Осмина гимназисти са в трепетно очакване на утрешния ден. Той ще бъде един от най-специалните в живота им, защото предстои да излязат на сцена в силен театрален дебют. Момичетата и момчетата на крехката възраст от само 16 години сформират „Театър След Завоя“ и канят на вълнуващо театрално изживяване с прочит на драматичния текст „В полите на Витоша“.
„Една история, по-страстна от живота и по-трагична от смъртта…“ ще съпреживеят зрителите на пиесата. Завесите ще паднат в утрешния ден, 29 април, от 18 часа в Народно читалище „Развитие 1869“.
Ето какво споделят в анотацията младите театрални дарования: „В полите на Витоша“ – пиесата, в която Пейо Яворов превръща личната си болка в незабравима драма. В нея авторът не просто разказва – той излива душата си. Любов, сблъсък на поколения, битка между свободния дух и жестоката реалност. Мила и Христофоров – две сърца, обречени да обичат и да страдат. Любовта им – чиста, невъзможна, разпъната между свободата и догмата, между бунта и смирението. А над всичко – сянката на Витоша. Тиха, величествена. Свидетел на човешките драми, вечно мълчалива пред болката на онези, които се осмеляват да обичат. Очаквайте силни емоции, вълнуваща игра и един Яворов, който не се забравя.
Любовта не умира. Тя крещи. Тя мълчи. Тя остава“. Дали залата на Стария театър ще притихне с последните реплики на героите, ще трябват ли кърпички след час и половина опустошителна актьорска игра, предстои да разберем, но едно е сигурно – талантът предстои да отпуши силната стихия на чувствата.
Билети се продават на читалищната каса на символичната цена от 8 лева. Със събраните средства ще бъде подпомогнато развитието на младежкия театър в Разград.
„Театър След Завоя“ е наследник на повече от успешната младежка трупа „Сцена на бъдещето“. Разликата е, че в състава вече влизат ученици от различни гимназии в Разград. Стремежът обаче остава същият – да предлагат висококачествен културен продукт. Ръководител на трупата е вече разпознаваемо лице от предишната „Сцена на бъдещето“ – Светлозара Иванова. Тя успява да съчетае последната си година в Езиковата гимназия с усилена подготовка на първото театрално представление на сформираната едва миналото лято трупа. Без сценичен опит, Светлозара хвърля учениците директно в дълбокото с класическото произведение на Пейо Яворов, на която интерпретация е и сценарист, и режисьор, а и играе. И това не е всичко – на следващия ден, 30 април излиза във втора премиера, с исперихския театър. Освен това тя вече е приета да учи в Шанхай!
През това шармантно житейско приключение повежда самата Светлозара в следващите редове.
Публиката за първи път се среща с „Театър След Завоя“ – разкажи ни повече за проекта.
Трупата е наследник на проекта на Виктор Маринов /основоположник на „Сцена на бъдещето“/, това е и посланието на името й. Всичко започна, когато той ни събра като деветокласник, аз бях в осми клас. Виктор тласна нас, младите хора, към театъра. Аз пък бях част и от „Импулс“ към читалище „Развитие 1869“ с ръководител Веселин Керемедчиев. Идеята ми за създаването на „Театър След Завоя“ беше следствие от приемането на Виктор в университета, наех се да бъда наследника. Доста нови лица има в трупата заради ангажименти на абитуриенти. Само аз и Пламена останахме от старите участници. Към нас се присъединиха Арман, Калоян, Алекса, Ванина, Дорияна, Самир. От различни училища сме, има от Математическата, от Езиковата. Възрастта им е много крехка, особено за тази постановка – всички освен мен са на по 15-16 години. Попълненията в екипа набрах чрез кастинги, към които имаше засилен интерес. Трупата беше създадена миналото лято, когато разпределих ролите. С първите учебни дни започнаха репетициите за „В полите на Витоша“ – дълъг процес с оглед на учебните занятия. След като поех целия труд на Виктор, се убедих, че не е никак лесно. Смея да го похваля.
Слагате силно начало на репертоара с пиесата „В полите на Витоша“. Защо се спря на това заглавие?
Членовете на трупата са млади, не са подготвени да играят точно толкова тежка и сериозна пиеса. „В полите на Витоша“ е голяма класика в театралното изкуство. Моята идея беше да запозная учениците с целия театрален процес, да ги науча на основите – как да играят. Някои нямаха абсолютно никакъв опит на сцена. Идеята ми беше чрез този сериозен проект те да добият максимална представа за това, което ги очаква тепърва, ако решат да се занимават с театрално изкуство.
