Докато граждански организации у нас и в Турция, и Главно мюфтийство-София организират конференции и изложби по повод 40-та годишнина от Възродителния процес, нито една от партиите, които уж защитават това малцинство, не излезе с обръщение по повода.
От 35 години насам стотици депутати, излъчени от политически сили, чиято електорална маса са именно българските турци, търкат банките в Народното събрание и разхождат скъпи костюми по жълтите павета, но не правят нищо за издирването и наказването на виновниците за насилствената асимилация.
Хората, лежали без присъда в концентрационния лагер „Белене“ на остров Персин, заради отпора срещу преименуването им останаха с разбити семейства и съдби и неовъзмездени. Други смениха родината си със съседна Турция, за да започнат нов живот, но от нулата.
В това време лустросани политици, устроили целите си фамилии благодарение на дадената им от тези избиратели власт, позираха по трибуните за годишнините от Възродителния процес – било на Демир баба теке край Исперих, било пред чешмата на малката Тюркян, убита при протестите срещу смяната имената през 1984 година край село Могиляне.
Там или когато наближат избори, замазваха очите на електората с щедри обещания, че ще намерят виновниците и ще им търсят наказателна отговорност чрез необходимите законови инициативи и лостове. Никой от тях обаче не предприе такива и не поиска съдебно дирене за организаторите на насилствената асимилация или финансови компенсации за потърпевшите. Вместо това се бореха в коя парламентарна комисия да влязат и в коя обществена поръчка да се включат чрез фирмите си. Както се казва: „Бог високо, цар далеко“.
Шенол АХМЕДОВ
