Никой не знае колко години ще живее, макар да се казва, че всеки човек има записано число някъде. Не са знаели колко години ще бъдат на белия свят и двама от основателите на певческо дружество „Железни струни“, но става така , че единият умира млад, а другият на преклонна възраст.
Тези двама души са Коста Бърнев и Йосиф Узунов. По това, което са направили за Разград, те са несравними. Но тук става дума за годините, за това, че единият от основателите напуска белия свят съвсем млад, а на другия съдбата отрежда да се радва на разцвета на „Железни струни“ на мястото, което заема постепенно в музикалната култура и история на Разград.
Коста Бърнев е роден във видно разградско семейство. Баща му Бърни Господинов Бърнев е участник в първия в града оркeстър „от европейски свирки“, за който свидетелства дописка във вестник „България“ от 25 юни 1862 г. След Освобождението, според труда на акад.Анание Явашов „Разград, Неговото археологическо и историческо минало“ е бил член на Окръжния съвет, по-късно е търговец. Баща е на двамата многозаслужили деятели на музикалното дело в Разград Коста Бърнев и Илия Бърнев.
Коста Бърнев проявява отрано музикалната си дарба. Още като 15-годишен гимназист дирижира църковния хор на Максим Стоянов при леките песнопения. Усвоил е солфежа и това му помага по-късно при хора на „Железни струни“.
Йосиф Узунов е син на бакалин/дюкянджия/. Завършва Разградката гимназия до шести/десети/ клас и напуска, защото баща му умира и трябва да издържа майка и себе си. Става писар в Окръжия съд, а после градски финансов агент.
Още като дете се включва в театралната дейност в града. Децата обикаляли къщите на познати, за да доставят на „артистите“ реквизит, защото читалище „Развитие“ не разполагало със свой гардероб. За тази си работа децата гледали представленията гратис.
След като пораства се включва в любителската театрална дейност на читалището. Любим автор му е Максим Горки.
Но да се върнем към основаването на хора на певческо дружество „Железни струни“.
Крум Денев пише в непубликувания си труд „Разград и неговото музикално минало 1844-1944“ , че още преди 1904 г. на улица „Бърнева“ се събирали абитуриентите Коста Бърнев, Марко Сапарев и други и млади чиновници, между които и Йосиф Узунов. Те изпявали по някоя песен и споделяли интересни случки от всекидневието, след това отивали в парка. Така се ражда идеята за създаването на певческо дружество, каквито били създадени тук-там из страната.
И на 23 април 1904 г. се ражда певческо дружество „Железни струни“ с 28 основатели-членове. Сред тях са и Коста Бърнев и Йосиф Узунов.
Коста Бърнев става първият диригент на новосформирания хор. Около пет месеца той е диригент, после заминава в Школата за запасни офицери в Княжево да отслужи военната си служба. Докато отсъства диригент е Максим Стоянов. Първото бойно кръщение на хора е при тържественото честване на 35-годишнината от основаването на читалище „Развитие“.
След уволнението си от военна служба Коста Бърнев поема отново диригентското поприще. Дългогодишният председател на „Железни струни“ Христо Чехларов споделя за него в статия в юбилеен лист по случай 50-годишния юбилей на дружеството: „… Този самодеен музикант, проникнат дълбоко от любов към музиката, пропит с идеализъм за беззаветно и безвъзмездно служене, със свойствената му упоритост и прямота съставя звеното, около което скоро се нареждат всички любещи музиката граждани и гражданки. Под неговото вещо ръководство и упорит труд дружеството скоро се сдобива със светски и църковен хорове“.
А Крум Денев пише в труда си, съхраняван в Държавен архив: „…Коста Бърнев беше даровит диригент… Беие интересен събеседник, убедителен и настойчив. Държеше много на динамиката при музицирането. По 10-15 пъти връщаше хористите на песен, щом не можеха да я изпълнят както трябваше и както той го чувствуваше… През спявките беше все начумерен/защото не го изпявахме добре/. Когато се засмееше, беше признак, че пеенето му харесва…“,
Скоро се създава и смесен хор, като по този начин се разчупват остарелите схващания за ролята на жената в обществения живот. Редят се концерти в Разград и в съседни градове, сказки и вечеринки. Репертоарът на концертите е от творби на велики композитори като Моцарт, Хайдн, Шуберт, Чайковски и други, а също и от български композитори – Емануил Манолов, Добри Христов, Георги Атанасов, Ангел Букорещлиев. Неслучайно се казвало, че влиянието върху разградчани от всичко това стигало до такава степен, че почти във всеки дом се пеело на два и три гласа песни и се свирело на различни музикални инструменти.
