Познаваме ли къзълбашите – част от населението на Лудогорието?

Неотдавна „Екип 7“ публикува няколко кратки информационни материала за събития, свързани с къзълбашите. Те са част от населението на региона, най-много са в Кубратско, има ги и в други части на страната. Възползваме се от случая да предоставим на нашите читатели повече информация за произхода, обичаите и живота на тези хора, които са част от населението на Лудогорието

Къзълбашите (азербайджански: Qızılbaş; османски турски: قزيل باش; персийски: قزلباش, романизирано: Qezelbāš; турски: Kızılbaş, букв. „Червена глава“, са били в далечното минало разнообразен набор от главно шиитски туркменски войнствени групировки, които процъфтяват в Ирански Азербайджан. Къзълбаш е терминът, използван за последователите на сектата на Сефевидите, които съчетават своите стари религиозни вярвания и култури с исляма по уникален начин и са повлияни от шиизма, без да са шиити. Шейх Хайдар (1460-1488), шейхът на сектата на туркменската династия на Сефевидите, приел ново облекло, за да осигури единство сред своите последователи. Най-оригиналният аспект на това облекло били лентите на тюрбана за глава. Имената на дванадесетте имами били изписани върху всяка лента, която била червена на цвят. Лентите били 12. Името първоначално е било пейоративен етикет, даден им от сунитските османски врагове, но скоро е прието като провокативен знак за гордост.

Хипотезите за името „къзълбаш“ са три. Когато Пророкът бил ранен от меканците в битката при Ухуд (Саудитска Арабия) на 23 март 625 г., кръвта проляла главата му и тя станала напълно червена Другата версия е, че Али, който защитавал Пророка, бил ранен на 16 места, а ръцете и главата му били покрити с кръв. Третата версия е свързана с войниците на Шах Исмаил (1487-1524). Шиитските войници на Шах Исмаил, за разлика от останалите, носели червен конус на главите си., защото имало племена и войници, които са носели бял, зелен или черен тюрбан.

Зоната на разширяване на къзълбашите се простира от Бабадаг, Румъния, по цялото черноморско крайбрежие. Включва на североизток Силистра, Добрич, района на Делиормана с Кубрат (Балбунар), Разград (Хезарград); Русе (Русчук), Търговище (Ески Джумая), Сливен (Ислимие), Ямбол.

Основните характеристики на духовните практики на къзълбашите са следните: 1. Поклонението се извършва в джем на общностни начала. 2. В джема участват само семейства. 3. Донякъде водят затворен и прикрит начин на живот. 4. Молят се два пъти седмично. 5. Молитвите не са коранични. 6. Използване на пръчката тарик (tarik) за посвещаване в другарство и да не се забравя обета, за присъединяване към общността, за благославяне, за насочване в пътя, за символично наказание при провинения, за опрощаване на грехове, за пречистване (temezlemek-чистота) на тялото. Тарика се пази в зелена кърпа или зелен калъф. Олицетворява по някакъв начин меча на Хазрат Али Зюлфикар. Символично значение – тарик означава някой, който идва през нощта, удря силно, чука на вратата. Споменава се в сура на Корана като звездата, която блести ярко през нощта и сутринта, за да води хората. Пророкът може да бъде оприличен на утринната звезда, която осветява нощта и възвестява утрото. Ритуалът с тарик се изпълнява от специален член на общността тарикчия. 7. Празнуване на Ток байрам (Пълен, сит празник). 8. Не се празнува Рамазан. 9. Джемът се събира от Кaсъм (ноември) до Навруз (пролетното равноденствие).

