Туристическо дружество
„Буйна гора“ с председател Пенко Илиев
се впусна в поредната си пешеходна
авантюра през последната събота.
Дванадесет любители на природата и на
туризма тръгнаха от с. Езерче за с. Захари
Стояново, Поповско. Организаторът на
похода – Марин Георгиев, бе най-възрастният
турист. На енергичния и неуморим бай
Марин, който от 1961 г. се занимава с туризъм
и ориентиране и има вече 130 похода и 1300
състезания по ориентиране, никой не
може да му даде годините – а те са вече
почти 80.
Бягал е в три маратона
по 100 километра, от 1968 до 1973 година е бил
секретар и зам. председател на Българското
туристическо дружество, а след това е
работил и в Български съюз по физкултура
и спорт. Предстои да участва в „Купа
България“ по ориентиране в Стрелча, в
Перник – за купа на името на Кирил
Боянов, първия заслужил майстор на
спорта по ориентиране в България, в
състезание за ветерани, организирано
от синовете на Боянов. А най-малката
туристка на похода бе деветгодишната
Виолина Илиева.
Най-високата точка,
която разградските туристи минаха в
своя преход, бе на 391 метра.
Туристите извървяха
седем километра, твърде малко за повечето
от тях, свикнали с дълги преходи. Основното
приключение обаче си заслужаваше –
посещението на едно уж близко, но
непознато селище с неговите традиции
и обичаи. Посрещането в Захари Стояново
беше изключително сърдечно, по стар
български обичай, с хляб и сол. Там бяха
кметът Исмет Кюллю, секретарката Стойка,
поетът, с който Захари Стояново
изключително се гордее – Иван Банев, и
други хора от селото.
От разказа на кмета
гостите научиха, че това село е най-старото
и най-голямо в района и има богата
история. Разбраха, че селото, което се
намира на 25 километра и от Разград, и от
Попово, преди е принадлежало към Разград,
Русе, а сега е в Търговищка област. През
османската власт то е било кръстено на
името на Юмер бей /Омур бей/. През 1934
година приема името на революционера
и писателя Захари Стоянов, тъй като той
е минавал по тези земи. Североизточно
от селото са открити керамични фрагменти
от рания неолит, останки от тракийски
и римски селища, локализирани са антични
селища. В местността Орлес се намира
антична крепост. Открит е жертвеник на
Херакъл – слънчев часовник, който сега
се намира в музея в Търговище. Иманяри
намират монети от римско, византийско
и османско време. Преди две години при
оран край селото трактористът Тахир
Мехмедов се натъква на гърне с монети,
събрани от различни епохи – семейно
богатство, и го предава. Сега то е в
Поповския исторически музей. Първият
писмен документ от 1524 г. е в архива в
Разград. В селото има църква, в която е
идвал сегашният патриарх, когато е бил
митрополит. Има и джамия.
„Тук българи и турци
си живеем задружно и сме приятели“ –
отбелязва кметът. Хвали се и с изтъкнатите
личности на селото: „Най-силният мъж
на света през 1899 година – Кара Ахмед, е
от нашето село. На шампионата във
Франция той става първият световен
шампион по борба за България, побеждавайки
полския, френския и руския борци. В
негова чест днес се организират народни
борби в Цар Калоян. Близо до кметството,
се намира воденичният камък, вдиган от
бореца, за да тренира“. Поетът Иван
Банев добавя, че в този камък жените са
биели жито за помен и сушен пипер. Той
разказа как с бореца негови съселяни
си правели майтап, как не му вярвали, че
може да вдигне камъка. Един ден той
грабнал камъка и го сложил пред портата
на подигралия му се съсед, който не могъл
да излезе с каручката си. И чак когато
комшията се извинил на Кара Ахмед, той
отместил на около 10 метра камъка… Дойде
ред за изява и на 73-годишния поет, учил
в селскостопанския техникум в Разград,
в механотехникума в Русе, българска
филология във Велико Търново, живял в
Русе, а след пенсионирането си се е
завърнал в Захари Стояново. С красивите
и колоритни поетични образи на родната
земя в миналото и настоящето, както и
на хората, които я населяват, с патоса,
с който ги пресъздаде, Иван Банев впечатли
силно разградската публика.
После всички отидоха
да се преклонят пред войнишкия паметник.
Измежду българите войници туристите
видяха изписано името и на турчин. Кметът
обясни, че това е причината селото да
реши вместо християнския кръст, на
паметника да бъде изографисан орденът
за храброст. Богатството на семейството,
което е искало да откупи участието на
турския войник във войната, не го е
спряло да се бие за родината.
Накрая кметът покани
представителите на ТД „Буйна гора“ да
посетят Захари Стояново на 1 юни,
следващата година. А причината: да се
включат в похода „По стъпките на четата
на Таньо войвода“, който всяка година
минава през селото.
Веселина
ЙОТОВА
До войнишкия паметник
в селото
Най-възрастният
турист и най-малката участничка в похода
Поетът Иван Банев
разказва историята за бореца Кара Ахмед
и камъка, който е отмествал
