Стоян Тодоров Стоянов (1922-1999) е български учен, лекар психиатър. Роден и израсъл в Разград. Произхожда от възрожденско земеделско семейство. Завършва гимназия в Разград. Взема участие в съпротивата срещу властта преди и по време на Втората световна война (1938-1944), за което е осъден на смърт от режима на цар Борис III. Впоследствие, като опонент на политическия екстремизъм на управляващата БКП, също е бил репресиран (1973-1982).
Завършва медицина в София през 1950 г. Става доктор по медицина през 1961 и доктор на медицинските науки през 1980 г.
Академичната му кариера е: научен сътрудник (1954) в Научноизследователския психоневрологичен институт (НИПИ) към Министерството на народното здраве (МНЗ), старши научен сътрудник (1965), старши научен сътрудник първа степен (1972) към същия институт, професор по психиатрия към Катедрата по психиатрия на Медицинска академия (МА) (1986).
Стоян Стоянов е невероятен български учен. Основава като първи главен лекар Окръжния психоневрологичен диспансер във Велико Търново (1951). Главен инспектор е в Контролната инспекция на МНЗ (1951-1958). Завежда една от първите психологични лаборатории в България (1954). Специалист по психиатрия (1959). Ръководител е на психиатричната клиника на НИПИ (1963-1972), Втора психиатрична база на Центъра по неврология, психиатрия и неврохирургия на МА (1972-1979) и на психиатрично отделение в Клиниката за психични заболявания на Научния институт по неврология, психиатрия и неврохирургия на МА (НИНПН) – (1979-1987). Специализирал е в Академията на медицинските науки – Москва, Университетската болница „Шарите“ в Берлин, Потсдам, Венеция и Милано. Консултант e по психиатрия на Университета в Мичиган (САЩ); експерт към Организацията на обединените нации от 1974 г.
Професор Стоянов е автор и съавтор на повече от 150 научни труда, включително монографии и учебни ръководства. Открива метод за терапия на негативните форми на шизофренията, признат за изобретение през 1977 г. Описва за първи път динамиката на онейроидния синдром (състояние, което се характеризира с определен вид нарушения в съзнанието) – 1961, 1968, и на парафренния синдром (фантастика, с идеи за преследване, величие и заблуди) – 1971, 1980, при шизофренни психози. Изпитва за първи път препарата за лечение на никотиновата зависимост „Табекс“ (1966, 1971). Днес това българско лекарство за отказване на тютюнопушенето , което се налага благодарение на професор Стоянов, продължава да се произвежда и се продава в цял свят.
Друг негов забележителен принос в науката е, че разработва философски и теоретико-методологични въпроси на психиатрията и на социалната психиатрия.
Проф. Стоянов създава един от най-влиятелните клонове на патокинетичната школа в психиатрията наред с А. Снежневски, К. Конрад и А.Ей – патокинетиката. Това е наука за патологичните отклонения на движенията на човешкото тяло, като цяло или на отделните му части (сегменти), както и патологичните отклонения в заеманите от тялото пози.
Различни поколения на ръководения от него екип с непосредственото му участие изучават патобиохимията и фармакотерапията на психичните разстройства; високопланинското лечение (1966-1971); проблеми на детската психопатология (1969-1979) и клиничната психофизиология (1984-1993). Сред значимите им постижения се нареждат изследването на латентността и преработката на перцептивната информация при шизофрения с евокирани потенциали (запис и измерване на електрическите импулси, които преминават по специфични сетивни пътища на нервната система в отговор на стимули), както и внедряването на редица съвременни психотропни медикаменти (халоперидол и др.).
Кавалер е на ордена „Кирил и Методий“ – първа и втора степен. Бил е председател е на Консултативния съвет по ендогенни (произлизащи от организма на човека) психози; председател на Надзорния съвет на международното дружество „Ханс Селие“ (Ханс Селие е световен учен, специалист по стреса).
От 1999 г. Втора психиатрична клиника при Катедрата по психиатрия в Медицински университет – София носи името на професор Стоянов. Понастоящем името на проф. д.м.н. Стоян Стоянов носи и една от лекционните зали в Университетската болница по неврология и психиатрия „Св. Наум“.
Работите на професор С. Т. Стоянов са актуални и до днес благодарение на дълбокото разбиране на психопатологичните механизми за формиране на симптомите, тяхната динамика в течение на психичното заболяване и задълбочения клиничен подход на индивидуално ниво. За съжаление, в XXI век психиатрията губи прилагането на тези автентични научни методи. В последните години се наблюдава намаляване на внимателното клинично наблюдение и оценка поради недостатъчното разбиране на психопатологията в рамките на историята на феноменологията в психиатрията. Учещите психиатрия старателно запомнят критериите на дадено психиатрично заболяване, без да обърнат внимание на извънредната сложност и разнообразие на психопатологията, описани от великите автори на миналото. Затова един от основните начини за защита от тази неблагоприятна тенденция е обръщането към творбите на класиците. Несъмнено, към тях принадлежи и професор Стоян Т. Стоянов. През 1999 година той напусна живота в резултат на автомобилна катастрофа, но научното му творчество е оставило неизгладим отпечатък в неговите ученици и съвременната психиатрия.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
