Мария Лалева събра многобройна публика при дебютното си излизане пред разградските читатели. Повод за визитата й в Лудогорието е представянето на новия й, трети роман – „Пътища от огън“, а интерес проявиха десетки нейни почитатели и ценители на писаното слово. Поводът изпълни залата на хотел „Централ“, а след разговора извън клишетата се изви дълга опашка за автографи от именитата писателка.
Новия роман пред множеството представи главният библиотекар в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ Мила Маринова. Тя определи авторката като магнетична, харизматична и огнена жена. За книгата посочи, че представлява вълнуващо пътуване, което се съпреживява дълго. „Докато четях, имах нужда да спра, да осмисля прочетеното, да го запиша, за да премине през съзнанието ми, а и да укротя ритъма на сърцето си от съпреживяването съдбите на героите“, сподели за своето лично преживяване с романа Маринова. Тя отчете присъствието на войната на страниците му като „рак, който разяжда всичко около себе си“. Но само за да се възцари нов, пречистен свят.
Самата Мария Лалева се представи пред публиката с дълбок поклон към самите тях. Направи ретроспективен анализ на предишните си романи – за „Пасиансът на архангелите“ посочи, че е „тих и кадифен“, а първият, „Живот в скалите“, сбира емоция, родена от огромна нейна рана и настъпилото утешение след болката. С „Пътища от огън“ е влязла в конфликт със себе си, посочи още Лалева, защото се е предизвикала чрез разгръщането на бушуващата стихия. До момента в текстовете й място намират други природни сили – ветрове, мъгли, води… И е било просто въпрос на време „да си поговорим с огъня“.
Войната винаги има големи въпроси и не може да има малки отговори, се обърна към публиката писателката и подчерта, че войната само задава рамката. Даровитата жена разказа, че черновата на романа предхожда „Живот в скалите“, а писането му продължава дълго време. В него Лалева дава пълната свобода на своите герои да взимат сами решения за съдбите си. При разгръщането на любовната история между сирийския бежанец и българската полицайка, сблъсква различните култури, като резултатът е красив. Самата тя се учи на много неща от двамата младежи, които оживяват на страниците и които остават по голи души, след като смъкват всички свои предразсъдъци. „Толкова красива история не съм изживявала, пишейки“, заяви Лалева, която също търпи промени заедно с героите си. Краят на книгата, от първоначално замислен, е бил предопределен от залегналия в текста конфликт, като на моменти сякаш друг диктува думите, а не техният автор.
Мария Лалева обърна внимание и на любимеца на читателите – клошарят Дюлген, с когото заедно се е смяла и плакала. Докато общува с публиката, писателката прецеди всеки анализ през филтъра на любовта. „Човек е изграден от любов до последната клетка на своето същество“, отправи Лалева своето послание към разградските читатели. В този дух, ако би сложила друго заглавие на новия си роман, то би било „Песен за надеждата“.
„След всички огньове този, който гореше, стигна до огнището и изигра ролята на дом“, заключи авторката и затвори идейната нишка между повтарящото се изречение в началото и на последната страница – „Жените пееха на хляба“. За да остави у четящите след затварянето на романа усещането за великолепието на човешкото същество.
Младите певици Дея Куманова и Надежда Дочева подсилиха посланията на литературната среща с изпълнения на „Огън от любов“ и „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Като жест към авторката й бе поднесена артистична композиция от подкова за късмет и бял гълъб, символ на надеждата, дело на разградския художник Красимир Харалампиев. Цветя бяха подарени от Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ и от името на областния управител Владимир Димитров.
Десислава СТЕФАНОВА