Според по-сетнешния диригент на хора Евстати Димчев хорът установил връзки с подобни хорове в страната, а също с Одеското музикално общество и особено с хор „Гласбена матица“ в град Любляна. И всичко това по инициатива на диригента Коста Бърнев. С последния хор се обменяли нотни материали и така репертоарът на „Железни струни“ се обогатява с творби на композитора Адамич, диригент на „Гласбена матица“.
Закупуват се и струнни инструменти и се създава малък струнен оркестър от около 18 души под диригентството на капелмайстора Трифон Сербезов. Така се засилва още повече концертната дейност на „Железни струни“.
На 15 май 1914 г. тържествено е отпразнуван десетгодишният юбилей на „Железни струни“ с разкошен концерт посрещнат с изключителен интерес от гражданите. Хористите решават дружеството да се преименува от певческо на музикално/поради увеличаване на неговата дейност/ и да се основе фонд за построяване на музикален дом.
Същевременно Коста Бърнев работи в Българска земеделска банка. Той се и оженва и има двама сина, които не продължават делото на баща си, но все пак единият, Веселин, участва като цигулар в оркестъра, когато се отбелязва 20-годишнината от основаването на симфоничния оркестър в града през 1942 г. и през 1943 г., когато тържествено се чества 30-годишната музикална и 20-годишната педагогическа дейност на чичо му Илия Бърнев.
В Балканската война Коста Бърнев е ранен при Люле Бургас. Вследствие на усложнения на раната заболява от туберкулоза и умира съвсем млад, на 29 години, през 1915 г.
Но да се върнем към другия разградчанин, един от основателите на „Железни струни“ Йосиф Узунов. Като гимназист и млад чиновник той пее в гимназиалния хор, ръководен от Максим Стоянов, а от 1904 до 1908 г. в хора на „Железни струни“. Би пял и много повече години, но става така, че понеже критикувал първенците на града бил уволнен като градски финансов агент и не могъл да си намери нова работа.
Затова заминава за София и с помощта на адвоката Славчо Бабаджанов е назначен в Министерството на финансите – отдел държавна отчетност. По-късно той напуска София и и отива в Бургас като секретар на Окръжния съд. Но след две-три години заболял от малария и напуснал и Бургас.
След войните се заселва във Варна, където се оженва и остава там. Но никога не забравя Разград. Когато през 1924 г. в града се създава разградска колония „Белий Лом“, той е сред основателите и влиза в настоятелството й. Години наред е член на настоятелството, по едно време и подпредседател на колонията.
Йосиф Узунов посещава всички гостувания на хор „Железни струни“ и други състави във Варна. Така например за културния ден на Разград по Радио Варна на 7 март 1937 г. той пише на вестник „Разградско слово“ писмо, в което отбелязва най-значимото от представянето – хора на Илия Бърнев, литургията на „Железни струни“ в катедралата – изпълнение, което едва ли би могло да се чуе другаде и изпълненията на филхармонията – най-големия бисер от короната, с която се е увенчал културният ден за музикален Разград.
Когато става тържественото откриване на Музикалния дом в Разград – 5 май 1940 г. – той изпраща телеграма поздравление. Когато се чества 50-годишният юбилей на „Железни струни“ Йосиф Узунов идва от Варна заедно с д-р Марко Сапарев от Провадия и още няколко членове-основатели, за да видят как се е разраснало тяхното дружество. Когато се чества 90-годишният юбилей на читалище „Развитие“, Йосиф Узунов също идва в Разград. Заедно с д-р Георги Панов те са били единствените останали живи членове на настоятелството на читалището, когато се е чествала 35-годишнината от създаването му. А в юбилейния вестник по случай 100-годишнината на читалището има кратка статия за него. Тогава той е бил на почти 90 години.
Години, години. Животът отрежда всекиму различен брой от тях. Важното е да бъдат изпълнени с добри дела, с принос за родното място и неговите хора. Като на двамата основатели на хор „Железни струни“. Единият – Коста Бърнев – оставя голямо дело, изпълнено с ентусиазъм и упорит труд въпреки краткия му живот. Другият – Йосиф Узунов – има скромно дело, но пак посветено на хората. Нему Бог отрежда дълъг живот. За да види резултатите от наченатото преди много години дело. И да си каже, че е трябвало да го направят това дело, че животът им не е минал незабелязано. И че това дело е записано със златни букви в историята на Разград.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
