В средата на 16-ти век имало задължителни цени на стоки от първа необходимост, инфлацията обаче е била голяма * Какви са били цените по времето, когато обикновеният човек е харчел пари само за най-належащите стоки, богатият можел да си позволи наложница, а среднякът е можел да си купи муле, което обаче било с регламентирано от закона работно време * През 1542 г. Хезарград за първи път е упоменат самостоятелно като град, след като е изпълнил задължителните за Османската империя изисквания за град
В предходни публикации стана дума за това, че днешните разградски квартали като Вароша и Доброшката махала, преди около 400-450 години са били… села. Самият град Хезарград се е разпростирал около днешния идеален център, тоест около голямата джамия и около още няколко джамии, разположени наблизо.
Урбанистичната система на комплекса „Ибрахим паша“ позволява разширяването града за кратък период от време чрез жилищни квартали около него. Комплексът с централната джамия, медресето, хана, дюкяните, кухнята (имарета) и пр. събира фокусни точки, отговарящи на социалните, културните и религиозните нужди на жителите, в съответствие с първоначалните си обществени функции, и отразява османските характеристики на града. Животът на масата от населението при османската система е строго контролиран, дефиниран и разделен по три други критерия: миллет (общността със сходни характеристики и история), местоживеене и данъци.
През 1557 година в Хезарград има 4 регистрирани мюсюлмански квартала. Те са около Джамията Шариф (Свещената джамия), кварталите около ите „Ахмед бей“, „Масджид-и Бехрам бей“, джамия „Искендер бей“. Общо 995 души живеят в тези квартали.
В кварталите е имало общо 10 мюезини (духовен служител към джамията в ислямската религия, който призовава от минарето мюсюлманите към молитва, пеейки езана – призив към молитва), 10 имами (ходжи), кaто един от тях бил отговорен за всеки квартал; 5 хатиби (рецитатори на проповедите в джамията). След имамите, които се грижели за сигурността и да има стоки в квартала, отговорници на кварталите при Мурад II след 1836 г. станали мухтарите – нещо като кмет, избиран от местните. Самият град е управляван тогава от кадия.
Броят на домакинствата в кварталите е доста висок за времето си. Те са 50 домакинства (средното население на 1 домакинство в провинцията е 5,63 души за мюсюлманите и 6,92 за немюсюлманитеа – общата средна стойност е 6,25) в квартал „Джами-и Шариф“, 22 домакинства в квартал „Ахмед бей“. В квартал „Искендер бей“ са регистрирани 59 домакинства, а в квартал „Масджид ал-Бехрам бей“ има 36 домакинства.
През 1557 г. мюсюлманската структура в селските селища, подчинени на Хезарград, е следната. Има общо 147 села, в които живеят само мюсюлмани. Населението им е 20 159. Има 19 села, обитавани само от немюсюлмани с 1184 домакинства и 868 неженени. Има още 19 домакинства на вдовци и вдовици, а общото население на християните в каазата е от 6841 души.
В Хезарград през 1557 г. мюсюлманите са плащани 20 вида данък, в Каяджък пинаръ (бъдещ Варош) християните са плащали 26 вида данък, а в Доброва (Доброшката махала) християните са обложени също с 26 вида данък. През 1613-14 г. мюсюлманите в Хезарград са плащали 29 вида данък в размер на 32467 акчета, а към кварталите се добавя и „Масджид-и Мехмед бей“, който също е мюсюлмански. В село Каяджък пинаръ /днес квартал „Вароша“/ християните са плащали 25 вида данък в обем от 33757 акчета, а в с. Доброва християните са обложени с 26 вида данък с обща сума 41468 акчета.
Данъците са традиционни за османската данъчна система и обхващат земеделието и някои други селскостопански култури, освен пшеница, трева, сено, билки и дърва, градинарство (зеленчуци и плодове), животновъдство, заграждения и обори, ливади, пчелни кошери, мелници, наеми и пълномощничество, наследство, сватби и пр., а за християните се добавя данък върху свинете, ширата, виното, празнуването на Коледа, и джизие (поголовен данък от мъжете християни и евреи вместо военна служба).
