Разградчанинът Георги Сергиев /1918-1998/ бе легенда в пешеходния туризъм – във вида, който днес наричаме туристически ултрамаратон. Той е основоположник на фигурните туристически походи, новатор в спортния туризъм и световен рекордьор по непрекъснато ходене. В продължение на 22 години (от 1968 до 1990) Сергиев е провел 26 самостоятелни пешеходни похода с обща дължина 47000 километра за общо 1385 дни ход, всичките – без почивни дни. Те са впечатляващи със своята оригиналност, трудност и богата и дълбока патриотична символика.
За петдесетия си рожден ден той замисля нещо твърде необикновено: да иде пеш от София до родния Разград – 346 км. Тръгва на 26 септември 1968 г. въпреки недоумението на познатите, дъжда и хваналата го настинка. Това е първият му дълъг поход, преминат за 10 дни.
В следващите години осъществява множество уникални за времето си /а и досега/ туристически маратонски преходи, някои от които стават световни рекорди по изминати километри, времетраене и непрекъснато ходене. Така например на 1300-годишнината на българската държава Сергиев посвещава още един наистина грандиозен поход. Неговият първи целогодишен туристически маратон „Българска прослава“ е със световна рекордна дължина – 12222 километра и с рекордно времетраене – 366 дни, без нито един почивен ден. Сергиев тръгва на 3 март 1981 г. от старата столица Плиска. Той обхожда страната окръг по окръг /според тогавашното териториално-административно деление/ – първо Северна България, след това преминава по билото на Стара планина от Петрохан до Обзор и оттам през Южна България достига на 3 март 1982 г. до финала в София. В този поход Сергиев минава през 188 града и 1144 села.
Не по-малко впечатляващи са и останалите му туристически маратонски походи.
В днешния брой ще отделим повече внимание на знаменития първи поход на Герги Сергиев – от София до Разград през 1968 година.
В личния архив на големия турист Георги Сергиев, който се съхранява във фонда на музея в Разград, е съхранен албум, който свидетелства за една негова осъществена интересна идея – да отбележи петдесетия си рожден ден през 1968 г. по единствено присъщия му на него начин – с туристически поход от София до родния Разград. Тази мисъл зрее у него още от 1963 г. Освен албума са запазени туристическото тефтерче, маршрутната схема, папка с телеграми, получавани по време на похода и контролният бележник със заверки в населените места и впечатления от приятели и съмишленици след края на похода, които са възхитени от неговия ентусиазъм.
Предварителната подготовка се състои в едно изкачване от София до Черни връх с раница, тежаща 25 килограма, за да провери пешеходецът с каква тежина на раницата да тръгне по 30 – 35 километров дневен преход.
Самият поход започва на 26 септември 1968 г. от центъра на столицата. Предвидени са 10 дни, за да стигне в Разград, като всеки етап посвещава на свой приятел.
Маршрутното разписание включва: първи етап София – Йорданкино /посвещава на своя приятел от София Владимир Рангелов/. Втори етап Йорданкино – Ботевград /посветен на Коста Катранджиев/, следващите етапи Сергиев посвещава на своите приятели Сава Донев, Стефан Вачев, Христо Радушев, Стоян Гроздев, Ангел Попов – Гришата, Петър Пенчев, Радослав Райчев. Десетият последен етап – Попово – Разград, посвещава на всички свои приятели туристи от Разград. Общо 346 километра, или както туристът се шегува – 800 000 крачки до родния град.
В личния му бележник е записано, че в 10.10 часа пътешественикът е на Враждебна. След обедната почивка пътят продължава към с. Потоп. Пристигайки в селото, се очертава преход от още 2-3 км до с. Жерково поради липса на легла и храна. В Жерково обаче в дома на горското стопанство не приемали гости като него без писмо. Няма време за губене, защото трябва да тръгва към с. Чурек, значи още 6 километра. Там туристът нощува у един „76-годишен симпатяга“.
На следващия ден, пристигайки в Ботевград, записва в бележника си: „Добър ден, град на транзисторите!… Скучна провинция! Едни и същи хора пият едно и също вино. Няколко млади жени безучастно стоят до панталоните на своите мъже и приятели…“.
В ресторанта намира време да запише впечатленията си от пътя: „От София до Ботевград на всяка моя стъпка по един автомобил. Ушите ми се проглушиха от шумове! На три пъти едва не ме отнесоха в другия свят. Късметлия съм. По пътя имаше толкова много автомобилни части, че бих си направил автомобил…“
В туристическия бележник са записани впечатленията на пътешественика, мислите, та дори и менюто на закуските, обедите и вечерите. Това прави още по-осезаемо съприкосновението с него. Има моменти, в които болките в краката надделяват над възхищението от красивата природа: „Ах, каква красота! Каква чудна планина!“. И само на следващия ред настроението е друго: „Няма ли край този път? Къде е тази пуста Лаковица“… Няма шега, трябва да се върви! Пак ли са краката…“.
