Разградският поет и белетрист Димитър Петров продължава да допринася за обогатяването на литературния фонд у нас. Изпод перото му се роди новата книга с лирика, озаглавена „Медуза Горгона те гледа“.
В синхрон с провокативно избраното заглавие е и закодираният от автора лайтмотив на книгата – „За да не се вкамените от погледа на Медуза Горгона, бъдете много, много живи!“, отправя своя апел Димитър Петров.
Редактор на изданието е Иван Гранитски – писател и собственик на издателство „Захарий Стоянов“, което стои зад 246-страничната книга. В своята анотация той подчертава литературните качества на сборника със стихове, окачествявайки го като рядко срещани творби, „заредени с истинска и неподправена поетическа енергия, смислени послания и отговорно отношение към високата поетическа традиция“. Гранитски отдава заслужено внимание и на автора като „талантлив, оригинален поет и интересен белетрист“.
В стиховете, включени в „Медуза Горгона те гледа“, читателят ще открие цинизма на днешното време с обруганите някогашни идеали и загубата на божествената искра на духовното. Не липсват и нежни лирически внушения, за да заключи Гранитски в края на своя анализ, че Димитър Петров е „едно от ярките имена в съвременната българска поезия. Име със собствен неповторим тембър и поетически рисунък, с благородни моралистически внушения“.
***
И ако Господ
някой ден
приседне в кръчмата
до мен.
По рамото ме тупне
и ми каже:
Момче,
много мина,
много страда.
Губи много.
Много пъти
се оказа сам.
Хайде, искай!
Ще му отговоря:
Старче,
животът ми бе истински.
Не искам нищо!
Но любов все още
на много хора
мога да раздам.
***
Гълтачът на ножове
е моят най-добър приятел,
артист.
Сега има дупка на стомаха си
от остриетата на ролята.
Животът му бе толкова сгъстен,
че го разреждаше с мастика.
Обичаше го,
както мравката може да обича слон.
Пееше песни, излизащи
от зациклена грамофонна плоча в сърцето.
Всяко нещо си намираше мястото
в купола на неговия цирк.
Грациозни жени ходеха по въже
в сънищата му.
Майстори жонгльори забиваха ножове
на микрони от него.
Клоуни на съдбата пукаха цветни балони.
Той бе парцалена кукла
в ръцете на наивността си.
Караше мотор по вътрешната страна
на небесната сфера.