През 1542 г. Хезарград за първи път е упоменат самостоятелно като град, а не като само като нахия (община) с. Йенидже кьой (Hezargrad-ı Cedîd). Това означава, че в тази година е изпълнил османските условия за град: да има кадия, джамия за задължителната петъчна молитва и пазар.
Според тефтера „Нарх“ (нарх, в речниковия си смисъл, е максималната граница, определена от официалните органи, упълномощени от закона за продажните цени на някои стоки, особено стоки от първа необходимост и стоки за потребление, които са задължителни по закона) цената на стоките е следната: 1 киле бяло брашно, т.е. 20 оки, между 25-26 акчета в средата на 16 век. 1 ока хляб (1.283 кг) хляб е 0.7 акчета в средата на 16 век и 2.4 акчета в средата на XVII в., 1 киле ориз варира от 17 акчета през 1556 г. до 63 акчета през 1599 г. и 46 до 93 акчета от средата до края на XVII в. Една ока зехтин е 4-5 акчета през средата на XVI в. и до 20 акчета през средата до края на XVII в., 1 ока овнешко е 1.9 акчета през средата на XVI в. и до 13 акчета до края на XVII в., 1 ока мед е 5-6 акчета през средата на XVI в.и 23 акчета в края на XVII в., 1 ока захар е 25 акчета през средата на XVI в. и 35 акчета в края на XVI в. За XVII в. няма данни. 1 киле нахут е към 20 акчета през средата на XVI в. и 70 акчета към средата на XVII в., 1 ока сапун е към 7.5 акчета през средата на XVI в. и 36 акчета към средата на XVII в., 1 ока дърва е към 12 акчета през средата на XVI в. и към 30 акчета в края на XVII в., 1 ока въглища е 1.2 акчета към края на XVII в., 1 ока пирони е 5.3 акчета и 23 акчета към средата на XVII в. Една зира (между 67 и 76 см) вълнен плат е 445 акчета в края на XVI в., 1 зира кадифе е 700 акчета към края на XVI в. и към 500 акчета в края на XVII в. (Sevket Pamuk, (2004).
Интересно е да се види цената на руска наложница (средна на ръст с черни очи). Цената е дадена като 16 500 акчета. Струва 2 пъти повече от тази, която е с влашки произход (блондинка с лешникови очи, или пък средна на ръст с тънки вежди). И така, колко струват тези 16500 акчета днес? За да ви дадем представа, ако изчислим 1 акче като 1,15 грама сребро, то 16 500 акчета днес струват около 200-250 хиляди турски лири – изчислени като стойност на метала, но покупателната способност може да варира. По онова време било нормално овцете да са евтини, а и хлябът също. Трудно е да се изчисли, накратко. С какво ще сравняваме? Днес съотношението злато/сребро е около 70, по онова време е около 50. С други думи, ако конвертираме от съотношението злато/сребро 16500 акчета и продължим, то ще бъдат най-много 300 хиляди сегашни турски лири (Uygur Turku. (2022). 1600’lü Yıllarda Osmanlı’da Kayıtlara Geçmiş Olan Cariye Fiyatları – цени на наложниците, записани в Османската империя през 1600 г.) – сега около 15-16 хиляди лева. Според това, което се научава от книгата „Социално-икономическата структура на османското общество през класическия период“ от Бюнямин Дюран и Ахмет Явуз Чамли, през 1500 г. работник в Истанбул е можел да си купи 2 килограма телешко месо с дневната си заплата, т. е. 1 кг месо е било 5 акчета. Според същия източник дневната заплата на зидар в Истанбул през 1550-те години е била 10 акчета. Според статия в Енциклопедия на исляма, през 1587 г. еквивалентът на венецианския дукат, който се нарича флорин, е 120 акчета. Ако погледнем цените на наложниците, споменати в текста по-горе с тези данни, стойността на наложниците с влашки произход е посочена като 60 флорина (ако вземем предвид 15-годишната инфлация), съответства на приблизително 8000 акчета. С други думи, това е сума като 2-годишната заплата на работниците, споменати по-горе.