В Ябланица записва: „Мога да вървя още 300 км, ако табаните не загряваха. Трябва да се измислят нов модел обувки, вероятно с въздушни подложки“.
Има дни, в които вървенето просто не спорѝ, правите отсечки отегчават. Но сам си дава кураж: „Хайде, момче, път те чака!“. Селяните се чудят какво си записва в бележника, а един от тях го заговаря: „Решил си да мреш по пътя. Карай докъде можеш!“.
Интересно защо, но докато чете записките в бележника, на човек му се струва, че чува Петата симфония на Бетовен. И в един момент съвсем неочаквано /а може би съвсем очаквано/ се натъква на следното изречение: „Днес аз дирижирах Петата симфония на Бетовен и поне още сто симфонийки. Лесно изкуство, не е като да вървиш пеш…“. Може би излъчването на големия пътешественик напомня въздействието на великата музика. Понякога дори ти се струва, че усещаш болката от умората в нозете му: „Пришките са по шест на всеки крак. Вечер поспаднат, но през деня се пълнят с вода.“.
Пътят е труден – камънак, царевични ниви, коларски пътища. Понякога в хотелите няма вода. В пощата чиновничките го наблюдават с любопитство – никой не е напращал толкова телеграми наведнъж. Един селянин го хвали по пътя към Севлиево: „Браво, момче, вървиш по-бързо от моите атове!“…
Пътят минава през Ново село, Балван, но има още много до края на поредния етап. „Дали табаните ще издържат? Колко пъти подплатен памук и пак набиват… Един дълъг баир се е изпречил на пътя ми точно пред Търново. Пришката на левия крак много пари. И въпреки това нямам страх нито от километрите, нито от пришките.“. До Разград остават още 102 км… Баирът след Долна Оряховица му се струва по-стръмен от Витиня.
В село Камен среща автомобил с разградска регистрация, в който открива свой познат. Разговарят, а после известно разстояние пробягва с колата. Шофьорът недоумява. Едва ли туристът обръща внимание и на забележката на друг пътник, който изостава, докато вървят заедно: „Ако вървиш все така, ще се измориш.“. Контрольор от ДАП настоява да спре камион, за да се качи: „Защо да се трепеш?“. Друг шофьор му предлага да го превози до Разград и се чуди на отказа. Нищо, че безкрайният баир от Камен до разклона на с. Ковачевец го изморява, това е първата сериозна умора от началото на похода. Смазва табаните, почива за кратко и… отново на път. Отново го заобикалят дъждовни облаци.
Тук вече липсват записки за пътя от Попово до Разград, но в последния етап на прехода Сергиев вече не е сам. Първата му среща с близък съгражданин е с журналиста Радослав Райчев – прави му снимки, черпи го цигара и една дюля. До Разград той върви в компанията на петима други туристи. Запазил е албума с богат снимков материал от последния етап на пътешествието и посрещането в Разград при Момина чешма. Автор на снимките е Петър Манчев, а дружеските шаржове са на Стоян Гроздев. На последната страница на албума са стаили дъх пет красиви рози – в такива случаи цветята са най-красноречиви. Много от присъстващите на посрещането още пазят спомена за това, че Сергиев пие вода от чешмата – дълбокият символ на любовта към родния град.
В края на прехода туристът си дава сметка, че всъщност всички етапи са били трудни, защото крият много неизвестности. Но никога по време на похода не се е упреквал, движил се е строго по съставения от него маршрут. И ето го на финала – усмихнат, жизнен и благодарен на многото граждани, излезли да посрещнат човека, който най-добре познава прелестите на България.
Нели НИКОЛОВА
Б.ред. Този очерк е част от сборника с исторически статии от Нели Николова за миналото на Разград – „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“, издаден неотдавна. Книгата може да бъде купена в книжарница „Светлина“ и в Историческия музей.
