След това постъпила във фелдшерски курсове в Киев, които завършила през 1878 г. и живяла в Нежин (Черниговска губерния), където заела място в болницата. През август 1878 г. постъпила в Киевските медицински женски курсове, които не завършила, тъй като всецяло се заела с революционна дейност. Освен в това в Разград има лекари украинци и руснаци.
Третата хипотеза включва предположението, че Разград е избран поради своето периферно местоположение и е добро място за прикритие от властите, като се знае, че министри на вътрешните работи са по това време са били руските администратори Казимир Ернрот, Арнолд Ремпинген, Леонид Соболев.
В средата на август, 1883 г. Людмила Волкенщайн напуска Разград с фалшив паспорт на името на румелийската поданичка от Сливен Надежда Иванова. Паспортът ѝ е даден лично от Димитър Благоев. Пристига в Петербург и се настанява на квартира на 27 август. Разпитана е за кратко в Санкт Петербург на 10 октомври. 1883 г. и „докато не се установи личната й карта и степента на политическа благонадеждност“ е арестувана на 19 октомври. 1883 г. в Санкт Петербург. От 26 октомври 1883 г. е държана в Петропавловската крепост, а на 21 септември 1884 г. е преместена в Дома за досъдебно задържане. На 9 септември 1884 г. е предадена на Военния окръжен съд в Санкт Петербург по обвинение за принадлежност към „терористичната фракция на Руската социално-революционна партия, която си е поставила за цел да свали съществуващата държавна и обществена система в Русия“. От 24 до 28 септември 1884 г. е съдена от Военен окръжен съд в Санкт Петербург (т. нар. процес 14). Тя е призната за виновна в криминални отношения с лица, които очевидно принадлежат към нелегалната общност на руската социал-революционна партия, участвала е в убийството на управителя на Харков княз Кропоткин, като е държала квартира с убийците, които намират убежище при нея, след което е избягала в чужбина и че след като се върнала в Петербург, е живяла с подправен паспорт.
Осъдена е на смърт. По височайша заповед от 4 октомври 1884 г., според доклада на министъра на правосъдието, смъртното наказание е заменено с 15 години затвор с каторжна работа. Преместена е в ужасния затвор Шлиселбург в Петербург. Въз основа на височайши манифест от 14 май 1896 г., срокът на труд е намален с една трета, с последващо настаняване в населено място на остров Сахалин. На 2 ноември 1897 г. заедно със съпруга си А. А. Волкенщайн (отново събрани през 1897 г.) са установени на пристанището Корсаковски в Сахалин на поста Корсаковски. Той станал завеждащ лечебница, а Людмила – фелдшерка. Със заповед на военния губернатор на о. Сахалин е зачислена на 14 май 1902 г. като местна селянка. През лятото на 1902 г., тя подава молба за разрешение за преместване във Владивосток. Благодарение на молбата на съпруга й, през септември. 1902 г. е дадено разрешение за преместване в далекоизточния град. Там, по време на Руско-японската война, тя организира курсове за медицински сестри. Участва активно в организацията и провеждането на революционна пропаганда сред войниците. Играе активна роля във въстанието във Владивосток за времето от 1905-1906 г. Убита е на 10 януари, 1906 г. във Владивосток, когато е начело на демонстрация на войници. Погребана е на 13 януари на местните Покровски гробища.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
