„Живея в село Топчии. Без вода сме вече цяла седмица и ситуацията се повтаря често. Това живот ли е! Моля помогнете!“. Това каза накратко и развълнувано на редакционния телефон жена от селото.

Провокирани от този сигнал, посетихме населеното място. В ранните следобедни часове в центъра на Топчии вчера липсваше каквото и да е оживление. Нямаше никакви хора освен двама души, наети по временната заетост, които метяха по централната улица. На въпроса ни имат ли вода вкъщи, те отговориха, че много често чешмите им са пресъхнали.
В кметството разговаряхме с кмета на селото Мирена Симова. Тя заяви, че от две години насам има чести прекъсвания на захранването с вода, като най-потърпевши са живеещите във високите части. Основната причина била липсата на достатъчно количества вода в кладенците.

Според нея най-фрапиращото нещо в случая е странният и шокиращ за местното население факт, че докато в Топчии, в чието землище извира питейната течност, често няма вода, то в близките села Просторно, Каменово и Равно, които се захранват от помпенните станции на Топчии, това не е така. На практика ситуацията потвърждава на 100 процента поговорката „Вода газим, жадни ходим“.

Мирена Симова съобщи, че от около седмица нещата съвсем са се влошили и особено хората, чиито къщи са по-нависоко, нямат и капка вода. Съмнението е за голяма авария по старите над 60-годишни водопроводи, но нейното местонахождение все още не се знае. Трудните условия, в които са принудени да живеят хората в селото, ги мотивира да организират подписка, която е подкрепена от 120 души. Жалбата вече е изпратена до ВиК- Русе, което по исторически обстоятелства отговаря за водоснабдяването в Топчии, уточни Симова
От няколко дни авариен екип от водното дружество на дунавския град е в Топчии и търси къде е аварията. Срещнахме двама мъже, които потвърдиха, че са ВиК служители и каква е задачата им, но категорично отказаха да ги снимаме.
Почукахме на няколко къщи, но ни отвори само Петър Николаев, чийто дом е на едно от най-високите места в селото. 78-годишният мъж потвърди, че от миналото лято селото има голям проблем с водоснабдяването. „Политиците принудиха младите да напуснат страната, липсата на вода принуди младите хора на Топчии да напуснат селото ни“, философски заяви той. Николаев допълни, че липсата на вода отказала семейството му от отглеждането на 38 крави, които са имали.
В трудовата си кариера Николаев е заемал различни ръководни постове в Разград и околността, които пряко или косвено имали техническа връзка с водоснабдяването. Дипломната му работа, например, е била проект на помпена станция.
От цяла седмица в района, където живеят Петър Николаев и съпругата му, не е капвала и капка вода от чешмите. Дето се казва – неволята учи, За да се спаси от мизерията, главата на домакинството приложил някои чалъми. На стратегически места под улуците е сложил десетки големи бидони, които при всеки валеж по специално монтирани улеи и маркучи се пълнят. В момента имал налични 20 кубика, които стават както за поливане и напояване на животни, така и за миене. Питейна вода набавял от изворна чешма до селото.
„Засега успявам да се справя, но не са много като мен в селото. Като цяло нещата са много зле. Водоснабдителната система е много стара и стават много аварии. Спешно трябва да се подменят водопроводите, което едва ли ще стане скоро. Водата е при нас, но отива в Просторно, Каменово и Равно. Разбирам – в Просторно има социален дом, който се нуждае задължително от вода. Но и ние се нуждаем.
Защо свършва водата в Топчии ли? Защото изградените преди 60 години водоземни кладенци са повърхностни, а трябва да има дълбочинно изземване. Има и много неработещи шахти. Проблем има и с балансирането на водоподаването. Честото спиране и пускане причинява пукане на старите етернитови тръби, което още повече увеличава загубите. За цялото това време не са сменили и една водопроводна тръба, а само ги лепят като спукана гума на колело“, каза още Петър Николаев.
Димитър КИРИЛОВ




