Животът ѝ е изтъкан като пъстроцветен килим, с нишки, посипани с прашеца на магията. И досущ като приказката за Аладин отвежда своя притежател над далечни земи. В следващите редове ще разкажем историята на Десислава Маринова – модерната жена с авантюристичен дух и творчески усет към живота.
Малко са думите, с които може да се опишат приключенските дни на… счетоводителя! Точно така – дамата е избрала професионалното си развитие в сферата на точната математическа наука. Наследила е ловкото боравене с числа от своята майка – известния разградски фотограф Данче Бозаджиева, на когото помага в сметките от малка. Родена и израснала е
в Разград. Спомените от онези години са изпълнени с топлина и радост – игрите на улицата, разходките в парка и дългите летни вечери, прекарани в гоненица, криеница и каране на колело, честите излети на „Пчелина“… После Десислава завършва история в Шумен и участва в първото по рода си студентско предаване в местната телевизия. След дипломирането си първо се завръща у дома и работи като учител. В тези години местата за педагози са много малко, което я кара да преосмисли житейската си посока. Завършва Стопанската академия в Свищов, а животът я отвежда в София, за да намери, по нейни думи, „своето място в света“.
Колкото и абсурдно да звучи, Десислава перфектно успява да съчетае прагматичния си професионален делник с поредното семейно пътешествие. Вече е имала шанса да се докосне до дивната красота на Карибите, Ямайка, Петра, Мароко, Колумбия, Хондурас, Флорида… А докато този материал се създава, тя вече е на борда на самолета за Сицилия!
Първопричината да ви срещнем с Деси е дебютният ѝ роман „Фестивал на любовта“. На страниците му любовта, вдъхновението и творческата съзидателност се разгръщат насред дюни, пясъчни ивици, камили, килими в едно… рисковано впускане в търсене на съкровища! Именно тази вихрушка от наситени емоции и вълнуващи приключения заживяват в романа, зад който прозират душевните напластявания на Деси и нейният неуморим стремеж към действителното преживяване на подобни случки. Литературните критици казват: „Това е роман за всички, които обичат романтични и приключенски истории, търсещи вдъхновение и динамика“. Ние допълваме – това е историята на неговата авторка, която разпръсква своето вълшебство като ветрило от цветни сюжети. Нека сега приключението ни отведе към земите на мечтите точно така, както го изживява главната героиня в настоящата приказка – Десислава Маринова!
Какво заглавие бихте сложили на житейската си книга?
Вероятно би било „Пътувания и приключения“. Едно от любимите ми хобита е пътуването. Обичам да откривам нови места и култури и тези приключения са основният източник на вдъхновение за моето писане. Те не само обогатяват моята реалност, но и вдъхват живот на историите ми. Обичам да наблюдавам всичко около мен и да се потопя в атмосферата на новите места. Първоначално се опитвах да запомня всички детайли и случки, но често не успявах – все нещо се губеше. Затова реших да си водя дневник, в който записвах впечатленията си и интересните моменти. Постепенно тези записи се трансформираха в кратки разкази, в които реалността и фантазията се преплитат.
Като какъв персонаж бихте се представили?
Бих се описала като „неуморен творчески вихър“. Обичам да се впускам в различни хобита и проекти, които отразяват моята страст към живота. Създавам икебани, занимавам се с ароматерапия, гледам филми и чета книги, а що се отнася до фотографията, която практикува майка ми, обичам да снимам пейзажи и моменти от нашите пътешествия, но не съм се занимавала професионално с това.
Основната ми любов са пътешествията със семейството ми. Тази година, например, добавихме нова и незабравима глава към приключенския ни дневник с карибско пътешествие. По време на круиза се потопихме в невероятно разнообразие от култури и вкусове – от тропическата Ямайка и екзотичните Роатан и Аруба до историческата Колумбия и завършихме с мексиканска фиеста.
Аз съм мечтател и реалист. Въображението ми е основата на писателските ми идеи, но не разчитам само на късмета и случайността. Предпочитам да бъда трезвомислеща и прагматична. Занимавам се с числа, което изисква организираност и внимание към детайла. Въображението ми е силно развито и мечтите ми са амбициозни, но осъзнавам колко важен е реалистичният подход и упоритата работа за постигане на целите ми.
Ежедневието ми е всичко друго, но не и еднообразно. Всеки ден е изпълнен с нови предизвикателства и възможности, които го правят уникален. Никога не знам какво точно ме очаква. Понякога се впускам в задачи, които изискват пълна концентрация и отдаденост, а друг път се наслаждавам на моменти на вдъхновение и креативност. Дори и в рутинните дейности, като сутрешното кафе или пътят до работа, намирам нещо ново и вълнуващо.
