Именитият български актьор Христо Шопов ще гостува в Разград тази сряда, когато ще излезе на сцената на Народно читалище „Развитие 1869“ с театралното представление „Не бях аз“. Заглавието е продължение на филма „Вчера“, а в другата главна роля влиза екранната му партньорка в реализираната преди 36 години продукция София Кузева-Чернева.
Иван и Дана, главните герои на романа и филма „Вчера“, се срещат тридесет и пет години по-късно в същото училище, в което някога са учили. Дали е възможно една-единствена целувка да свързва тези двама души десетилетия и срещата им да продължи оттам, откъдето е спряла?
Автор на представлението е Владо Даверов, режисьор е Лиза Шопова, сценографията е дело на Анелия Райкова, а музиката е на Кирил Маричков.
Представлението ще се играе на 30 октомври от 19 часа в Стария театър. Билети се продават на касата на читалището и в grabo.bg. Телефоните за информация са: 0893551228; 0885644055; 0894290913.
А в следващите редове ви предлагаме да научите повече за емоциите около завръщането на Христо Шопов в образа на Иван лично от самия актьор.
Какво е чувството да изпълнявате същата роля 36 години по-късно?
Нищо странно няма в това, естествено продължение е след толкова много години. Не всички са гледали филма, а и не е задължително. Но със сигурност помага, защото зрителят по-лесно ще навлезе в това, което се случва, и ще има по-малко въпросителни.
В момента, в който сме на сцената, ние се занимаваме с това, което ни се случва в момента. На героите се случват доста неща, част от тях наистина изненадващи. Да, има много сантимент в представлението и това е нормално, имайки предвид, че присъстват и доста кадри от оригиналния филм.
Какви са основните предизвикателства пред театралното превъплъщение в ролята Ви спрямо екранното изпълнение?
Няма особено голяма разлика, тъй като в самия спектакъл има доста кино също – както има кадри от оригиналния филм, така има и неща, които са заснети в момента. Може да се каже, че това е един мултимедиен спектакъл – смес от театър и кино, но разбира се, повече е театърът. Няма разлика нито за мен, нито за София. Всички сме се стремили да бъдем максимално близо до филма – като усещане и за героите си, и за самата история като продължение.
А как се роди идеята за това продължение на „Вчера“?
Дълги години със София търсихме нещо, върху което да работим заедно. Попадахме на текстове, с които стигахме до някъде, но все имаше нещо, което не ни достига. Тогава се появи тази идея. Не мога да кажа точно от кого тръгна, може да се каже, че е обща. Споделих я с Владо Даверов с въпроса дали е възможно тези герои да се срещнат след толкова години и той, без да мисли, ми каза, че винаги е искал да напише тази среща. След един месец беше готов с текста.
По какъв начин натрупаният от Вас и София житейски опит оставя своя отпечатък върху пресъздаването на персонажите?
Вероятно всеки от нас в професията си за толкова години е станал, да не кажем по-добър, но по-опитен и това със сигурност се отразява. Но това ние трудно можем да го усетим, все пак не сме страничен наблюдател. Доколко е така, могат да усетят зрителите.
Не гостувате в Разград за първи път, какви са наблюденията Ви от предишни срещи със зрителите?
Мисля, че три пъти съм бил със сигурност в Разград и усещането ми за града е много приятно. Смятам, че това е град, в който има театрална публика.
А сега какво могат да очакват зрителите от предстоящото представление „Не бях аз“?
В никакъв случай не бих искал да говоря за сюжета или да ги насочвам. Най-малкото, защото, когато зрителят е непредубеден, усещането е по-приятно. Ще видят едно представление, което не е стандартно театрално представление. Не може да се каже, че е комедия. Казвам го, защото в голяма степен зрителите свикнаха, но в някаква степен са пренаситени от това, че им се предлагат само откровено забавни спектакли. „Не бях аз“ е продължение на самия филм „Вчера“, който освен със забавните и запомнящи се реплики на някои от героите, се занимава с доста сериозни неща като любов, приятелство, предателство. Това е естественото продължение и единственото възможно продължение на тази история.
Това по никакъв начин не е римейк на история със същите герои след 36 години. Няма как да се направи, най-малкото по обективни причини – част от героите просто вече ги няма физически, други няма как да присъстват драматургически. Аз съм сигурен, че ще има зрители, които вероятно ще влязат в театралната зала с други очаквания. Сигурен съм, че няма да се харесаме на всички, но това не е нашата цел.
Смятам, че е добре зрителят да открие каквото има да открива сам в залата. Аз и София ще ви очакваме!
Десислава СТЕФАНОВА
