Само на международния тепих големият борец е спечелил 15 медала за България – 7 златни, 7 сребърни и 1 бронзов.
Лютви Ахмедов е без загубена точка в цялата си кариера.
През 1959 година е обявен за спортист на годината.
През 1962 година Българският олимпийски комитет го определя за най-добър състезател.
През 1974 година е сред 30-те най-добри български борци за всички времена, през 1982 – сред 20-те най-добри.
През 1976 г. е обявен за почетен гражданин на Разград.
Това са само част от отличията на Л. Ахмедов.
Личният фонд на Лютви Ахмедов постъпва в Държавен архив – Разград през 1980 г. като дарение. Съдържа биографични документи, грамоти и дипломи от световни и европейски първенства по борба, от международни спортни турнири, Балканиади, спартакиади и др. Фондът съдържа снимки и публикации в пресата за спортната му дейност, поздравителни телеграми за отличията му и др.
Лютви Ахмедов е роден на 10 април 1930 г. в с. Подайва, Разградско, в обикновено селско семейство. Баща му Ахмед Джибер се занимава със земеделие, бил е и овчар, а майка му – Фатме Ибрахимова, е домакиня.
Лютви от малък започва да се бори с децата от махалата. Пръв забелязва уменията му по-големият му брат Шюкри и казва на баща си, че един ден Лютви ще стане голям пехливанин. Но бащата си има други грижи. Това са трудни години за хората на село, а и Лютви е още малък и затова не обръща внимание на тези думи. Скоро големият му брат Шюкри си отива от туберкулоза едва 15 годишен. Налага се Лютви бързо да порасне. Още 10 годишен той започва да помага на баща си в овчарлъка, а след това работи в тухларска работилница. Този занаят съвсем не е лесен, но той бързо го усвоява и става от един от най-добрите работници. Но всички виждат, че призванието му е другаде.
Способностите си на борец проявява през юношеските си години. Свободните борби /алай/ са много популярни в Лудогорието. Провеждат се по време на празници – сборове, сватби, панаири. Те са част от традиционната програма за празника. За пръв път Лютви Ахмедов излиза на алая през 1946 г. и печели борбите. Започва да участва редовно в борбите. Алайският му период е много важен в израстването му като борец. Това е добра школа за него – дава му опит, увереност, техника. Той се изправя срещу най-добрите борци от Лудогорието и започва да ги поваля с лекота един след друг. Вече го наричат „Непобедимият“.
Пенчо Кубадински го забелязва на борбите в с. Китанчево още през 1948 г. и казва, че момчето от Подайва ще стане голям борец.
През 1950 – 1952 г. Л. Ахмедов е в Шуменско, където отбива военната си служба. Тук той за първи път вижда тепих и среща бъдещия си треньор Райко Петров, също войник. Райко Петров, впоследствие професор, е един от най-успешните треньори, наричан „бащата на свободната борба“, дългогодишен шеф на Българската федерация по борба. Всички са наясно със силата на Лютви Ахмедов, но Райко Петров веднага забелязва и друго негово качество – неговата бързина.
Предстоят републикански състезания по народни борби. Окръжният съвет на Българския съюз за физкултура и спорт в Русе издирва и събира най-добрите борци от целия окръг. Настанени са в тренировъчен лагер до Воден. Сред тях е Лютви Ахмедов. Време е той да научи нови понятия като „режим“ и „тренировки“. Разбира се, той се справя, но му липсват свободните борби. Неколкократно напуска лагера, ден-два се бори на алая и пак го връщат във Воден.
Тренировките се отплащат. На републиканското първенство по борба през 1952 г. се класира на трето място. Оттук започва възходящата му спортна кариера.
През 1956 г. влиза в националния отбор по борба. Тук изискванията вече са по-големи. Започва един строго програмиран живот. Цялото му време е разчетено. Като спортна дисциплина борбата изисква много труд. По думите на великия борец и многократен олимпийски и световен шампион Александър Медвед, борбата трябва да съчетава издържливостта на бегача, силата на щангиста, ловкостта на акробата и ума на шахматиста.