ПОХОДИ И МАРАТОНИ НА ГЕОРГИ СЕРГИЕВ
1. ЛУДОГОРЕЦ – от София до Разград, 346 км за 10 дни без почивен ден /26 септември – 5 октомври 1968 г./
2. КРАЙДУНАВСКИ ПЪТ – от с. Куделин до гр. Силистра – 541 км за 20 дни без почивен ден /5 – 24 юни 1971 г./
3. ЛУДОГОРСКИ РИТЪМ – първи денонощен маратон от Силистра до Разград – 114 км за 29 часа /25 – 26 юни 1971 г./
4. АСПАРУХОВ ВАЛ – от Силистра до с. Дуранкулак, 168 км за 6 дни без почивен ден /1 – 6 септември 1971 г./
5. ЧЕРНОМОРСКИ СРЕЩИ – от с. Дуранкулак до с. Резово – 392 км за 12 дни без почивен ден /7 – 18 септември 1971 г./
6. ЕКСПРЕС 71 – втори денонощен маратон от с. Резово до гр. Варна – 222 км за 57 часа /19 – 21 септември 1971 г./
7. ЮЖНА ЗЕМЯ – от Ахтопол до с. Габрене, 1154 км за 32 дни без почивен ден /28 август – 7 ноември 1972 г./
8. РОДНА ПРОСЛАВА – от с. Габрене до с. Куделин – 758 км за 26 дни без почивен ден /15 октомври – 7 ноември 1973 г./
9. БЪЛГАРИЯ 1300 – фигурен поход /за първи път в света/, съставен от буквите и цифрите на наименованието на похода, 2720 км за 75 дни /1 август – 22 октомври 1974 г./
10. Туристическа трилогия: ДЕЙНОСТ /първа част/ – от връх Ком до нос Емине, 698 км за 24 дни без почивен ден /13 юли – 5 август 1975 г./
11. ДЕЙСТВИЕ /втора част/ – от нос Емине до хижа Ком – 697 км за 19 дни без почивен ден, за 150 часа и 40 минути /6 – 24 август 1975 г./
12. ДЪЛГ /трета част/ – първи национален, европейски и световен рекорд по продължително движение, денонощен спортно-туристически маратон – 424 км за контролно време 96 часа, от 9:00 часа на 17 септември до 9:00 часа на 21 септември 1975 г. Маршрутно трасе: София – Пловдив – Стара Загора – Карнобат – Айтос – Бургас. Старият рекорд принадлежи на Филип Латюлип, Канада, 1973 г.
13. ФИГУРЕН ПОХОД АЛЕКО – 1100 км за 35 дни без почивен ден /15 юли – 18 август 1976 г./
14. ФИГУРЕН ПОХОД V КОНГРЕС Б Т С – 1700 км за 48 дни, без почивен ден /17 юли – 11 септември 1977 г./
15. Спортно-туристически маратон БЪЛГАРИЯ – в 26 верижни етапа, от един до друг окръжен град – 1880 км за общо време 470 часа /29 юли – 27 август 1978 г./
16. Туристически маратон СОФИЙСКО ЕХО – Двупосочна гранична обиколка на Софийски окръг, 1600 км за 52 дни без почивен ден /6 юли – 26 август 1979 г./
17. Спортно-туристически маратон БАЛКАНСКА СТРЕЛА- 600 км. Нов световен рекорд и утвърждаване на български регламент за контролно време 108 часа – от 7:00 часа на 1 септември до 19:00 часа на 5 септември 1979 г. Маршрутно трасе Толбухин /Добрич/ – Варна – Бургас – Сливен – Пловдив – София.
18. БОТЕВСКО ЛУДОГОРИЕ – Възпоменателен поход в памет на Ботевия четник Ангел Тодоров /Тотев/, от лобното му място край село Желява, Софийско до родното му огнище – с. Благоево, Разградско. Дължина: 272 км, изминати за 6 дни без почивен ден /25 май- 2 юни 1980 г./
19. ОЛИМПИЙСКИ ПОЗДРАВ – туристически маратон от гр. Русе до граничен пункт Кулата, 909 км, изминати за 14 дни без почивен ден /12 – 25 юни 1980 г./
20. Фигурен поход ЕДЕЛВАЙС – 1750 км , извървени за 50 дни без почивен ден от 27 август до 15 октомври 1980 г.
21. БЪЛГАРСКА ПРОСЛАВА – едногодишен туристически маратон, 12 222 км, изминати за 365 дни без почивни дни, от 3 март 1981 г. до 3 март 1982 г.
22. Фигурен поход СПИРАЛА ТУРИСТИКА – – 50 години туристическа дейност, 1989 км за 51 дни без почивен ден /1 септември – 21 октомври 1982 г./
23. СТАРОПЛАНИНСКИ ПРОХОДИ – 1666 км за 50 дни без почивен ден /15 август – 3 октомври 1983 г./
24. ПЪТЯТ НА АПОСТОЛА – едногодишен изследователски поход, посветен на Васил Левски. Дължина 10 000 км, проведен от 19 февруари 1987 г. до 19 февруари 1988 г.
25. ЗАБРАВЕНИ ПЪТИЩА – 2000 км за 69 дни, от 15 септември до 25 ноември 1989 г.
26. НЕЗАБРАВЕНИЯТ /Хаджидимитров четник Петър Наков от Разград/ – 180 км. Общотуристическа експедиция, проведена от 16 до 23 октомври 1990 г.
ИЗМИНАТИ: общо 46 120 км за 1 344 дни.
Георги Сергиев работеше в Българския олимпийски комитет София като служител 1963-1978 год. По това време председател на БОК е генерал Владимир Стойчев, един от първите олимпийци на България в конния спорт-участник на олимпиадите в Париж 1924 г и Амстердам 1928 г. След това Сергиев се пенсионира и продължава с туристическите походи до 1990 год. Почива през 1998 година.