Кубрат отново затуптя в ритъма на народната музика и се потопи в магията на танца. Деветото издание на Националния фолклорен фестивал „Танцувай с Пагане“ събра на откритата сцена пред читалището не просто танцьори, а носители на живата българска памет. Градският площад се изпълни с багри, музика и стъпки, които свързват миналото с настоящето.
Фестивалът, организиран от Община Кубрат, Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1891“ и танцова формация „Пагане“, се утвърждава като събитие с душа и кауза. Тази година участие взеха 19 танцови състава, клубове и групи от Североизточна България, сред които представители от областите Русе, Разград, Силистра и други населени места от региона. Всички те пристигнаха не с намерение да се състезават, а с желание да споделят – да покажат красотата на носиите си, уменията, наследени от предците, и любовта си към българските хора.
Тържественото откриване бе уважено от десетки жители и гости на Кубрат, а сред официалните лица бе общинското ръководство, начело с кмета на Общината Алкин Неби, както и старши експертът в Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища“ в Разград Даниела Петрова.
С кратко, но вълнуващо обръщение кметът изрази гордостта си, че именно Кубрат е домакин на такъв мащабен празник на фолклора:
Първи на сцената излязоха домакините от формация „Пагане“, които не само дадоха началото, но и показаха как се изгражда и поддържа традиция. Създадена през 2007 г. от Здравко Вутов, а по-късно поверена под крилото на хореографа Гинка Панчева, формацията обединява танцьори на всякаква възраст – от деца на 7 години до ветерани на 77. Това не е просто танцов състав, а общност, която от години пази жива българската душевност. Репертоарът им включва десетки хора от всички етнографски области на страната – извор, от който черпят не само участниците, но и публиката.
На сцената след това излязоха ученически и средношколски състави от Кубрат, които впечатлиха със своята енергия и талант. Те бяха последвани от десетки състави от населени места като Сливо поле, Брестовене, Беловец, Ловско, Гецово, Завет, Мартен, Острово, Побит камък, Сеслав, Тутракан, Разград и Русе. Всяко изпълнение беше като отворена книга – история, разказана с тяло и сърце. Публиката посрещна с аплодисменти всеки нов танц, всяка група, всяка ритмична стъпка, всяка усмивка.
Фестивалът няма конкурсен характер, а носи дух на съпричастност и приемственост. Това подчерта и водещата Мариела Йорданова, която не пропусна да отбележи, че именно подобни събития съхраняват фолклора жив. Всеки състав си тръгна с грамота и красива статуетка – малък символ на голямата мисия, която изпълняват тези танцови клубове.
Финалът завърши така, както подобава – с голямо, кръшно хоро, което се разля по целия площад. Открои се и младата и начинаеща певица Ирина Борисова от Русе, която изпя няколко страхотни народни песни. Танцьори и зрители се хванаха за ръце и заедно увлякоха ритъма напред – с вярата, че българското ще пребъде, когато се споделя.
Радослав СТОЙКОВ
