История за едно убийство и крахът от предизвестеното бъдеще

Много яко, брат! Вчера завърши основно образование и брои до 7, ама пък… още нямаш привилегията да качваш мацките на скъпи возила. Е, добре, че живееш в 21-ви век, където възможностите са неограничени. И ето – в ръцете ти вече е мощната тротинетка. Разбира се, мощна за твоите неопитни умения на пътя. Ние тротинетките си ги бутахме с краката, но пък ти вече се възприемаш като порасналия мъж с возило последен писък на превозните средства, до които ти е разрешен достъп на тази незряла все още възраст. А че е така – го доказваш сам ти.

Да яхнеш двуколесния си пластмасов кон, за да пориш вятъра, пред силата ти да отстъпват майки с колички, да подчиняваш пътното движение на собствената си воля, да почувстваш недосегаемостта във вените си, контрола над живота, зрелостта на израстването, безстрашието на младостта, безграничния хоризонт на бъдещето… Да бъдеш забелязан! – Много яко, брат! Да ти завиждат по-малките момчета, да ти се дивят твоите връстници, защото ти си този, взел бъдещето в ръцете си и отговорността за собственото си сбъдване. Или ръцете ти са твърде заети с тротинетката, за да поемаш подобни тежки товари. Не, няма и нужда – твоят обществен непукизъм напълно се вписва в паралелите на сбърканото днешно време.

Много яко, брат! Деца и възрастни отстъпват благоразумно пред силата на твоя електрически мустанг. Цялото улично движение прави реверанс пред достолепното ти присъствие върху платното и звучно като на парад посреща смелите ти творчески импровизации върху текстовете от Закона за движението по пътищата. Разбира се, ти си над тези неща, просто са твърде банални и тривиални за твоята модерна душевност – на самоуверен млад мъж, твърде зает със собственото си съществуване, самовглъбен като в транс от музиката, която се носи от безжичните слушалки. Кои са околните, че да нарушават борбата ти, която водиш за място под слънцето и то без каквото и да е „оръжие“, каска, жилетка… Напълно сам – ти и твоята тротинетка срещу света, в търсене на вътрешното си „аз“ по завоите на житейските друмища.

Падаш, ставаш и… пак на тротинетката. Като на пиедестал, издигнат над задушливото, ограничаващо и еднообразно простосмъртно съществуване. Тротинетката е твоето бягство от всичкото това безлично съществуване на порасналите – там, където кракът на Питър Пан никога не стъпва, за да не загуби своята безгрижност. Както ти самият – реещ се срещу течението, против законите и моралните схващания на „угрижените пораснали“. Та нали в това именно се корени младежкият ти бунт – винаги останал неразбран от стигмата на деня.

Много яко, брат! Както когато се блъсна в гълъба насред оживената централна алея в парка, нали? Какъв удар само! С крайчеца на окото погледна набързо дали птичето оживя, но кому е нужен този живот, един измежду много. Да не се е взел за гълъба, кръжал над главата на Дева Мария като символ на светлината и надеждата. Каква ти хармония? „Надежда всяка тука оставете…“ – великият Данте си го е казал. Пък и гълъбът си беше виновен – да не е излизал без предупреждение насреща ти, все пак е опасно рязко да намалиш извънредно високата си скорост, с която пориш ветровете и летиш към светлото си бъдеще. Пък било и насред оживената от деца, животни и майки с колички пътека. Нищо, не си виновен ти. За оплетеното ти в безпътицата и безнравственост битие са ти длъжни времената на лутане между грешните избори и меркантилни решения, властващи над умовете на тези „угрижени пораснали“ през последните десетилетия. Гледай само какви времена настанаха – щом кметът на столицата призова народа да се придвижва с двуколесното… Ти си продължавай смело към магазина за едно „Хел“-че, яхнал супер адски модерната си електрическа тротинетка. По пътя към светлото бъдеще!

Десислава СТЕФАНОВА

* Разсъжденията, уви, са продиктувани от действителни случки