Може ли учащ за приложен програмист да се научи да пише стихове за срок от 8 часа? Не се хващайте на бас, че сте убедени в отговора! И не, това не е кошмарният сън на деветокласници, избрали да учат тази специалност тъкмо за да не им се налага да се сблъскват с литературата. Шестима бъдещи програмисти от 9 „г“ клас в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ застанаха със своите вдъхновени лирични слова пред съученици и учители и им показаха как се пише поезия.
Арман Ахмед, Вероника Русева, Габриела Пенчева, Калоян Йотов, Преслав Петков и Христиана Жекова се впуснаха в приключението „Поети без граници“ в понеделник и още същата сряда вече държаха в ръце десетина готови поетични произведения. Пред директора на гимназията Мануел Василев, преподаватели и съученици шестимата младежи започнаха да си… спомнят! За първия учебен ден, първия осъзнат спомен, първия лагер, красивия изгрев на Джулай, първото каране на колело, отрязъци от семейните ленти, душевни трепети, злополуки… Рамо до рамо споделиха с насъбралото се множество в Народно читалище „Напредък“ своите повторно изживени спомени.
След като се опитахме да провокираме интереса ви, нека открехнем завесата за какво изобщо става въпрос. Това е най-новата инициатива на Фондация „Елизабет Костова“ в подкрепа на развитието на творческото писане сред младежи от страната. Пътуващата лаборатория за поезия се провежда за първи път и в нея се включват поетите Антония Антонова, Иван Димитров, Стефан Иванов и Цветелина Вътева. Творците достигат до младежите в четири училища в с. Цонево и градовете Разград, Пазарджик и Плевен между 23 септември и 27 октомври. Градовете са подбрани съобразно резултатите по литература на Държавните зрелостни изпити, разясни Маргарита Калоянова от екипа на организаторите, които имат желание програмата да стане ежегодна и в повече градове.
Шестимата гимназисти от ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ работиха с подкрепата и наставленията на младия талант Стефан Иванов. Стефан е поет и драматург. Публикува поезия, проза, пътеписи, интервюта, есета и литературна критика в повече от двадесет вестника и списания, а най-новата му книга, „Без мен“, излезе от печат през март. Негова поезия е превеждана на английски, гръцки, португалски, хърватски и сръбски. Самият той е превеждал Алън Гинсбърг и Сергий Жадан. Организира литературни събития като „Актьори срещу поети“ в столичния театър „Сфумато“. Автор е на пет стихосбирки.
„Главно е да се култивира усещане и разбиране у учениците, че литературата носи удоволствие и може да бъде част от всекидневието. Поезията е нещо лично, не е само в училище или в далечната история, а може да се случи тук и сега. Младежите буквално я носят в себе си – чрез чувствата си, спомените, това, което мислят, четат, правят всеки ден. Това води до усещане за смисъл и най-вече до удоволствие от четенето и писането“, коментира за „Екип 7“ Стефан Иванов. А на въпроса какво на практика са правили заедно с гимназистите в предходните два дни той отсече: „Играхме си!“ Но как е възможно играта да бъде инструмент за овладяване на поетически похвати? Както се оказва, иновативният метод е доста плодотворен. Използват се литературни упражнения, свързани с езикова комбинаторика, разказа творецът. Заедно с разградските младежи са правили литературни опити – игри, свързани с това как изворът на литературата може да се крие в личните спомени и преживявания. С помощта на разговор и редакция тези ретроспективни отрязъци се превръщат в литературни произведения, които Арман, Вероника, Габриела, Калоян, Преслав и Христиана споделиха с публиката.
„Целта ми беше да се покаже как езикът може да се използва конструктивно. Може да се работи осъзнато, автобиографично, може да се създават творби и с въображение, и през личен опит. Затова приложих класически упражнения от творческото писане“, допълни Стефан Иванов. С приятно чувство слушал написаните от тейнейджърите стихотворения като дефиниции, хайкута, кулинарни стихотворения (и рецептата може да бъде вдъхновение за лирика!). „Показах им, че стихотворението не е нещо, което е писано много отдавна за далечни и непознати хора и история. А е тук и сега и ги засяга, има отношение към тях“, коментира поетът.
Изпод ръцете на разградските гимназисти, с помощта на въображението им, се родиха близо 10 произведения. И то само за 8 часа работа, разпределени в понеделник и вторник. „Беше много интересно, под формата на игри писахме различни стихотворения, хайкута, събирахме се в кръг и говорихме на различни литературни теми“, сподели Калоян. А на въпроса как се става поет за 8 часа отговорът е много прост и го даде Вероника : „Не е възможно!“. По нейни наблюдения много малка част от връстниците й проявяват интерес към поезията. Все пак има изключения. Калоян с гордост признава, че харесва класическа литература – и българска, и чуждестранна. Любимият му български поет е Христо Смирненски, а от чуждите предпочита Тургенев, Достоевски и Камю. Вероника също чете, но английска литература, предимно фентъзи и философията на Кавка, а отскоро си води личен дневник. Калоян също хваща писалката, но рядко и както уточнява: „Ако някоя крилата мисъл ми дойде наум, я записвам, но само дотам“. Христиана приема артистичното предизвикателство на лабораторията, защото замисълът провокира интереса й. „Когато не знам как да изразя мислите и чувствата си, ги записвам“, насочва ни девойката към хобито си да твори стихове и разкази. Тя също предпочита да борави с английския речник, заради което пък писането на български език по време на работилницата й се сторило по-трудно. Не се определя като „голям фен“ на четенето, а на писането и рисуването. Най-трудната част от цялостния процес за всички обаче бе публичното представяне на готовите стихотворения. „Не всеки е готов да сподели всичко и на всеки“, подчертава Вероника. Творческият процес пък се оказал лесен за бъдещите програмисти заради помощта на Стефан Иванов.
В началото на срещите му с разградските гимназисти те подходили непринудено, любопитно и с голям ентусиазъм. „Аз съм изключително доволен!“, подчерта в края на работилницата творецът с признателност за проявените от младежите доверие и вслушване. „Оставиха се да им бъде приятно“, заключи поетът.
Самият той не работи за първи път с младежи, по-рано е посещавал гимназисти в Бургас и София. Цялото преживяване не е изненада за Стефан, а по-скоро се оказва приятна новост за неговите курсисти: „Те не очакват да им бъде интересно, защото досега не са асоциирали четенето на поезия, писането и като цяло литературата с източник на удоволствие, радост, ирония, хумор…“ Чрез досега си до тейнейджърите Стефан Иванов цели да разпали ентусиазма им да четат повече литература и поезия, а защо не и да продължат да дават воля на творческите си пориви.
Шестимата участници от Математическата гимназия бяха подбрани от учителя им по литература Антоанета Костадинова. Те са заедно за първа учебна година, но още в първите часове младежите се откроили с по-оригинално мислене. „В началото бяха много стреснати, но им се стори интересно. Още след първите занимания в понеделник бяха много ентусиазирани и вдъхновени“, сподели педагогът за отправеното от нея творческо предизвикателство. От дългогодишния си опит заключава, че поезия обичат да четат по-скоро момичетата.
Срещата не успя да доведе до челен сблъсък между литературата и подрастващите тийнейджъри и нито една прозявка не наруши ритъма на прохождащите автори по време на рецитала им. Напротив, залата на Народно читалище „Напредък“ бе завладяна от бурни ръкопляскания. А въздухът се нажежи от вълнението както на писателите, така и на слушателите. В края младите творци получиха грамоти за своето участие и което е по-важно – вдъхновението да се развиват в областта на поезията.
Десислава СТЕФАНОВА
