Новините за Разградска околия веднага след 9-ти септември 1944 г. могат да се открият в русенския областен вестник „Дунавски отечествен фронт“. А на 2 юни 1946 г. излиза първият брой на първия разградски вестник след победата на т. нар. деветосептемврийска революция. Вестникът се казва „Разградски народен глас“ и се печата до края на юли 1949 г.
След това вестник със същото заглавие излиза от 1956 до 1959 година, когато се създава Разградски окръг и вестникът става „Лудогорска правда“.
Първият „Разградски народен глас“ се издава /и редактира/ от Околийския комитет на Отечествения фронт, но името на главния редактор не е посочено.
Вестникът се декларира като „народен“ но всъщност е глас на Околийския комитет на БРП /к/, т.е. Българската работническа партия /комунисти/, която доминира в Отечествения фронт. Програмната статия в първия брой е на изявения комунист Йордан Чобанов, тогава народен представител от Разград.
Основните акценти на първите броеве са срещу ръководството на Българска работническа социалдемократическа партия /обединена/, като по-специално се визират Кръстьо Пастухов и разградският социалдемократ д-р Георги Ялъмов.
Обикновено се смята, че всеки читател започва да чете даден вестник, като го прелиства селективно – за 3-4 минути, а 80 процента от съдържанието му се елиминира. Разградчани не могат да правят прелистване, защото първият „Разградски народен глас“ е от един лист и не излиза всеки ден. От 1 януари 1947 г. вестникът сменя графичния облик на заглавието си, което се вижда от илюстрациите, но съдържателният облик си остава същият, т.е. кух, патетичен и декларативен, както си му прилича на един партиен орган по това време.
И за разградските вестници след 1944 г., та чак до 1989 г. важи всичко, което е характерно за останалите български вестници през периода. Всички те си приличат, като единствено имената им са различни. Все пак имената на разградските вестници са някак „по-прилични“ и малко по-вестникарски, за разлика от някои, които и тогава, и сега звучат куриозно, смешно и глуповато, като „Знаме на комунизма“, „Народен другар“ и пр.
Българската преса, респективно разградската, по това време е доминирана от т.нар. „дървен език“, който се характеризира с бедно съдържание, пълен с клишета, изпразнен от смисъл, където преобладават съществителните. Тук спрегнатите глаголи, носещи на текста динамика, както и темпорално уточнение, липсват. На тяхно място се използват клишета, абстрактни думи, светът се представя в черно и бяло, картината е напълно откъсната от действителността. Читателят чете между редовете и интерпретира смисъла на написаното по обратния начин.
В корпуса от рубрики, дори и на малкия вестник, се откриват алюзивни /обобщаващи желанието на пресата да създава, да влияе върху начина на мислене на хората, да ги кара да реагират по един или друг начин, с една дума, да ги манипулира/ и подбудителни заглавия. Актуалните събития се интерпретира в идеологизирана форма и съдържание в рубриката „Наш бележник“.
Извън чисто политическата тематика, но пак в съзвучие с общата политическа линия, редовно се проследяват събития, свързани със спорта и изкуството. Така например научаваме, че на 16 ноември1946 г. се обединяват дружество „Лудогорец“ с колоездачното и мотодружеството в Народно дружество за физкултура и спорт „Лудогорец“ с различни комитети (секции) – футболен, колоездачен, гимнастически , туристически, атлетически, ръчна топка, шах, ски, културно-просветен. На 30 юни 1947 г. тази структура се променя и в страната се създават Окръжни комитети за физкултура и спорт.
Първият вестник „Разградски народен глас“ освен към политически и местни събития е твърде отзивчив и към културните проблеми на Разград – изложби, концерти на симфоничния оркестър и гостуващи изпълнители, театърът от 1947 година и др.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
