Предизвестеният край на язовир „Липник“

Концесионерът на язовир „Липник“ – фирма „ВАЛЛИ“ ООД, се отказва да стопанисва повече водоема. Това става ясно от докладната записка на зам.-кмета Зорница Якимова, която ще бъде гласувана на предстоящото заседание на Общински съвет – Разград. Проектът за решение на документа предвижда прекратяване на договора за предоставяне на концесия на язовир „Липник“. Със заявление от 28 март 2025 година концесионерът е направил предложение до кмета на Община Разград договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие. Като основен мотив за това се посочва силно намаленият обем на водата в язовира през последните пет години и произтичащите от това последици.

През годините „Екип 7“ нееднократно е писал за проблемите, свързани с язовир „Липник“. В началото беше замърсяване на водите му от близката мандра, в резултат на което измря голямо количество риба.

След като този проблем отшумя, се появи друг, вече по-фундаментален – постепенното пресъхване на язовир „Липник“. През лятото на 2022 година концесионерът се оплака, че водоемът пресъхва. Тъй като собственикът на водоема Община Разград, не е реагирал на сигналите му, Васил Василев решил да действа сам. Със свои лични средства той наел механизация и разчистил огромните наноси и растителността, които били затлачили канала, по който се стича излишната вода от водохранилището на помпената станция на село Липник. Така, макар и по малко, към язовира потекла живителна течност и нивото му се вдигнало с около половин метър.

Това обаче не решава нищо. В публикацията „Скандално общинско безхаберие е на път да затрие важен природен ресурс“ от юни 2024 година „Екип 7“ предупреди за предизвестения край на язовир „Липник“. Пред вестника концесионерът Васил Василев заяви, че всяка години изпраща по около 10 писма до местната управа, в които моли за съдействие, предлага решения, но никой от Общината не си мръдвал и пръста да помогне.

За Василев се сещали само когато дойде време да плаща таксата. Отказват обаче и да положат елементарни усилия, за да се осмисли целта на сключения договор. Съгласно параметрите му, на концесионера за срок от 21 години са предоставени 88 декара водно огледало. За язовир с тази площ той е изготвил и бизнес плана си тогава, поемайки и т.нар. оперативен риск. Василев прави ударни инвестиции на мястото, закупува и оборудва няколко каравани, които нарежда край брега, за да отдава на рибари, компании и семейства. До всяка каравана изгражда масивни каменни навеси, огнища, оборудва с модерни външни барбекюта, които внася от Щатите, докарва до язовира електричество и битова вода, прави бани и тоалетни, засажда десетки дървета и овошки, започва да поддържа красиви зелени площи, прави и нещо като мини зоопарк, на който се радват преди всичко децата на гостуващите рибари, прочиства от храсталаци целия район около водната площ.

Заради големия спад на водния обем обаче, Василев безброй пъти търсил подкрепа от местната власт, като предлагал различни варианти – да му намалят концесионната такса, да съдействат за оводнявяването, да разговарят с ръководството на „АДМ България“ част от промишлените води да се заустват в язовира, да му позволят той да плати за плитък сондаж, а после да му приспаднат от наема и прочее. И до ден-днешен резултат няма. Всички обещания останали прах в очите. Човекът не само че не получава отговори на писмата си изобщо, но за толкова години дори и един служител на Общината не си е направил труда да отиде на място, за да види за какво става дума – стана ясно от нашата публикация преди година.

„Последните ми разговори с настоящия кмет са от декември 2023 и този януари 2024, пак нищо. Повиках хора, консултирах се, казаха ми, че около 6000 лева ще струва да направят един плитък сондаж и водата да тръгне, тъй като е на около 16 метра под земята. Има, има и подпочвени води, наблизо е помпената станция, която захранва и гаровата зона, и цял Липник. Предложих или Общината да ги плати, или аз срещу приспадната такса. Кметът започна да ми обяснява, че била сложна процедурата. Ами нищо сложно няма, обясних му – правим сондажа, тя процедурата да си върви, важното е веднъж да върнем водата. Уж щеше да види как да задвижи нещата, вече сме краят на май и нищо.

Вярно е, че съм поел оперативен риск, но при това поведение на другата страна, погива предметът на концесията. Те просто не искат да съдействат. Под никаква форма. Ето, „АДМ“ като си направиха разширението, заустиха частично в сухото дере на Киченица, За тях е без значение къде ще отиват пречистените им промишлени води, но няма кой да ни посредничи“, каза пред вестника миналата година Васил Василев.

Проблем има не само с липсата на вода в язовир „Липник“, но и с прилежащите му площи. Още когато го взел на концесия, Василев решил да кандидатства с проект по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка на селскостопански продукти“ по Програмата за развитие на селските райони и да изгради до водоема цех за консервиране. Тъкмо по този начин, а не от Общината, научил, че прилежащите площи са отдадени под наем на земеделски стопанин като мери. Въпросният земеделец имал договор за 5 години, който трябвало да изтече през 2021 г., и тъй като получавал субсидии, Василев чисто човешки решил да изчака. Междувременно от Общината му обещавали, че като изтече този период, ще съдействат да се оправи документацията и той да получи коректна актуализирана скица, за да може да кандидатства по програмата. И досега това остава проблем без решение и развитие. Въпреки безбройните писма, които е изпратил с молба за актуализация на скицата, отговорът е един – тишина.

„Това безхаберие от страна на Общината е недопустимо, няма и грам управленска далновидност“, заяви миналото лято Васил Василев. От тези негови думи тогава става ясна и истинската причина за крайното му решение няколко месеца по-късно да се откаже от язовира.