24 май е един от най-пъстрите и обичани празници в календара на българите. Денят, в който пищни шествия огласят улиците, учениците извисяват гордо глави като представители на родното образование, а педагозите получават заслуженото уважение за своя труд. Това е моментът, в който прекланяме глави пред просветните и културните дейци. По традиция от десетилетия, той подобаващо се превръща във вдъхновено тържество в учебните заведения. Именно едно такова събитие в Езиковата гимназия подтикна учителката по български език и литература Севдалина Петкова да сподели с читателите на „Екип 7“ откъси от тематични есета на свои възпитаници, които заедно са успели да превърнат в сценарий за училищното тържество.
Уважаеми учители, ученици, родители, гости,
Мелтем Октай: Днес пред нас не е просто дата от календара — днес пред нас стои българската вечност. 24 май е онзи ден, в който българският народ не просто празнува, а изправя гърди с гордост, че има душа, която свети със светлината на словото.
Ронай Невзат: Днес е ден, който носи светлина. Ден свят и вечен. Това е денят, в който с гордост си спомняме за великото дело на светите братя Кирил и Методий- създателите на нашите букви, които са ни дали силата да пишем, да четем, да мечтаем.
Мелтем: Преди 1170 години светите братя Кирил и Методий положиха основите на едно чудо – дадоха на славянския свят азбука. Но преди всичко – дадоха на нас, българите, шанс да пишем своя история, със свои думи, на свой език. И от онзи свещен момент нататък ние не сме просто народ – ние сме нация с дух, с култура, с памет, получила уважението и на другите люде!
Ронай: Нашият език е повече от думи – той е история, памет, дух. А училището е мястото, където този дух се събужда и живее.
Мелтем: Днес не говорим за минало – говорим за завет. Завет, оставен ни от двама солунски братя, които вместо меч избраха перото, вместо сила-вярата, вместо слава-знанието. Светите Кирил и Методий не ни дадоха оръжие, а нещо далеч по-силно – буквите. Онези 30 знака, чрез които ние, българите, написахме най-великите думи – „свобода“, „родина“, „майка“, „вяра“, „любов“.
В този ден не звънят оръжия, а камбаните на знанието. Не маршируват армии, а шествия от учители, ученици, книги и букви – нашето духовно войнство. Защото ние, българите, не само оцеляхме до тези дни с меча, а се съхранихме с буквите.
Ронай: Всеки урок, всяка книга, всяко знание, което получаваме, ни прави част от нещо по- голямо – от бъдещето на България.
Днес казваме едно голямо благодаря – на учителите, които ни учат не само на наука, но и на човечност. На хората, които ни показват пътя.
Мелтем: 24 май е поклон пред учителя, който влиза в класната стая не с власт, а с мисия. Пред ученика, който с трепет пише първата си буква. Пред всички, които пазят езика си чист!
Аляра Хамди: Учители, вие не сте просто хора, които ни преподават уроци. Вие сте светлината в нашите очи, вие сте хората, които ни учат не само да четем, а да разбираме, не само да пишем, а да чувстваме. Вие сте съвременните будители. Благодарим ви!
Ронай: Нека бъдем достойни наследници на делото на първоучителите, започнато преди повече от хилядолетие.
Нека носим гордо езика и културата си!
Нека се учим, да се развиваме и да пазим българското в сърцата си!
Честит 24 май!
Мелтем: Честит 24 май! Честит празник на буквите, духа и вечността! Нека пребъде словото ни – чисто, силно, българско! ,,Народността не пада там, дето знанието живей‘‘!
Аляра: Нека този 24 май бъде не просто тържество, а клетва – клетва, че ще носим светлината на знанието в сърцата си.
Днес възрастните вярват, че ние, младите, носим отговорност. Да пазим езика си. Да пазим културата си. Да пазим България. И ако някой ден ме попитат какво означава да си българин, ще кажа:
Да си българин, е да носиш просветата в сърцето си.
Да си българин, е да плачеш от гордост на 24 май.
Да си българин, е да кажеш „Честит празник!“ – и да се разтрепериш.
Честит празник!
