Женска капанска носия на над 100 години грабна второ място за автентична носия по време на XVII Фестивал на фолклорната носия в Жеравна. По този начин високите достойнства, традициите и самобитността на местната етнографска група за пореден път бяха признати на голям и престижен форум.
Отделните части на облеклото са събрани от майсторката везбарка Детелина Дачева. Майсторката се занимава с удивителното хоби да възстановява над 100-годишни носии, които вече не можем да видим даже и в музеите, но пък те заемат важно място в сърцата на българите в 13 държави. Детелина Дачева е позната на разградчани от участието си в среща, организирана от Регионалния исторически музей през март. В редица издания на детската работилница по време на Панаира на киселото мляко пък учи малчуганите на везбарство и на „азбуката на бродерията“.
„От едно време българската бродения е в основата на бита на българина“, заяви за „Екип 7“ при срещата ни миналата година Детелина Дачева с допълнението, че този занаят учи децата на сръчност. Самата тя прилага българската бродерия тъкмо в изработването на носии. „Нямам на кого да предам занаята, много е трудоемко“, отбеляза тя в отговор на въпроса до колко е забравен този поминък в днешно време, когато отново има интерес от страна на потребителите. По професия Детелина е икономист с две висши образования, а с бродерия се занимава от 11 години. „Това ме зарежда, а Разград за семейството ми е сантимент“, сподели тогава жената, която днес предава своя опит на децата в Лудогорието след две десетилетия, прекарани във Варна.
Наградената от Фестивала в Жеравна носия се характеризира с присъщите за женското капанско облекло риза, пещимал, престилка и пояс. Те са задължителни елементи, независимо от възрастта на жената. Отличеното традиционно капанско облекло максимално се доближава до празничната носия от село Топчии, като не всички части са автентични. Ризата е от домашно тъкан плат с широки прави ръкави, бродирана с вълнени конци. Основните фигури са растителни елементи, т.н. сусми. На пазвата има две фигури, които са поставени по единично от двете страни и образуват кръст /петлета/. Отзад се опасва пещимал, който при капанците изпълнява роля на задна престилка. Носел се е от жените на всички възрасти постоянно и се е свалял само при лягане. Както при всички двупрестилчени носии, отпред се запасва престилка с богата украса, поясът се носи от момите над 17-18 г. и омъжените жени. При връхните дрехи има голямо разнообразие, в случая елек. Омъжените жени скривали косите си в специално ушита капица, наречена търпош от бяла аба. Слага се и низаната забрадка, като се пристяга с червена кърпа и отгоре се премята бялата забрадка /дръпна/, наплетена със синци. Поставени над ухото, камилчена китка и припущалки от мъниста и паети допълнително придават колорит на автентичното женско капанско облекло, разказва Росица Георгиева от Фолклорен танцов клуб „Родолюбец“ в Русе, която представя носията на Фестивала в Жеравна.