Идва ред на първото наистина сериозно изпитание – шампионатът за световната купа по свободна борба в София през 1958 година. Участват 76 борци от Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Полша, Унгария, Германска демократична република, Иран, Турция, Япония. Непознатият дотогава Лютви Ахмедов излиза на тепиха и побеждава Азизи от Иран, унгареца Резнак, немеца Дитрих…
След победите при него идва Пенчо Кубадински (вече секретар на ЦК на БКП) и му казва с възхищение на турски „Гьонлюм олду подайвалъ (Изпълни ми сърцето [с радост] , подайвалия). Ти оправда нашето доверие“. Пита го за предстоящата среща с шампиона Хамид Каплан, на което Лютви Ахмедов отговаря: „Борба ще има утре вечер. Решил съм борба да направя“. Треньорът Райко Петров дълго обмисля кого да пусне срещу шампиона Хамид Каплан. Борецът Кольо Маринов /лицето на българската борба в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век/ го съветва: „Пуснете Лютви Ахмедов, силно е момчето…Нито можеш да го хванеш, нито да му избягаш“. Така и става – Лютви Ахмедов излиза срещу легендата в турската борба Хамид Каплан, побеждава го и прекъсва победната му серия. Целият стадион скандира името на Ахмедов. За него започва десетилетие на победи.
Когато излиза на тепиха, за Лютви Ахмедов има единствено и само борба. Не се влияе от авторитетни имена в този спорт, от звания и титли. Не се поддава на провокации. Не обръща внимание на реакциите на публиката, която дълбоко уважава, но знае, че често може да е претенциозна и неблагодарна. Физическите му умения се съчетават с невероятно здрава психика. Примерите за това са много. Особено показателна е втората му среща с Хамид Каплан в Будапеща през 1958 г. Още в началото на срещата турският борец му нанася удари, с които разбива лицето му. Л. Ахмедов успява да запази спокойствие и тихо го пита: „Ще се бием или ще се борим?“. След труден двубой Лютви Ахмедов го побеждава. За втори път. Неслучайно в пресата пишат за него, че е сплав от мускули и разум.
Друг интересен случай в спортната му кариера е срещата му с Гаспарелла, американски борец, истински исполин. Лютви Ахмедов го побеждава, но американските съдии оспорват туша. Трябвало да е задържан върху тепиха най-малко 5 секунди. Треньорът обяснява на Лютви възражението и го пита съгласен ли е пак да се бори. Получава обичайният отговор: „Добре, бате“. Борбата не продължава дълго. След хватка на Лютви Ахмедов Гаспарелла отново е по гръб.
През 1959 г. печели световната титла по борба в Техеран.
Не е възможно да се изброят всичките участия и постижения на Лютви Ахмедов в рамките на една статия. Участва в Олимпиадите в Рим (1960 г.) и Токио (1964 г.), в световни първенства – Будапеща (1958 г.), Толедо – САЩ (1962 г.), Манчестър (1965г.) и много други.
Последното официално състезание, в което участва, е европейското първенство в Карлсруе, Федерална република Германия (1966 г.). Макар и с травми и контузен, той печели сребърен медал.
Въпреки впечатляващата си спортна кариера, в личния си живот Лютви Ахмедов е скромен. От 1959 до 1964 г. работи като треньор по борба в Исперих. След това е треньор и инструктор по борба към Окръжния съвет на БСФС – Разград.
Лютви Ахмедов е един от най-уважаваните спортисти в родния си край. Той си отива през 1997 г., но невероятната история на момчето от с. Подайва не приключва. Още на първата година след смъртта му в Разград е организиран турнир в негова памет. От 1999 г. турнирът прераства в международен.
Д-р Дарина КОЛЕВА
