Големият разградски род Попови, който остави следи в историята на България

Георги А. Попов, първият кмет на Разград след Освобождението

Става дума за рода на първия разградски кмет. Представителите на тази голяма фамилия са даровити и образовани хора, както се казва – хора от сой – свещеници, търговци, лекари, инженери, научни дейци, които са дали много за развитието на Разград и страната.

Историята на рода започва като Витанови. Представлява нещо повече от исландска сага. Първият известен с данните си родоначалник е Карчо Витанов (р. ок. 1650) от тревненските колиби Витановци. Той е баща на зографа и резбар Викентий (Витан) Карчов. Викентий (Витан) имал двама синове – зографа Цоню Димитров Витанов и Георги Димитров Витанов. От брака на Цоню се родили образописците Витан Цонюв Витанов (папа Витан стари), Кою Цонюв Витанов, Симеон Цонюв Витанов. Всички те са свързани с Трявна.

В случая нас ни интересува Георги Димитров Витанов (1737-1825). Той е баща на Димия (Димио) Кънев (търговец-кърджия на вълна и восък (кв. Димиев хан – Трявна); поп Димия Витанов; Станю Витанов и др., неизвестни по име.

От тази връзка се отправяме към поп Димия Витанов (1757-1835). Роден е и умира в Трявна. Той е баща на Христо Димиев (останал в Трявна); поп Атанас Димиев Витанов; Цаню (Цоню) Димиев (останал в Трявна, живял 107 г.) и Стойка Димиева (останала в Трявна). Свещеник Атанас Димиев Витанов (ок 1790–1846) е син на поп Димия Витанов от Трявна и преселен в с. Къзъл Мурад (сега с. Благоево) ок. 1830 г., а оттам през 1834 г. в Разград Женен е за тревненката Стефанка Кръстева Захариева (1790-1846).

В Трявна е роден първият му син Кръстьо п. Атанасов (1813-1885) и вторият – Христофор п. Атанасов Димиев (1820-1889). Те са починали в Разград. В с. Къзъл Мурад е роден синът Петър А. Попов (1832-1894). Георги А. Попов (1833-1917), Иван А. Попов (1835-1900) и Пена п. Атанасова Димиева, по мъж Георгиева Абаджиева (1837-1930) са родени в Разград.

С децата на поп Атанас Димиев Витанов започва голямото роене на рода, чиито представители са не само плодовити, но и даровити – свещеници, търговци, лекари, инженери, научни дейци.

Къщата на първия разградски кмет – намирала се е на кръстовището на улиците „Антим I“ и „Раковски“. Днес там е Етнографският музей /срещу Обредния дом/. През 2010 година бе поставена паметна плоча.

От тях свещеници станали Кръстьо п. Атанасов и Иван (Иванчо) А. Попов. Поп Атанас Димиев Витанов е баща на първия разградски кмет Георги Атанасов Попов и на втория масон по българските земи след Иван Ведър – Петър Атанасов Попов.

Още една разградска връзка и издънка на рода Попови – професор Димитър Бъров, който през 1936 година е сред основателите на Висшето търговско училище в Свищов и става негов пръв ректор, като остава на този пост до 1950 година. Днес бюстът му е начело в Алеята на ректорите в Стопанска академия „Д.А.Ценов“. През 1937-1938 година е министър на търговията, промишлеността и труда във второто правителство на Георги Кьосеиванов. Сам подава оставка, несъгласен с политиката му. Вероятно по тази причина е единственият от университетските ректори, който не е уволнен след 1944 година. Професор Бъров е внук на разградчанката Пена п. Атанасова Димиева – сестра на първия кмет на града Георги Попов.

Дъщерята Пена п. Атанасова Димиева, по мъж Георгиева е баба на известния юрист и политик проф. Димитър Симеонов Бъров (1887-1961). През 1936 година Бъров е сред основателите на Висшето търговско училище в Свищов и става негов пръв ректор, като остава на този пост до 1950 година.

