Хасан Арифов Коджаибрямов изненада приятно всички жители на Севар, когато тихо и кротко, без много шум и фойерверки, подкара своите 100 години живот на земята.
Роден на 18 март 1925 година в кубратското село, което никога не е напускал и което много обича, дядо Хасан винаги се е придържал към най-простите човешки ценности и добродетели – скромност, трудолюбивост, честност и желание винаги да помага на хората в нужда. Може би тъкмо това запазило сърцето и душата му чисти, а мисълта му бистра вече цял век.
Когато дошло време да даде своя дан за родината, нашенецът постъпил в редовете на тогавашната Българска народна армия. Като войник през 1948 година, следвоенно и бедно време, се налагало да се гради новият комунистически строй, да се строят заводи, пътища и канали. Така, бай Хасан бил разпределен със своите набори да копаят километри трасета за водопроводи край Ряхово. След завръщането си от военна служба, бъдещият столетник се жени за любимата си Исми, с която преживяват цели 56 години семеен живот в труд, разбирателство и много любов. През 1950 година нашенецът постъпва на работа като каруцар в новосъздаденото ТКЗС „1-ви май“ в селото, където заради трудолюбието, авторитета и начетеността си е издигнат за бригадир на полевъдна бригада и работи до пенсионирането си. Двамата с Исми успяват да отгледат и изучат единствената си дъщеря д-р Селиме Хасан, днес уважаван и търсен лекар в сърцето на Германия – Берлин. Въпреки че е далеч, докторката и ден не пропуска да се обади на баща си и да го пита как е и има ли нужда от нещо. Най-голямата радост в дома на бай Хасан настава, когато през лятото се върнат дъщеря му и внуците от чужбина и домът му се изпълни със смях и глъч.
Макар че от над 20 години е сам, след като през 2004 година губи любимата си съпруга жена Исми, бай Хасан не унива. Грижи се за къщата и градината, от социалната служба му носят питателна храна, а вечер пие по малко качествена ракия или вино, колкото да убие вирусите.
Мрази тютюнопушенето и не понася безделието и мързела, които напоследък сякаш обхващат все повече млади хора. За да държи паметта си будна, нашенецът пише стихове на турски език, които после чете на сбирки в приятелски компании или на читалищни тържества и празници. Тъжно му става, че напоследък все по-малко негови съселяни доживяват до почтена възраст – било заради заради болести, стрес или трудно ежедневие, а младите бягат от Севар и държавата в търсене на по-хубав живот. А за дядо Хасан по-добро място за живот от родното село няма.
Шенол АХМЕДОВ





Yaşın kaç ve zaman hangisi önemli değil önemli olan onurlu ve dik yaşamaktır. Ana toprağının çocuğu Hasan emmiye selamlar. Toplum senin nasıl yaşadığına müçadele ettiğine bakaçak. Saygılarımla selamlar. İstanbul Gazeteciler Derneği ALİ İbrahim Önsoy