В настоящите редове имам желанието да уточня някои проблемни моменти от историята на несъществуващото днес село Воден в Разградска област. Днес там има ловно стопанство, ловни домове, районът е затворен, преди 1989 година там бе известната резиденция, посещавана от Живков и представители на тогавашния елит – всичко това е добре известно. Останалите живи воденчани и потомците им с носталгия си спомнят за своето прекрасно село, разположено в едно от най-живописните места на Лудогорието и страната. Почти нищо материално не е останало запазено от някогашното селище. Остават обаче спомените и написаното и затова днес ще припомним някои факти за село Воден и неговата история.
В далечното минало то е било известно под името Нанте-кьой, село от около 25-30 къщи. Възможно е да е от времето на създаването на текето „Хюсеин баба“, което е било до селото. В преданието Хюсеин баба се смята за брат на Демир баба или най-малкото негов съвременник в средата на XVI в. Хюсеин Баба е един от важните представители на българската алевитска и бекташийска история, а гробницата, кръстена на него, е важен религиозен център за посещение на делиорманските алевити. Във велаетнамето (книга, която разказва живота и легендите на лидерите на някоя секта) на Демир Баба се сочи, че той лично е измил с ръцете си Хюсеин Баба след смъртта му, изкопал е гроба му и е извършил ритуали, свързани със смъртта му. В този документ дервишите на Хюсеин баба са посочени като бекташи. Съвсем естествено е в текето да са живеели дервиши до затварянето на текетата в Османската империя през 1826 г.
Текето е имало собственост на 3000 декара. По време на една от чумните епидемии в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век населението се разбягало в Ада-кьой (Острово), Калово (Дянково) и други близки села, а селяните там наричали бегълците „текелии“. Текето обаче останало.
След 1826 година за продан пред Имперския диван било предложено текето, постройките и прилежащите му площи. Закупил го Ахмед ефенди, тогава кадия в Разград. Други източници сочат името Хафъз Хюсеин (пак от Разград). Наскоро след това се отворила Кримската война (1853-1856) и един корпус османска войска, водена от Махмуд Мазхар паша, бил разположен на почивка между селата Дряновец и Езерче. Този паша бил син на Коджа Мустафа Решид паша (1800-1858). Последният между 1845 и 1857 г. е бил 6 пъти велик везир на Османската империя. Коджа Мустафа Решид паша бил женен два пъти и имал общо 5 сина, като Махмуд Мазхар паша е първи наследник от втората съпруга Адиле ханъм.
Ахмед ефенди искал да се похвали с имението си и завел там Махмуд Мазхар паша. Той много харесал имота и след завършване на войната го закупил. Нарекъл го на свое име „Мазхар паша теке“. Започнал строителство. Построил голям сарай с харем за 8 ханъми, малък сарай за гости (мусафир одасъ), молитвен дом (масджид), къща за пазачите черкези (черкез одасъ), парна мелница. Тези постройки били запазени до 60-те години на миналия век. Пашата развъдил 500 крави, толкова кобили, четири-пет хиляди овце, пчелин и лозе.
Скоро обаче гората и нивите му се видели малко и започнал да заграбва земи и гори от околните села. Трите хиляди декара станали 30 000. Настъпили тежки времена с глоби за навлязъл добитък и всеки, който се осмелил да стъпи неканен във владението. Намерил се обаче някакъв Хюсеин чауш от с. Ада-кьой, бивш фелдфебел от Османската армия, който организира група, събрал пари и завел дело срещу пашата да освободи заграбеното. Османската власт уважила иска и изпратила от Истанбул специален съд, наречен „мюхавели“. След обстойно разследване членовете на съда обещали земите и горите да се върнат на собствениците. Скоро обаче избухнала Руско-турската война от 1877-1878 г. Мазхар паша вдигнал багажа, скъпоценностите, покъщнината, част от добитъка и, разбира се, ханъмите и заминал за Истанбул.
Селяните си потърсили заграбените имоти, но през 1884 година излиза разпореждане на Княжеството, че всички спорни земи в размер на 28 000 декара стават държавни. Това обаче останало само пожелание. Някои търговци заминали за Истанбул да се разберат за останалите декари. Там Хаджи Белчо от Калфа-дере (сега Балкански), Калчо Попов от Варна, Бончо Радков от Разград, Атанас Илков от Разград и др. уредили сделка с Мюджебедин бей – зет на Мазхар паша. Влезли във владение и започнали безжалостна сеч за траверси и дърва за огрев, без да плащат данъци. Тук някои изследователи намесват и друго лице. Турският автор Ахмед Хезарфен смята, че собственик на имотите станал Мюмджу Мехмет от село Дурач.
Данъците нараснали до 20 000 тогавашни лева и държавата взела нещата в свои ръце. Конфискувала заграбените имоти и обявила публичен търг. На сцената се появява разградският търговец на яйца, пастърма и суджуци Саул Камбосев (1860-1939), който също влязъл във връзка с Мюджебедин бей и закупил имота след 1893 г. за 36 000 лева. От тях за данъци се заплатили 20 000 лева. Според Ахмед Хезарфен, Саул Камбосев купил чифлика от Мюмджу Мехмет. Както и да е, Саул Камбосев поделил имота със сестра си Пенка Камбосева (майката на бъдещия министър-председател Иван Багрянов). По късно тя и вторият й съпруг Михаил Петров станали собственици на цялото стопанство.
През 1924 година, след друго съдебно дело, от държавната гора се отделят 40 декара в района на тюлбето. Тези промени предизвикват необходимостта от допълнителни измервания за новия Стопански план на държавната гора „Воденска“, изработен през 1938 година и утвърден с Указ № 37/19.05.1939 г., обнародван в ДВ на 2.06.1939 г.
През 1934 година започва преименуване на български селища, гори и местности, носещи турски имена. Така старото селце става село Воден. Името се дава заради големия извор „Баш бунар“, който се намира в средата на гората. По нареждане на Министерството на земеделието от 1937 година гората е наречена Воденска.
След осъждането на Иван Багрянов от т. нар. „народен съд“, конфискуваният имот се предава като филиал на ДЗС – Завет. Скоро обаче филиалът бил разтурен, а нивите се дали на ТКЗС, с. Острово. Дворните места и постройките на пашата били взети от Профсъюзите, които обърнали Воден в курорт.
Държавно ловно стопанство „Воден-Ири Хисар“ е създадено през 1958 година. Според директора на „Ири Хисар“ – инж. Кирил Колев, сега в него се работи основно с три ловни дома, два от които са ловна резиденция : Първи дом и Втори дом. Третата къща, която се ползва – „Ири Хисар“ и която е по-малка, е само със седем стаи. В Първи дом има четиринадесет стаи на брой, а във Втори дом са с една по-малко.
Сега Воден се води за изчезнало село на територията на Община Завет в Североизточна България. То е официално заличено през 1978. До 1934 се нарича Хюсеин баба теке. С Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. се заличава с. Воден поради изселване. При откриването на хижа „Воден“ през 1938 година Иван Багрянов припомня новото заселването на село Хюсеин баба теке (с. Воден). Според него първите временно пребиваващи в поселението след Освобождението са горските стражари. Първият постоянен заселник за Багрянов е бил някой си дядо Лука, който се смятал нещо като отшелник и построил схлупена колибка.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
