Всички деца са безценните бисери за своите родители. Те са платната, към които майката и бащата добавят цветове и фигури, те са като скъпоценни камъни, които чакат да бъдат оформени. Децата са доказателството, че сме били на този свят и сме оставили следа, а само от нас зависи каква ще е тя.
Още преди да се родили децата, започват мислите и тревогите за тяхното възпитание, събирането на информация кое е редно и кое сполучливо за бъдещото им развитие. Но много често от възникналото престараване, родителите залитат в другата крайност – да живеят не за децата си, а вместо тях. Мислите ли, че това е в помощ на развитието на един малчуган? Изобщо може ли да се говори за някакво усъвършенстване, когато детето е здраво и достатъчно голямо, например в детска градина, а майка му го храни, обува и облича, без да му даде възможност да се учи. Дали впоследствие това същото дете ще може да се справи с най-елементарни, ежедневни дейности, или вечно ще чака мама?
Тези деца често биват определяни като чувствителни в обичта си към родителите, но всъщност те не са привикнали да поемат живота в свой ръце. Липсва им опит и сред изтъкваните причини са забързаното ежедневие на родителите. Понякога не посещават детска градина поради убедеността на майката и бащата, че отрочетата им не са готови за този етап. Прекрачат ли прага на забавачницата обаче, тези деца са толкова тихи, неуверени и притеснени, предпочитат да са в компанията на възрастните и не се включват в груповите дейности, а само ги наблюдават отстрани.
Възпитанието и умението, което децата получават от родителите си в ранна възраст, са много ценни за тях, оформяйки личността и характера им. Това е периодът, когато малчуганите получават своите „крила“. Детето, което не е научено на елементарни умения, расте като плахо и несигурно, мълчаливо и тъжно. Впоследствие се проявява нежеланието у тези малчугани да участват в някаква дейност в присъствието на своите „помощници“ – родителите. Вместо да се прекъсва развитието им, още от рано те трябва да бъдат научени да „летят“ със собствените си крила, а колкото по-навреме се случи, толкова по-окрилени ще бъдат децата.
Ситуацията с обсебването и изземването на свободното развитие се наблюдава най-често при първородните деца или в семействата с едно дете. Майката изцяло се посвещава на отрочето си, но прекаленото обгрижване може да забави дори развитието в речта му. Според възрастта си детето трябва да има свои задължения вкъщи, като се започне с най-елементарното – да си прибира играчките. За да може по-късно да изпълнява задачи и в училище. Ранното възпитание влияе върху по-нататъшната адаптация, като при някои деца се среща затруднение да разберат, че вече не са центъра на внимание, други остават неуверени. Свързан с това е проблемът с невъзможността да се изявят пред публика, не могат да се сдобият и с нови приятели.
Това са само няколко примера от живота на децата със „счупените, прекършени крила“. Много може да се прочете за това как се отглеждат щастливи деца. Главното е в проявата на търпение от страна на родителите – да оставят детето си да „диша“, за да се учи чрез опита.
Филиз ЕРДИНЧ
