Туристи и хористи от цяла България отново се събраха по време на 37-ия Национален празник на туристическата песен „Песните на България”
На 6-ти юни т.г. музеят „ЗЕМЯТА И ХОРАТА” в столицата беше преизпълнен с хора и музика. Усещането за синхрон между изложените експонати и онова бодро „ехо”, звучащо в рефрените на песните, беше силно. Туристи и хористи от цяла България отново се събраха по време на 37-ия Национален празник на туристическата песен „Песните на България”. Организатор бе ТД „Сдружение на туристическите хорове в България” с подкрепата на БТС. Във фестивала се включиха 16 туристически хорове и формации от страната. Отбеляза се и специално събитие. Зорница Радонова /член на УС на БТС/ прочете поздравителен адрес към смесен хор „Лудогорско ехо“ – Исперих по повод на 50-годишния юбилей от неговото създаване – далечната 1976г..
Някога, още по времето на соца, когато туристическата дейност беше планово и строго отчетно-организирана, се носеше една крилата фраза подплатена със сарказъм – „Туристи са тези, които пеят в хоровете”. В сарказма на този израз, дори и днес, се долавя не-зна-ни-е-то. Долавя се липсата и запомнянето на тези невероятни часове в планината, когато изтощеният турист приключва с дневния преход, сяда на трева или скала, оглежда с притворени очи околния пейзаж, пие вода с наслада и от дълбочината на същността му идва песен. Бодра, звучна, закачлива песен с подхвърляне на звуци, мелодии и с бликаща радост. Никак не ми се вярва, популярна туристическа песен, да не е създадена от турист. Не е възможно някой да вкара в творбата си онова бодро и подхвърлено „ехо-ехооо”, ако не го е пял под някой планински връх.
Думата е за хор „Лудогорско ехо“ от Исперих – Лудогорието. През 1976 г. е организиран от ТД „Димитровец“ от Върбан Петков и д-р Тончев и е част от дейността на читалище „СЪЗНАНИЕ 1891“ от 1989 г. Първият ръководител е Емилия Петрова – популярна в града учителка по музика. Още на следващата година, в това общество на жизнените и вечно младите се закотвя вечния исперихски и читалищен тандем – Виолета Чикова и Йордан Иванов. И от тогава, че до днес – двама набори и музиканти заедно. Безкрайни репетиции, спорове, общи идеи, сбирки, празници, тържества в салона на читалището – един цял живот отдаден на музика, която радва тях и съгражданите им. Не мога да си представя, какво би било читалището в Исперих без вечния тандем. Цели ПЕТДЕСЕТ години, всеки вторник и четвъртък, каквото и да става в България и по света, Виолета и Даньо са в репетиция. Имат си сигнали, знаци, усещат се лесно и бързо, а исперихските хористи са там, при тях и заедно с тях…. цели петдесет години. Фестивали, надпяване къде ли не – София, Сандански, Русе, Плевен, Велико Търново, Габрово, Казанлък, Варна, Бургас, Смолян, Стара Загора и други. Тържества по поводи, събития, празници в града. Посредством Калин Балкански – председател на софийския хор „Планинарска песен“, исперихският хор участва във фестивала в Калипетро /близо до Солун/ – Гърция. Чрез Пепа Запрянова, представител на България в Европейския комитет за интернационални арт-фестивали, хор „Лудогорско ехо“ участва във фестивал в Гардесоно /близо до езерото Гарда/ в Италия. Излизането на смесения хор, за патриотични и туристически песни, по време на празници в читалището винаги е вълнуващо и тържествено. Създава се усещане за общност, за принадлежност към нещо значимо и публиката, исперихската общественост, изразява спонтанно уважението си. Особено силно това се усети и затвърди на тържественото отбелязване на юбилея в читалището. Поздравленията и почитта на исперихчани, на общинската администрация, на почитатели и различни организации бяха безкрайни.
Кметът на общината инж. Белгин Шукри удостои хора с плакет по случай 50-годишната творческа дейност. Не бяха и случайни поздравленията от БТС в музея „Земятя и хората“ в София. Известен е фактът, че хорът за туристически и патриотични песни „Лудогорско ехо” от град Исперих е с високо ниво. Силни, млади гласове, което е забележително на фона на застаряването в тази дейност. Изпълнението на Георги Димитров на песента на Емил Димитров „Ако си дал“ накара зрителите в залата да запеят и огромното пространство на музея се насити с истински патриотизъм. Забележително е още и почитта на участниците, по време на 37-ия Национален празник на туристическата песен „Песните на България”, към хор „Лудогорско ехо” и конкретно към диригента Виолета Чикова и корепетитора Йордан Иванов. Хор от един малък град, в отдалеченото от столицата Лудогорие, а със силно присъствие и с млади гласове в хоровото изкуство на България. Не трябва да се забравя и чрез песните се популяризира туризма в държавата ни и извън нея. Много българи не са виждали Лудогорието с безкрайните му гори, необятните пшенични, царевични и слънчогледови пространства. Не са се заслепявали от охрата на рапичните ниви, не са се дивили на елените с огромни рога, на глиганите и сърните в резервата Воден. Изпуснали са онова прегряване от възхита в загадъчната, невероятната Тракийската царска гробница – обект на ЮНЕСКО . Само ако дойдете в Лудогорието и видите всичко това, ще си обясните как в този малък град Исперих има хора, които от сърце пеят туристически и патриотични песни и по този начин показват не само месния си патриотизъм – така ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ.
Милена НИКОЛОВА
