Откакто българският селянин влезе в общия европейски дом и се нарече европеец, вместо да си накриви калпака и да се почувства и той бял човек с повече възможности и сигурност, го сполитат само неволи.
В началото бе птичият грип – дали от прелетни птици, дошли след падането на границите в ЕС и Шенген, или по някакъв друг път, но заради появата му избихме де що има пернати. Перце не остана по дворовете и сайвантите, селянинът бе лишен от основни домашно произвеждани хранителни продукти – яйца и месо, а сутрешното кукуригане на селския петел замлъкна.
След птичия грип, тъкмо когато нашенецът се поогледа и посъвзе, европейските ветеринари решиха, че „син език“ е ударил страната ни и започна ликвидирането на овце и кози. Така оборите съвсем опустяха, а селянинът взе да придобива градски маниери, да си купува мляко в картонени кутии и месо от хипермаркетите. И докато се радваше, че модерните болести са подминали кравите и телетата, налази „лудата крава“.
Ако някъде в страната някой като баба Дора от Странджа бе успял да опази животните си или да завъди стопанство след като отминаха заразите, миналото лято и неговите преживни бяха унищожени „превантивно“ заради съмнения за чума.
Е, не мина и година и сега страната ни отново е под карантина, този път заради африканска чума по свинете – последните животни, оцелели в задния двор. Много скоро ще бъдат елиминирани успешно и те, и целият свиневъден сектор.
Тогава който огладнее, ще има само една възможност – да си купува яйца от Полша, месо от Германия, мляко от Гърция и да си мисли, че е европейски селянин.
Шенол АХМЕДОВ
