За крещяща несправедливост и байганьовски табиети сигнализира в редакцията на „Екип 7“ жителят на Радинград Сали Кадир. Миналата седмица дошъл ред за асфалтиране на улични отсечки в населеното място, които са в най-лошо състояние. Къщата му се намира в края на селото – на ул. „Бузлуджа“, която завива и се влива в ул. „Никола Вапцаров“.
В началото работниците почистили и оформили участъка, където да се положи новата настилка. В бригадата бил и ръководителят на групата, който със спрей отбелязал началото и края на отсечката, която започва точно пред входа на дома на Сали Кадир на ул.„Бузлуджа“.
Освен него, очевидец на подготовката за асфалтиране била и кметицата на Радинград Йениз Мехмед.
Спокоен, че всичко вече е уточнено, Сали заминал за Разград, където имал работа. На връщане пътувал заедно със съпругата си, която взел от спирката на завод „Антибиотик“. В колата радостно коментирали как ще изглежда асфалтирана улица пред тях, когато вече няма да ги има дупките. Тъй като има протеза на левия крак пък Сали Кадир се надявал, че най-сетне ще стъпва на гладък път.
Да, ама не. Още с приближаването си те с изненада установили, че отсечката пред портичката на имота им е в същото състояние в каквото я оставили часове преди това. Като се поразходили след завоя, с още по-неприятно усещане установили какво се е случило. Най-вероятно заради отсъствието му, някой е разпоредил да се прескочат двайсетте метра пред дома на Сали Кадир, а асфалтирането да продължи след очертаната със спрей линия до последната къща на неговия съсед.
Така асфалтирането на ул. „Вапцаров“ е продължено с 20 метра за сметка 20-сетте метра на ул. „Бузлуджа“.
Пред екип на вестника Сали Кадир заяви, че не е очаквал такава некоректна постъпка зад гърба му. Ако е знаел какъв номер му кроят, щял да застане срещу валяка и нямало да позволи такава арогантност.
Затова вече поставен пред свършен факт, той решил да даде публичност на случая с надеждата нещата да се поправят, тъй като дори да има разчети за разходването на суровини и материали, за неговите 20 метра все ще се намери малко асфалт.
Димитър КИРИЛОВ
