„Студентски живот – ах, сладък живот!“. Този така познат рефрен обаче е коренното противоположие на ежедневието на Тереза Стоянова по пътя на академичното й израстване. Крехката девойка тепърва предстои да навърши своята 21-годишнина, но за разлика от преобладаващата част от връстниците си, тя не се рее сред розови облаци, а я движи желязна дисциплина към… мечтаните пагони.
След броени дни момичето, родом от Разград, ще пристъпи в трети курс в специалността военен лекар. За да получи своето образование, тя посещава не един, а два университета едновременно – Медицинския и Висшето военноморско училище, като проектът във висшето образование е съвместен и с Военномедицинската академия в морската ни столица. За да бъде допусната до тази специалност, девойката преминава нелек подбор. А приемът е оскъден – има място само за 20 души от цялата страна. За да се пребори с голямата конкуренция, Тереза трябвало да положи изпити по биология, химия, за психическа и физическа годност, тест по английски език, а под внимание се взимат и оценките от дипломата й от ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“, където завършва с английски и немски език.
Във випуска й, който е шести пореден, се обучават 14 момичета и 6 момчета. Но тя не е първата разградчанка, която предпочита развитие точно в тази специалност, като представител на първия випуск вече гради своя кариера. Понеже обучението е паралелно в две висши училища, придобиването на бакалавърска степен в „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ и магистър по медицина продължава шест години. В края на този период Тереза ще бъде лейтенант със звание офицер. Понастоящем тя е старшина – втора степен.
Студентското й ежедневие напълно се различава от всеобщо познатото „най-хубаво време в живота“. Освен задълженията си на учащ, Тереза трябва бързо да възприеме военните порядки и изискуемия етикет на общуване между представители на различни рангове. Също така поема и други предизвикателства в часовете по стрелба с оръжие и лека водолазна подготовка. Но с всеки изминал ден, тя е все по-убедена, че е взела правилното решение за себе си. „Професията на военен лекар е по-престижна от медицината като цяло, по-предизвикателна е, имаш много повече възможности за развитие по време на обучението и след завършване. Тази професия ти дава много повече, въпреки че и и ти взима повече“, категорично отсича девойката дали след двете прекарани години в следване на строг режим все пак не е размислила за поетия път. Двойната натовареност я лишава от много свободно време, но пък, водена от смелост, амбиция и желание за развитие, е убедена, че всичко е възможно с правилното разпределение на ангажиментите. А тези личностни качества са нужни на дейната млада дама, за да постигне желаното развитие в областта на анестезиологията, където медицинските случаи са сред най-тежките. При това – Тереза се стреми към високи образователни успехи, за да достигне до мечтаната позиция във Военномедицинската академия. Вече е завършила първите си две години с отличие и в двата университета. Освен това, тя е част от проект за изследване на морски професионалисти. По тази линия момичето има възможност да посещава множество конференции в страната и в чужбина. Те й носят не само опит и нови запознанства, но и призови места от представянето на доклади. В края на миналата година идва и поредното престижно признание – лично връчено й от началника на ВМА генерал-майор. проф. д-р Венцислав Мутафчийски за висок академичен и атестационен успех.
Сериозното професионално поприще, което Тереза си е избрала, успява да съчетава с творческата душевност на артист. Докато още живее в Разград, тя посещава класа по пиано на Нина Георгиева в Музикална школа „Илия Бърнев“, но и до днес продължава да се качва на големите сцени. Свирила е на две от завършванията на лейтенантите, а миналата година получава покана да бъде част от националния коледен бал във Великотърновския университет.
За себе си казва, че не може да бездейства. Затова прекарва лятната си почивка като доброволен стажант в областната болница в Разград. В продължение на месец август е част от отделението по анестезиология и интензивно лечение. За първи път се сблъсква с реални медицински казуси, при това все тежки, като пострадали при катастрофи, претърпели инсулт, инфаркт и отравяния, неизлечимо болни… „Когато пациентът е пред теб, настъпва пълна мобилизация на знанията“, обяснява Тереза за работата с тези пациенти. В Разград трупа опит под ръководството на началника на звеното д-р Георги Кулишев. Девойката остава с добри впечатления от материалната база и лекарския екип, като преживяването й отново потвърждава правилния избор, който е направила за развитието си.
От новата академична година й предстои по-често да влиза в болнична атмосфера, като практиката се провежда във варненската УМБАЛ „Св. Марина“. А от края на трети курс изцяло преминава във ВМА – мечтаното работно място на Тереза. Защо това е целта й? Никой в семейството й не е свързан с медицината, но пък получава безрезервната подкрепа както на близките, така и на приятелите си. Недоумява защо много малко от учениците знаят и се интересуват от тази специалност. Самата тя още в девети клас е решила, че ще следва медицина, а изборът й за военен лекар е узрял през последната й гимназиална година. Сега се връща в Разград, за да афишира привлекателността на това поприще сред местните гимназисти, които могат да се информират и от сайта на Медицинския университет.
„Не знам какво ще ми предложи съдбата“, заключава Тереза за своето бъдеще. Но е твърдо убедена, че е на правилния път – за да се превърне в пример, че с решимост и воля трудностите са лесно преодолими.
Десислава СТЕФАНОВА
Познавам девойката от ученическите й години в Разград. Имам много приятни и забавни истории с нея. Изненада ме, така както ме изненадваше и в часовете. Пожелавам й да постигне целите си и да не забравя от къде е тръгнала! Успех Тереза!