След събеседниците от сутрешната опашка пред личния лекар Нецо не можеше да заспи. В главата му се въртяха и избистряха образите от чакалнята… Оня нещастен човек, дишащ и хрипащ през тръба с копче от гърлото. Трите баби, дошли да си премерят кръвното час по-рано. Жената с детето. Малкото момиченце с остригана глава – слабо като сянка и жълто като тахан халва с посинели подочия. Усмихнатият, пораснал вече мъж с голяма глава и доста закръглен задник, доведен от възрастния си родител за ръка.
На Нецо му призля.
Как да изпъди тези картини от главата си? Как? Не смееше да затвори очи. Беше късен следобед. Нещо изпърха по перваза на прозореца. Нецо скочи и дръпна полупрозрачната завеса. Съвсем на края на рамката бе кацнал бял гълъб с красива наперена опашка. Като ветрило. Когато мъжът посегна към птицата, тя се напери и започна да гургули с плътно гърло. Но не излетя.
Нецо се замисли. И тогава видя, че на лявото краче на гълъбчето, долу до пръстите, имаше привързана бележка с червен конец. Посегна бързо и грабна птицата преди да се усети да излети. Смъкна бележката. Оказа се, че бе защипана допълнително с ластиче. В едната ръка държеше гълъба, в другата бележката. Поколеба се за миг и пусна своя гост. Той изпърха и кацна на другия край на перваза, гугукайки гърлено.
Нецо бе на 58 години. Безработен. Пенсиониран по болест. Нереализиран. Сам. Е, не съвсем. Живееше с всекидневните си страхове. Те бяха почти реални в самотния му живот. Той си говореше с тях, смееше се и плачеше. Остави бавно бележката на масата до каната с вода, покрита с мекото синкаво каренце, избродирано от майка му и купчината празни кутии от лекарства.
Седна и замижа. Помисли си: „Я да видим сега, какви картини ще се появят?“. Стаята му бе като чакалня на автогара. Минаваха всякакви сенки и въображаеми пътници. Появи се жълтавото дете с абокат над дланите, след него мъжът с копче на гърлото. Усмихнатият пораснал мъж…
Нецо разтърси глава. Не му трябваха старите образи. Градският часовник отмери полунощ. Мъжът стана и открехна пердето. Гълъбът го нямаше. Навън здрачът бе като във виденията. Предметите имаха своя светлина в общата мрачина. Нецо не искаше да свършва мигът в очакване да прочете бележката. А тя просветваше и потъмняваше, сякаш пулсираше сърчице. Затова и не я разтваряше. Усещаше, че ще се случи нещо много важно. Нещо хубаво. Стоя така цяла нощ. Рано сутринта образите и страховете бяха избледнели пред очакването. Денят изгряваше. В един ъгъл на стаята се движеше мравчи керван. Нещо като Млечния път, но от мравки.
Нецо усети, че по гръбнака му също полазиха мравки и започна да става студено.
Тази нощ пред очите на самотния мъж минаха картини от целия живот. Майка и баща. Училище. Махалата с децата. Лозе. Пионерски лагер. Село. Ваканции. Червен москвич. Казарма. Работа в завода. Женитба за Недялка, комшийката на баба му и дядо му от село. Смъртта на Недялка, на всички роднини и близки един по един. После животът се завъртя така бързо, че нямаше време да спре. Преди деветдесета година спечели шестица от тотото. Радост. Завист и омраза от близки и приятели. Разочарование и страх. Последваха няколко години на промени. Остана без работа. Участва в протести. Куфарна търговия в Сърбия. Опити за гаражен бизнес. Непечеливши дни и нощи на бинго. Инфлация и загуба на парите. Болест. Пенсия от ТЕЛК. Страховете му ставаха все по-реални. Често намираше сутрин в стаята, като се събуди, истински неща от виденията и сънищата. Картичка от Хавай с неясен надпис. Куче помияр, сгушено пред външната врата на черджето. Пратка с доза наркотик – безплатно първия път. Момиче звъня на вратата да предлага евтини сексуслуги. Звъня и момче за същото. Наскоро получи втора пенсия в един и същи месец, но я отказа.
Градският часовник отмери седем часа сутринта. След два дена разбиха вратата на апартамента и намериха Нецо седнал на стола до масата и леко приведен към каната с вода, покрита от малко каренце. Лявата му ръка стоеше простряна по повърхността на масата, свила шепа. Бе вкочанен, но изглеждаше усмихнат, с невиждащи угаснали очи. Едва успяха да отворят шепата и да извадят малко бяло листче. На него пишеше „Спасете ме! Помощ, добри хора! Страх ме е!“. До ръката му бе каната с вода. На карето, покрило съда с водата, бе избродиран бял гълъб на син фон.