Ако еднодневната прехрана на едно домакинство в по-голям град е около 20 акчета, то какво може да се каже за удовлетворението на дневните нужди на едно селско семейство от Делиормана. Всяко сравнение би било неуместно, като се знае натуралния характер на производството и собственото задоволяване на потребностите, особено на християните българи – от цървулите и плетените чорапи, през долните гащи и ризи, чергите и миндера, до хляба, сапуна, плодовете и зеленчуците, без картофи и домати), храната, дрехите и накитите. Сламената хижа и землянката, дървата в огнището, свещите, нощвите и огрибките, софрата, трикраките столчета, дървените лъжици, лавиците, сандъците, раклите – всичко е собствена направия. В официален документ чак от 1839 г., годината на въвеждане на реформите на Танзимата, е предложено да се приеме закон, който постановява, че всички нови сгради трябва да бъдат построени от зидария вместо от дърво – поне от тези, които могат да си го позволят – за да се защитят градовете от проблема с пожарите, който не е бил решаван от години.
Все пак в градските дюкяни (описани във вакъфнамето на Ибрахим паша като 50 на брой в Хезарград от дясната страна на „Джами-и Шериф“) се продава нещо. Ако се вземат предвид публикации на турски историци за стоки на бита, продавани в Османската империя, то те биха били сол, захар, брашно, хляб, халва, зехтин, кафе, сахани, тенджери, тигани, глинени съдове, легени, ибрици, стомни, земеделски и домашни сечива, свещници, фенери, маслени лампи, платове, нахут, сапун и др.
Тютюнът и алкохолът при Мурад IV, управлявал 1623-1640 г. са забранени.
Акчетата трябва да се пазят – за сватби и погребения, за данъци в парично изражение, за неотложни битови нужди. Инфлацията обаче е голяма. През 1330-те години секат 1 акче = 1,15 г сребро, през 1480 г. 1 акче = 0,68 г сребро и има драстично, почти 100% обезценяване между 1585-89 г., когато1 акче = 0,38 г сребро. Към XVII в. двама стари роби струват 2900 акчета, 1 заоблен щит 20 акчета. Използван меч е струвал 10 акчета (особено съм изненадан от ниската стойност на оръжията и скъпите роби), 1 ножица е 14,5 акчета, 1 муле е 150 акчета (мулетата са били защитени от закона, имали почивен ден в петък и било забранено да работят), 3 крави са 570 акчета. 8 каруци с дърва за огрев са 81 акчета, 1 изтъркано одеяло е 29 акчета. Разходът за погребение е 475 акчета. Дневната заплата на войник е 6 акчета, но те получават заплащане само за дните, които са прекарали на активна служба. През шестнадесети век средната цена на продажбите на стабилна къща в средно голям град е 95 златни монети, което съответства сега на 332,69 грама чисто злато. Средната годишната заплата на един относително квалифициран работник в такъв град е била 10 златни монети (Mehmet Kabacik. (2012).
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници:
Bayrak, Meral. (2018). Makbul/Maktul İbrahim Paşa Vakfı: Hezargrad’da Bulunan Hayratı, Balkanlar’da İslam Medeniyeti: beşinci uluslararası kongresi tebliğleri: Mayıs 2015, Saraybosna, İstanbul: İslam, Tarih, Sanat ve Kültür Araştırma Merkezi (IRCICA).
Betül Çiftçi. (2017). Osmanlı’da Ev ve Ev Eşyaları (17. Yüzyılda ‘Ayntâb Örneği). Дом и стоки за бита в Османската империя (17 в. Случаят с „Айнтаб“)
Hava Selçuk, Hezargrad Kazasında Gayrimüslimler (1833-1850), Kitapta Bölüm 2, Erciyes Üniversitesi, 2023 /Немюсюлманите в каза Хезарград (1833-1850), 2023.
Life in 16th-17th century Ottoman Empire. historum.com
Mehmet Kabacik. (2012). XVI. Yüzyılda Halep’te Fiyatlar Ve Kıymeti, Journal of Turkish Studies 8.
Sevket Pamuk. (2004). Consumer Prices 1469-1914, Int. J. Middle East Stud 36
TDV İslâm Ansiklopedisi
