В сряда Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ ще домакинства официалното представяне на най-новото заглавие в литературната съкровищница на Иваничка Маджарова. Премиерата на сборника с разкази „По прашните друмища на живота” ще се превърне в празнично тържество по случай 85-тата годишнина на авторката, която е член на Есперантския дом за култура „Д-р Иван Кирчев“. Срещата с почитателите на прозата ще се състои на 30 октомври от 17 часа в библиотеката.
За да надникнат в света, изграден от словото на Иваничка Маджарова, ръка подава писателят Иван Джебаров в своята анотация. „Иваничка Маджарова е част от онова поколение, чиято ценностна система се изгражда първо в семейството, след което се калява в разнообразните дни на живота“, се обръща той в началото на книгата. „По прашните друмища на живота“ не е просто книга с разкази, а книга огледало, в което се оглеждат не само лични преживявания на авторката, но и такива съдби, към които перото на писателя не остава равнодушно и за пореден път свързва с трудни по избор, но правилни човешки прояви. Ето го разказът „Заговезни“ – една изживяна действителност върху белия лист – в който не само се напомня за обичая „да се обръща къщата с краката нагоре“ заради предпразничното ѝ почистване, но тук си дават среща и множество свързани по някакви роднински връзки хора. Докато в „Кумецът“, освен всичко останало, проличава и умението на авторката да вплита в интригата тънки нотки от народния хумор. Пряката реч тук е убедителна и става едно цяло със сюжета на разказа, още повече, че е написан по действителен случай, което по традиция затруднява пресъздаването. Не мога да не отбележа и факта, че Маджарова не бяга от политическия оттенък на случката, независимо дали се харесва или не днес… Разбиранията си за човечност авторката пренася и в разказа „Влакът“. Различен от другите разкази по своята военна тематика, но сходен с тях по добронамереност, той сякаш иска да ни напомни безсмъртните думи на Ю. Фучик: „Хора, бдете“. За да няма панически страх по пероните и разрушени от бомби училища“, анализира Джебаров.
В книгата са поместени 12 разказа, които по негови думи, се четат с лекота заради изчистения стил и език на авторката. „Една книга, която със сигурност ще ни накара да се запитаме, дали не сме забравили нещо в забързаното си днешно ежедневие“, обобщава Джебаров.
Това е то изкуството да се живее: да умееш да събираш красотата и мъдростта на годините в едно цяло. Това стори Иваничка в досегашните си 85. И го вложи в жизненост и творчество.
Честито, Ваня! И на добър час на новата ти книга – със сигурност поредната частица от богатата ти душа, която си открила пред благодарните ти читатели!
Радвам се, че сме приятели от давни времена!
Бъди здрава, момиче!