Пиесата е изключително дълга, дори се говори, че с нея Яворов по-скоро отегчава публиката. Затова изключително много я редактирах и скъсих, за да стане ясна цялостната идея.
Как преминаха седемте месеци в репетиции?
Времето за подготовка беше много бурно. Една седмица не можем да репетираме, друг пък се появяваха индивидуални ангажименти, трябваше да съвместяваме училищни графици… Разполагахме най-много с час и половина за репетиция, за да сглобим час и половина пиеса, което е изключително малко време. Вече провеждаме и целодневни репетиции, за което се налага да се освобождаваме от училище. Учението ни обаче не „страда“, тук всички сме отличници! Всички са отговорни и съм благодарна, че се натъкнах именно на тези хора.
Какво да очаква публиката на премиерата в Разград?
Очаквайте много сериозна история, която засяга повечето младежи и днес. Това е един трагичен разказ за двама души, които споделят силна любов, но биват засегнати от семейните драми. Смятам, че пиесата звучи изключително актуално и днес – освен за политика, говорим и за любов, за живот, за смърт… За огънчето, което да те кара да се радваш на живота. Тази пиеса е страхотен начин да научи младия човек на ценностите в живота. Аз я обожавам, много е красива, думите на Яворов докосват сърцето. Отдавна не е пресъздавана на сцена, мисля, че не е поставяна в Разград, по нея са работили в Театър „Българска армия“.
Какъв сценичен „живот“ чака „В полите на Витоша“ след първото поставяне?
Сега се готвим за Националния фестивал на любителските театри с международно участие, който ще се проведе в началото на юни в Каварна. След това планирам да посетим публиката в Исперих. За по-напред – ще видим, ако има успех и публиката ни харесва, може да гостуваме и другаде.
Премиерата на „В полите на Витоша“ ще бъде сценичното ти прощаване с разградската публика, защото завършваш гимназия. Ще продължи ли проектът „Театър Зад Завоя“?
Много съм щастлива, защото има желаещи да продължат работата. Точно това ми беше идеята – с тази постановка да предам зареждащото чувство на театралния процес. Пламена ми съобщи, че възнамерява да продължи трупата. Това означава, че всичките усилия – на Виктор и моите, са си стрували и този проект е успешен!
Измина близо година, откакто последно срещнахме читателите с теб. Поводът бе поредното ти театрално признание като част от „Районна болница“ на много награждаваната „Сцена на бъдещето“. Днес си абитуриентка, как се разви животът ти оттогава?
Обстоятелствата се стекоха доста бурно. Животът ми стана още по-забързан, започнах да получавам покани да водя събития, за което съм искрено благодарна. Вече съм част и от театралната трупа „Борис Илиев“ в Исперих. На 30 април от 18 часа в местното читалище ни предстои премиера с Йовковата комедия „Милионерът“. Животът ме поведе към Изтока – приета съм да уча в Интернационалния шанхайски университет, където първо ме чака една година изучаване на езика и след това актьорско майсторство. Спонтанен човек съм, бързо взимам решения и за минута променям изборите.
Ти си заразителната стихия, която в момента движи младежкия театър в Разград. А твоята искра как беше запалена?
Желанието ми да се занимавам с театър беше спонтанно, исках да стана филмова актриса още от четвърти клас. Дотогава учих във Ветово, където преди две години поставихме „Хотел между тоя и оня свят“. В пети клас се преместих от родното Сеново в Разград, за да уча в ОУ „Никола Икономов“ и разбрах за читалищната театрална трупа „Импулс“. Четири години по-късно Виктор ме покани да стана част от трупата „Сцена на бъдещето“ към Езиковата гимназия.
Нещата се случват с неистови усилия, желание и работа, която не се забелязва от публиката. Не съм броила в колко постановки съм участвала, доста са – играла съм в „Женско царство“, „Ученически неволи“, „Хотел между тоя и оня свят“, „Районна болница“, „Големанов“…
Намерението ми е да продължа да се развивам с актьорско майсторство, макар да имам и други желания. Смятам да изучавам професията в чужбина, не в България, защото виждаме какво се случва в родните театри. Не смятам, че младите хора тук са достатъчно подкрепяни от по-възрастните. Театърът трябва да се поддържа – особено в България! Младите хора имат огромно желание за игра. Нека професионалистите да им дадат шанс, както аз го правя. Все пак в Разград ние сме единствената младежка трупа, към читалище „Развитие 1869“. Това е бъдещето, ние го творим!
Десислава СТЕФАНОВА
