„Ха-ха-ха, къде сте тръгнали, бе?“. Такъв въпрос постави другарят Тодор Живков, популярен като Бай Тошо, преди повече от 40 години на един профсъюзен конгрес и допълни: „Като нямате пари, какво ще правите?“. Сега професор Георги Близнашки допълни – като нямате пари, ще гледате отстрани /негова възпитаничка е сегашният председател на Народното събрание Наталия Киселова/.
Поставям този въпрос, защото има несигурност по сформирането на кабинет и оттам откриване на нова процедура за избор на Народно събрание. На моите леви партийни съидейници на регионално ниво им е ясно, че сме някъде на коневръза. Сигурни народни представители, струва ми се, ще са отново Гюнай Хюсмен и Джипо Джипов. Нормално е – зад единия стои сериозен аграрен бизнес, а зад другия – индустриален такъв. Отделно от това броим възможностите и потенциала на политическите сили, които ги издигат – те са факт. Другите две места ще си ги поделят двете ДПС-та, а е възможно и двете места да отидат в едното.
Тези прогнози за бъдещите четирима представители от региона в Народното събрание ги правя, защото май вече е почти сигурно, че вървим към поредните избори, т.е. предстои едно ново харчене на народни пари, при което статуквото в Народното събрание няма да се промени или промяната ще бъде бъде незначителна.
Активна изборна кампания ще направят тези, които могат да си платят удоволствието. За моите съпартийци от БСП това са непосилни изпълнения. Няма го човешкият ресурс, наред с паричния, по ред причини. Едната е, че в организацията на местно ниво не се извърши подновяването на състава и вина има ръководството й. Когато трябваше да стане подновяването на организацията и привличането на нови хора, някои от страх за себе си, отхвърлиха новите лица, дори злословиха по техен адрес. Даже успяха да се впишат в почетните редици на гражданите и то по време на действащи мандати. Сега настоящият кмет по примера на своите предшественици може да се предложи, но това е въпрос на морал и лична преценка. Все пак трябва да се има предвид опасността, че това ще е последният кметски мандат с човек от БСП. Вярно е, че има и други стойностни хора, които не са допуснати и не ги допускат до управлението на града и общината, защото знаят, че са по-добри и ще засенчат сегашните управляващи. Това е много лош манталитет, останал от комсомолските години, когато всеки следващ беше по-калпав от предшественика си. Твърде рядко се допускаха знаещи и можещи хора, даваше се предимство на лица, които носеха бомбето и шушлека на първия секретар и казваха колко е мъдър. За съжаление, манталитетът остана. Чувството на отговорност и мисията за държавност в управляващите отмина.
Димитър ПАВЛОВ
П.П. Понеже предстои в чест на празника на града да се предлагат хора за почетното звание, искам да предложа на разградската общественост Любомир Казаков посмъртно да бъде удостоен /ако съм пропуснал срока, може да стане през следващата година/.
Той бе първият председател на Окръжния народен съвет и беше в основата на съставяне на нов застроителен план на града във вида, който сега се осъществява.
През 1961 година в Разград се случи рядко природно явление, което имаше характер и на бедствие. Появи се буря с дъжд и тайфун, макар и малък, но нанесе сериозни щети на жителите на Гьолджук маале. Отнесени бяха покривите на къщите, отнесени бяха част от сградите, които бяха паянтови с тенекиени покриви. Много от жителите на махалата останаха без покрив, на дъжда и студа. Тогава Любомир Казаков издейства от Министерски съвет да се ускори приемането на застроителния план на града и преработка на новия застроителен план на града на юг от ул. „Лайпци“, сега ул. „Жеравна“, при което се оформиха застроителни парцели за еднофамилни и двуфамилни къщи. Тези парцели се дадоха на всички пострадали от природното бедствие. Всички материали, годни при събарянето на стария център на града, бяха използвани за построяването на тези еднофамилни и двуфамилни къщи.
Чест е на нашия град и на неговите жители, че ние нямаме такова застрояване като в квартал „Столипиново“, „Факултета“, „Бонбон маале“ и други. Аз искам да припомня на по-старите жители на града, които знаят какво е било и какво е сега. Избирането на Любомир Казаков за почетен гражданин на Разград ще е едно признание и за хората, които дадоха своите сили и ентусиазъм за даване на нов облик на града. А освен това всички тези неща, дето ги изредих, са много по-важни от „голямата политика“!