Празнуване на някои празници: Харман тава около ноември (Harman tepsisi) за откриване на джема през есента с Гечмиш маалеси (Geçmiş mahallesi) за опрощаване на греховете с тарика; Невруз през пролетното равноденствие за празнуване на 12-те имама и с разкази от хадиса „Altın Silsile“ (Златен синджир) или Hadisi Silsiletu’z Zeheb, защото всички разказвачи, датиращи от ислямския пророк Мохамед, са били невинни имами на шиитите и в крайна сметка са достигнали до Аллах; Ашуре байрам, по точно Ашуре гюню (Ден на ашурето), когато Язид бин Муавие, вторият халиф на Омаядите убил Хюсеин бин Али бин Абу Талиб (заедно с едно от децата му), внук на ислямския пророк Мохамед. Той е син на Али бин Абу Талиб, четвъртият халиф. Оттогава Язид се нарича символ на потисничеството и злото в шиитския ислям, а Хюсеин символ на борбата срещу него; Хъдрелез (Hidrellez) е сезонен празник на 6 май Хъдър (Hızır, Khiḍr) е неназована фигура, която е описана в Корана като праведен слуга на Аллах, човек с голяма мъдрост или мистични знания. Бил известен с това, че възкресявал мъртва риба, сливал морета или реки, пртежавал тайно знание (мъдрост), помагал на тези, които са в беда, напътставал герои, достигнали до тайната на безсмъртието. Периодът от 6 май до 7 ноември съставлява летния сезон като дни на Khidr, а периодът от 8 ноември до 5 май представлява зимния сезон като дни на ноември. Следователно нощта на 5 май означава, че зимният сезон свършва и започват горещите летни дни. Празникът съвпада с христистиянския Гергьовден; Кепче кадън (Kepçe kadin – буквално женски черпак), подобен на молебена Пеперуда за дъжд; обред на 2 август в текето Демир Баба; Kafadar dügünü (букв. „приятелска сватба) на следващия ден след сватбата, когато младата брачна двойка избира друга такава и стават братски двойки (сродни души и съмишленици) за цял живот. Двойките си избират и духовен баща (наставник), ментор, който показва правилния път (mürşit). Другарството (приблизително „дружба“) е заветна връзка между двама мъже на една и съща възраст, за предпочитане заедно с техните съпруги. На церемония в присъствието на Деде партньорите поемат ангажимент за цял живот да се грижат за духовните, емоционални и физически нужди един на друг и на децата си. Връзките между двойките, които са поели този ангажимент, са поне толкова силни, колкото и при кръвните роднини, дотолкова, че общуването често се нарича духовно братство. Децата на заветните двойки не могат да се женят помежду си.

Джем (Cem) или събиране е богослужение, което се извършва от къзълбашите и други близки до тях, напр. бекташите. Джем, се основава на Съвета на четиридесетте (Kırklar Meclisine). Този съвет се състои от първите, които са чули и приложили откровенията, дошли до пророка Мохамед от Аллах. Наричани са с това име, защото първоначално се състояли от 40 души, от които 17 жени и 23 мъже. Службите символизират дълбоки философски, социални и религиозни измерения и е въпрос на голяма гордост да получиш тези изпълними задачи в обществото. Изпълнителите на дванадесетте служби в джема са: 1.Деде (Муршид). е този, който управлява общността. Погребение, женитба, обрязване, именуване и др. церемонии винаги се провеждат под ръководството на деде. 2. Рехбер означава ръководител, водач, човек, който помага и напътства тези, които посещават джема, поддържа реда в него. 3. Гьозчу е надзирател. Отговаря за това джемът да премине тихо и спокойно в съответствие с правилата. 4. Черагджи (чирагджи) е нещо като клисар, отговаря за свещите, за постоянното горене на ритуалния свещник и за воденето на танца. 5. Закир е изпълнителят на саз (музикален инструмент с три струни) и певец. В джема се чете таухид (символ на вярата, че Аллах е един), дуваз-имам (стихове, посветени на 12-те имама), мирашлама (стихове и песни със саз за пътуването на пророк Мохамед, за възнесението и посещението му на събранието от четиридесете при завръщането му), мерслие (плачевните стихотворения (елегии), рецитирани, за да изразят дълбоката скръб за мъртвите и тяхната загуба) и Неврузие (стихове, написани и изпети за деня Навруз, който съвпада с двадесет и първи март, смятан поред старите календари за първи ден на годината и пролетта). 6. Фераш (сюпюрджи) е чистач на джема. 7. Сакаджи (ибрикчия) е отговорник по измиването. Раздава вода и шербет на събралите се в джема. 8. Курбанджи, софраджи отговаря за курбана, за поставяне на масата, прибиране на масата, раздаване и разпределяне на храната и т.н. 9. Перване е слуга. 10. Пейикчи (даветчи) е подканител, съобщава, че ще се проведе джем, негово задължение е да информира всички за събирането на общността. 11. Изиникчи (мейданджи) е този, който организира събуването и съхраняването обувките на тези, които посещават джема. 12. Бекчи е пазач, който гарантира сигурността на къщите на хората, които посещават джема.

Това е малка част от духовния живот на къзълбашите, които са достойна част от населението в Лудогорието.

Проф. Пламен РАДЕВ