Не, не става дума за легендарния секстет „Абритус“, разнесъл славата на Разград град по Европа. В шестдесетте години на миналия век това е първият състав, допуснат от Концертна дирекция зад „желязната завеса“. Тяхното музициране, певческо и инструментално майсторство тогава радва ценители в европейските градове и в летни и зимни курорти, посещавани от световния елит. Не става дума и за т.нар. „Малък Абритус“, който свири в едноименния ресторант през 60-те години, но прави турнета и в Югославия и още няколко соцстрани. Вокално-инструменталният състав „Абритус“ е съвсем друга формация, също разградска, съименик на известния секстет, която обаче също е оставила сериозни следи в музикалната история на Разград през втората половина на ХХ век. Все още сред нас са и някои от участниците в този популярен навремето състав.
Разград, 17 декември 1969 г., салонът на Драматичния театър – тържествен концерт по повод на десетгодишнината на Вокално-естраден състав „Абритус“ с художествен ръководител Димо Халачев.
55 години са минали от едно събитие, свидетелства за което се съдържат в личния архив на Димо Халачев, който вече е част от фонда на Регионалния исторически музей. Свидетелства за богатата дейност като художествен ръководител на Димо Халачев, както и за развитието на художествената самодейност в Разград в средата на миналия век, когато през 1959 г. наред със създаването на Държавното търговско предприятие в града се създават и художествени структури, които обхващат таланта и вдъхновението на младите хора.
Преди концертната програма преглед на дейността през изминалото десетилетие изнася Мария Пенчева, тогава председател на профкомитета на Държавното търговско предприятие – Разград, след което са връчени награди на състава и дългогодишни изпълнители. Съставът е лауреат на Третия републикански фестивал на художествената самодейност през 1969 г., носител на златен медал.
Програмата на концерта е богата и атрактивна – започва с „Една луна от захар“ по музика на Вили Казасян, минава през „Момичета“ на Морис Аладжем, „Часовникът“ на „Бийтълс“… „Коладо, ле“ по музика на Атанас Косев, „Зелени поля“ на Вернау Майоди… и завършва с „Море на дружбата“ по музика на Тутликов.
„Една песен струва… много, много любов!“. Това е и което позволява на двадесетината момичета, участници във вокално-естрадния състав да печелят сърцата на своите многобройни слушатели.
Всъщност съставът е създаден през 1959 г. В новото тогава предприятие работят много млади жени, просто трябва някой да поеме инициативата. И през следващите десет години вокално-естрадният състав е неизменно окръжен първенец в прегледите на художествената самодейност. През 1965 г. той оставя след себе си всички подобни състави в страната, включително и състава на ЦУМ. Упоритият труд на участничките се увенчава със заслужен успех – лауреат на Третия републикански фестивал.
Твърде показателно е развитието на състава. Започнал като учрежденска вокална група с невзискателен репертоар от народни и естрадни песни, дори маршове, двугласни изпълнения, съставът бързо намира себе си. Преломният момент е участието му във Втория републикански фестивал на художествената самодейност през 1964 г., когато журито отбелязва чистотата на музицирането, но подчертава жанровата му неопределеност. Тогава съставът става определено естраден и песните се изпълняват с постановъчно решение. В помощ е привлечен режисьорът Л. Гочев. Съпроводът вече не е само от акордеон, а цял инструментален състав. Расте умението на изпълнителките да оживяват песните.
Огънят от самодейките се поддържа от едно изключително внимание към тях от страна на ръководството на предприятието и обществените организации. Директорът Васил Минев сам непосредствено следи работата на състава, колегите правят всичко за улеснение на репетициите. И няма случай служебните интереси да са пренебрегнати. За всеотдайността им в работата и за успехите в ансамбъла те няколко пъти са изпращани на екскурзии в чужбина. Лично тогавашният министър на вътрешната търговия Пеко Таков ги е приемал в кабинета си и е разговарял продължително време с тях. Централният съвет на профсъюза на търговските работници също познава добре дейността на ансамбъла. По повод на 10-годишнината на вокално-естрадния състав „Абритус“ се прави равносметка: над 70 песни в репертоара, през състава са минали близо 60 участнички, които са запазили в сърцето си една голяма любов към естрадната песен и вкус към системна репетиционна работа. Съставът участва във всички градски тържества. В поканата за тържеството е посочено: „без нито едно отсъствие на репетиции на Стоянка Цонева, на солистката Божана Събкова, на Радка Стефанова, на Денка Драгнева, на Йорданка Куцарова… Тази есен дойде ново попълнение – Цонка Петрова, Иванка Петкова…“. А инструменталният квартет е в състав: Йовко Ковацалиев – саксофон, Красимир Филипов – пиано, Цветан Иванов – бас-китара и Велчо Ботинов – ударни инструменти.
Ансамбъл „Абритус“ е оценяван като „истински център на висока естрадно-музикална култура. Воден от Димо Халачев с професионална вещина, педагогически такт и огромна любов, съставът навлиза във второто си десетилетие върху крилата на песента, с младостта на нашето време“.
Не успяхме да достигнем до информация докога продължава своята дейност ВИС „Абритус“. Но той има запазено място както в музикалната история на Разград, така и в сърцата на разградчани тогава в един период, когато се провеждат фестивалите на художествената самодейност, чиито цели и задачи в духа на времето са: „проверка на художествено-изпълнителското равнище на съставите, на идейната и художествената издръжливост на репертоара, на културно-обществената дейност и дисциплината“. Това е един своеобразен изпит, който предполага системна, продължителна подготовка и мащабна и усилена творческа дейност. А разградската музикална формация получава достойна оценка.
Нели НИКОЛОВА
Б.ред. Материалът е част от издадената през 2024 година книга „С мъдростта на миналото – в светлината на бъдещето. Сборникът със статии за миналото на Разград през 19-ти и 20-ти век е с автор Нели Николова и бе издаден с помощта на предприемача Никола Николов, депутат в 38-то и 39-то Народно събрание. Книгата може да бъде намерена в Регионалния исторически музей и книжарница „Светлина“.
