В началото на тази история е Григор Добрев Йорданов – Горчо. Той е най-големият от тримата братя разградски колоездачи Добреви – Горчо, Калчо и Данчо.
Горчо заминава в София от 1939 г. Шефовете на софийското колоездачно дружество го устройват да служи като войник в столичния гарнизон. Зачислен е към новосформираните три колоездачни роти като техник да отговаря за поддръжката на велосипедното депо.
Често прескача до Разград и родното си село Гороцвет. Интересува се и следи как се развива колоездачния спорт в Лудогорието.
Двамата му по-малки братя – Калчо и Йордан, му препоръчват един млад колоездач, в който те виждат, че има някакви скрити заложби за бъдещи изяви.
Така става първата им среща на колодрума и Горчо веднага забелязва, че това е красиво изваян младеж, с отлична спортна стойка и развиващ голям демараж по витражите на землената писта.
Но кой е Стоян Георгиев?
Роден е на 1 юли 1932 г. От малък любимо място му е градският колодрум в парка. Знае за колоездачната фамилия Добреви и се сближава с братята Калчо и Данчо, които му допадат със своята скромност, майсторство и спортсменство.
Тримата братя и Стоян правят няколко тренировъчни шосейни пробега в посока Разград-Гороцвет и Разград-Езерче. Горчо е доволен, защото симпатичният младеж се държи добре на колодрумната писта и на шосето.
През 1953 г. Григор Добрев го привлича да стане състезател на тогавашното физкултурно дружество „Торпедо“ – София.
За Петата колоездачна обиколка Горчо комплектува отбора на „Торпедо“ в състав: Стоян Георгиев – капитан, Боян Коцев от Враждебна и Димитър Колев от Добрич.
Опитният специалист ги ръководи като треньор и те не го посрамват, защото заемат първо, четвърто и шесто място в индивидуалното крайно класиране. Разградлията е определен за най-добър катерач, а отборно са на второ място от участващите 10 състава.
Но да проследим как се представя нашият Стоян в обиколката.
Разград отново опитва да върне колоездачната си слава.
За трета поредна година на Градския колодрум състезатели от цялата страна ще се включат в тазгодишното издание на Купа „Разград“. Турнирът се организира от местния спортен клуб по колоездене „Спринт“. Той се провежда в памет на дългогодишния треньор Денчо Денев и е част от официалния календар на Българската федерация по колоездене.
Стартът е на 6 юли от 10 часа. Колоездачите ще мерят сили в дисциплините кейрин, елиминация, скрач и 200 м летящ старт.
Ден по-рано, на 5 юли, събота, пистата в Разград ще посрещне и третия кръг от държавния отборен шампионат за Купа „България“.
Както „Екип 7“ вече съобщи, след десетгодишно прекъсване, през лятото на 2023 г. за първи път Разград бе домакин на състезание от държавния шампионат. Възобновяването на надпреварата съвпадна с отбелязването на 120 години колоездене в града.
На фона на активизацията на колоездачния спорт в Разград, Градският колодрум продължава да е в окаяно състояние. Крайно време е обещанията на управниците за основен ремонт на съоръжението най-сетне да се изпълнят.
В първите два етапа той е респектиран от имената на Милко Димов, Илия Кръстев, Боян Коцев, Димитър Бобчев, Димитър Колев, Ненчо Христов и се старае да не изостава много след тях.
Във втория етап в Габрово по-опитният и обигран Илия Кръстев успява да го заблуди и му открадне етапната победа. Остава втори, но подсказва на всички, че се намира в добре кондиция и ще трябва да се съобразяват с неговата велосипедна езда.
Горчо е самороден спортен психолог и го надъхва за третия етап, и той неочаквано го спечелва.
Решават Стоян да атакува веднага след старта в Габрово. Останалите не го последват, защото ги очакват 153 км, а и другите двама торпедовци се движат с основната група.
Към 80-ия километър води колоната с 5:54 минути преди основната група.
Боян Коцев след изкачването на прочутия Беленски баир решава сам да го догони и успява, защото влизат заедно в русенския колодрум.
Но силите му достигат дотук, враждебненецът се предава и само може да се наслади на изящния спринт, наложен от неговия капитан. В този етап Стоян се налага като бъдещ победител.
На 26 юни следва четвъртият етап Разград – Варна, 143 км. Преди 20 години, на 15 юли лудогорската столица преживява достойното посрещане и изпращане на своите трима герои от Втората колоездачна обиколка – Марин Николов, Стефан Чолака и Йордан Маринов.
Населението е излязло и заело от двете страни разстоянието от старта на площад „Момина чешма“ до Езерото.
Любимият град го изпраща начело с ветераните-колоездачи, организирани от вездесъщия Стефан Иванов Градинаров – Чолака. Стоян потегля с червената фланелка с белия гълъб и не я сваля от гърба си през следващите шест етапа.
Изморен е от предишния етап и предоставя на Ненчо Христов да се радва на победата си в неговата Варна.
Стоян запазва водачеството в главното класиране. Следва почивка край морето.
Следващите два етапа торпедовци се движат п пакет. Няма ги в челните тройки, които пресичат етапните финални линии.
Какво ли е замислил Горчо?
Това проличава в седмия етап – Стара Загора – Пловдив, 142 км. Момчетата са се възстановили и трябва да се вдигнат на педали.
Горчо чувства признаците на умора в състезателната колона. Сега или никога!
А в Пловдив е планирана втората задължителна почивка. Тя трябва да се използва най-пълноценно предварително в етапа, за да объркат съперниците…
Разработват тактически как да действат. В изготвения за изпълнение план капитанът е определен за гладно действащо лице.
В първите километри Стоян започва да дразни и предизвиква Ненчо Христов, който не се усеща и го увлича да водят колоната. А Ненчо е изцеден от предишния най-дълъг етап, 203 км, където се е класирал трети.
Следващите два етапа той се гуши в основната група. Няма го в челните тройки. Старае се да задържи второто място. Най-сериозният му опонент е отстранен с много умисъл от страна на треньора. Стоян е втори след варналията, но това му стига, за да затвърди лидерската си позиция.
Идва решителният осми етап – Пловдив – Разлог, 139 км.
От Филибето тръгват 56 колоездачи. Треньорът поръчва Стоян и Боян да се движат заедно, Митко Колев не е във форма и отпада в правените предварителни сметки.
Горчо знае за 27-километровата височина Юндола и навива Стоян, а на него малко му трябва да се запали.
Лидерът е в стихията си, сам изкачва Юндола и следва прекрасно спускане към някогашната Мехомия / Разлог/.
Блестящата етапна победа го доближава много до крайния успех.
Стоян Георгиев печели своята първа и единствена Обиколка, след като е начело от третия етап до края.
Така след Георги Киров Абаджиев и Марин Николов Хаджижеков и Стоян Георгиев записва своето име като третия победител в обиколките на България от Лудогорието.
Христо ВАСИЛЕВ – Антимовски
