Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев” отбелязва 95-годишнината от рождението на бележития писател Йордан Радичков с тематична изложба с материали от фонда на библиотеката.
Големият майстор на словото Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в монтанското село Калиманица. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица, а две години по-късно публикува първите си импресии, разкази и очерци. Неговото творчество го издига до ранга на абсолютен новатор в българската литературна традиция, който има безкраен набор от оригинални идеи и изразни средства, необичайни образи и собствен неподражаем стил. Това доказва в редица свои заглавия, като сборниците му с разкази, романите и пътеписите от „Сърцето бие за хората“ /1959/, „Прости ръце“ /1961/, „Обърнато небе“ /1962/, „Планинско цвете“ /1964/, „Горещо пладне“ /1965/, „Свирепо настроение“ (1965) и последващите „Неосветените дворове“, „Водолей“, „Козята брада“, „Вятърът на спокойствието“, „Барутен буквар“ /1969/, „Ние, врабчетата“, „Коженият пъпеш“, „Верблюд“, „Човешка проза” /1968/, „Плява и зърно“ /1972/, „Спомени за коне“ /1975/, „Всички и никой“ /1975/, „Прашка“ /1977/, „Луда трева“ /1980/, „Малко отечество“ /1981/, „Нежната спирала“ /1983 / и други.
Радичков е и един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“ продължават да се играят и днес.
Радичков е необикновен творец не само в български, но и в световен мащаб. Той умее да си играе с думите както малко дете с пясък – въображението и дарбата на самобитен разказвач му дават възможност да вижда чудото дори в най-тривиалните неща и да го претворява на белия лист по магичен начин, коментират специалистите от Регионалната библиотека.
Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.
