За разлика от останалите си издания – разкази, повести, легенди за Лудогорието, този път Иван Джебаров ни предлага художествени есета с остра социална насоченост. Тази мисъл ти идва веднага, още от първите страници на излязлата неотдавна книга на Иван Джебаров със заглавие „В мъглата“.
При подобни книги читателят винаги очаква предложената в нея публицистика да бъде морализаторска, да се опита да втълпи нещо „важно“ и „умно“ или поне да има някаква по-директна поука или внушение. „В мъглата“ обаче веселото и сериозното вървят ръка. Което пък прави есетата четливи, без грам скука, но в крайна сметка, предизвикващи размисли.
За отбелязване е и фактът, че почти всеки един материал съдържа знания и факти, които едва ли са познати на широката публика. Що се отнася до саркастичността на авторовия език и проблематиката, ще я откриете в предложения хумористичен изказ.
През цялата книга – от първия до последния материал – върви една невидима литературна нишка. Тя започва още от увода на редактора, който разказва притчата за магарешкия ум, ръководещ хората от едно село. И до последната страница читателят си дава сметка, че всъщност авторът ни показва такива щрихи от ежедневието ни, каквито ги е сътворил същият „магарешки ум“. Въпреки това книгата не позволява да се изпита песимизъм. Напротив, това, което се предлага в последното есе „Хава нагила“, не само успокоява, но и вдъхва надежда, че всичко ще се оправи и подобри.
Мислещият читател ще разбере какво иска да му каже авторът. За останалите ще бъде просто едно интересно четиво.
Препоръчвам тази книга на любознателния и мислещ читател – една мъдра книга, в чиито редове са закодирани късчета от българската съдба…
Галина МАРИНОВА