Петър Атанасов Попов е първият кмет на Варна след Освобождението – по същото време, когато пък брат му е първи кмет на Разград. През 1880 година е назначен за началник на днешната Добричка област. През 1888 година е помощник-кмет на Варна, бил е и околийски началник в Оряхово и Балчик. През октомври 1889 г. прави писмено предложение на Г. Славков, председател на Народното събрание, за основаване на параходно дружество във Варна, като предлага държавата да купи два парахода, които да плуват до Цариград, да пренасят стоки и улеснят българската търговия. Тази своя идея той пропагандира сред варненските търговци и интелектуалци и е един от основателите на Българското търговско дружество във Варна през 1892 г. Петър А. Попов умира във Варна на 14 май 1894 г. Варненският градски общински съвет решил разноските по погребението да се изплатят от общинската каса, защото той е бил първият кмет на Варна след Освобождението В решението се изтъквало, че освен кмет той е бил и помощник-кмет, чиновник в общинското управление и защото се е отличил с особено усърдие и привързаност към службата, като е обнаружил рядка безкористност към службата и съзнание да принесе действителна полза на обществото и не е щадил здраве и спокойствие и защото умира беден и с многочислено семейство.
Нещо повече за Петър А. Попов е известен и като масон. На 12/24 март 1864 г., четвъртък, Петър А. Попов е посветен в в Цариград – ложа „Italia“ или, както той бележи в дневника си е „приет в обществото“. Ложа „Италия“ е под послушенството на Великия Изток на Италия (Grande Oriente d’Italia, ложа основана през 1805 г.). Велики майстори на ложата са били революционерът Джузепе Гарибалди (1807-1882), скулпторът Еторе Ферари (1848-1929), политикът Ернесто Натан (1848-1921), политикът и журналист Джузепе Мацини (1805-1872).
Можем да кажем, че Петър А.Попов е вторият известен български масон след Иван Ведър, също разградчанин.

Свещеник Атанас Попов е син на първия разградски кмет, един от многото духовници в рода. През първата половина на миналия век той служи в Разград и е изключително деен и уважаван духовник. През 1926 г. свещеникът православно християнско братство „Св.Николай Чудотворец“, което развива активна просветна и благотворителна дейност. Отец Атанас издава сборник от православни духовни и богослужебни песни, което се разпространява и сред гражданите на Разград и другите братства в България. Към братството се включват и по-младите свещеници. Отец Атанас е председател на сдружението до 1935 година, когато го сменя свещеник Ангел Д. Хубанчев.

Кръстю п. Атансов е баща на: Атанас Папазоолу; Стефана Кръстева Попова; Хриса Кръстева Казанджиева; Дона Кръстева Попова; Пена Кръстева; Петър Кръстев Попов; Данаил Кръстев Попов; Дечка Кръстева Андреева; Мария Кръстева; Владимир Кръстев Попов.

Христофор п. Атанасов Димиев е баща на: Раца Койчева; Васил Христофоров Попов и Неделчо Папазоолу.

Петър А. Попов е баща на: Еленка Попова; инж. Евстатий Попов; Райна Петрова Кирова; Олга Петрова Чаръкчиева; Александър Петров Попов; Надежда Петрова Зидарова; Еленка Попова и Владимир Петров Попов.

Георги А. Попов е баща на: поп Атанас Попов и Стиляна Георгиева Попова. Синът на Георги Попов – свещеник Атанас Попов, е сред най-уважаваните духовници на Разград през миналия век, създател е на православното християнско братство в Разград – организация, която се занимава с активна просветна и благотворителна дейност.

Иван А. Попов е баща на Еленка Иванова Начева.

Пена п. Атанасова Димиева е майка на: Неда Тодорова Георгиева; Иванка Тодорова Бърова; Давид Тодоров Абаджиев; Марийка Тодорова Кожухарова; София Тодорова Божинова; и Неда Тодорова Георгиева.

Петте деца на свещеник Атанас Димиев Витанов му дават общо 30 внука, 61 правнука, 59 пра-правнука. Дай боже всекиму, както казва народът!

Много от наследниците доживяват 60-те и -70 те г. на ХХ в., а и сега има продължители на рода – такъв е например проф. д-р Атанас Лазаров (р. 1941 г.), преподавател в Техническия университет в София, автор на редица научно-популярни стании в „Екип 7“. Той е син на Катя Ат. Лазарова (дъщеря на поп Атанас Попов) и на Илия Лазаров.

Майка на Катя Атанасова Лазарова е Блага Давидова Попова (по баща Тулешкова). Така род Попови се сродява с известния търновски род Тулешкови. Неин чичо е Киро Петрович Тулешков – български национал революционер, журналист, книжовник и педагог.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