Като човек с подобна строга и по-отегчителна професия, как се насочихте към литературата?
Като човек със структурирана и аналитична професия, литературата беше моят начин да избягам от рутината и да се изразя. Въпреки че работата ми е строга, писането винаги е било моята страст и творчески отдих. Дълго време не успявах да се посветя на писането, тъй като професионалните ми задължения не оставяха много време за творчество. Но с времето осъзнах, че е важно да намеря баланс и да дам пространство на въображението си.
Пречи ли едното на другото и къде намирате допирните точки между двете?
Не, едното не пречи на другото. Работата ми като счетоводител развива способност за внимание към детайла, структурираност, организираност и дисциплина, които са изключително полезни и в писането. То изисква тези умения, особено когато създавам сюжети и герои.
Какво Ви носи литературата, какво означава тя за Вас?
Литературата е много важна за мен, защото ми носи вдъхновение, знания и емоции, дава ми възможност да се отпусна и да избягам от реалността за малко, като се насладя на магията на историята, независимо от жанра. Тя ми позволява да се потопя в различни светове и да се свържа с герои, които преживяват всякакви емоции и ситуации. Чрез книгите научавам нови неща и развивам въображението си, а също така ми помага да разбера по-добре себе си и света около мен. Обичам да се оприличавам с героите и да си представям местата и ситуациите, описани в книгите.
Как се роди идеята за дебютния Ви роман „Фестивал на любовта“?
Идеята се роди от едно от нашите вълнуващи пътувания – конкретно до Йордания. То беше изпълнено с невероятни емоции и приключения. Специално една нощувка в пустинята Уади Рум ми остави дълбок отпечатък. Сред величествените дюни и древни скали, под звездното небе и в тишината на пустинята, усетих магията и романтиката на този уникален пейзаж. Тази вълшебна и уединена атмосфера стана основата за любовната история между Карим и Тамазирт в романа. Вдъхновението дойде от невероятната красота и уникалната среда, която създаде идеалната обстановка за една романтична и вълнуваща история.
Заглавието „Фестивал на любовта“ отразява централната тема на романа и няколкото любовни истории, които той включва. Същността е да подчертае как любовта се проявява по различни начини и може да бъде източник на вдъхновение, предизвикателства и личностно развитие. Именно това е и посланието – независимо от трудностите и разочарованията, които можем да срещнем, любовта има силата да ни промени и да ни донесе нови възможности. Всички тези истории се събират в едно „фестивално“ изживяване, което показва разнообразието и дълбочината на любовта.Всичко е създадено от фантазията ми, а персонажите живеят единствено на страниците на романа. За да придам автентичност на историята, съм включила елементи от нашите пътешествия, като магията на пустинята Уади Рум.
Как протече творческият период?
Работата по завършването на ръкописа отне около три месеца. Всеки ден се опитвах да пиша определен брой страници, независимо от вдъхновението ми, което на моменти ме заливаше и писах часове наред без прекъсване. Най-голямото предизвикателство беше създаването на двата паралелни сюжета – този на Даяна и Никола и този на Карим и Тамазирт – и тяхното умело вплитане, така че да се допълват взаимно. Процесът беше много удовлетворяващ, защото успях да създам нещо, което е наистина специално за мен, и се надявам, че ще бъде такова и за читателите.
Съпругът ми беше първият, който получи възможността да прочете част от текста и да предостави ценни градивни критики. Той активно следеше развитието на историята и неговата обратна връзка беше изключително полезна. Децата ми също се интересуват от това, което правя – те често ми дават идеи или просто се радват на резултатите от труда ми.
Възнамерявате ли романа да си има премиера пред разградската четяща публика?
В момента нямам планове за физическа премиера в Разград. Книгата „Фестивал на любовта“ се разпространява чрез книжарницата на моите издатели на сайта izdavam.com и читателите от родния ми град лесно ще могат да се запознаят с романа и да го поръчат онлайн.
Имате ли предишни опити в проза или лирика?
На моята фейсбук страница съм споделила няколко разказа, вдъхновени от пътуванията ни до Шотландия, Австрия, Братислава и Йордания. Освен това, някои мои разкази като „Проклятието на петък 13-ти“, „Празнична приказка“ и „Духове в шотландските замъци“ са били публикувани в местни издания.
Работите ли по следващ свой проект и какъв е той?
Да, работя по нов проект, който все още е в начален етап. В момента планирам роман, който не е непременно любовен, но не се знае как ще се развие с времето. Освен това, имам амбицията да се отдам на ново творческо приключение – да създам сборник с разкази, вдъхновени от моите пътешествия и лични преживявания.
Какво според Вас е най-важно при писането на една книга, за да досигне посланието ѝ най-пълноценно до публиката?
Най-важното е да бъдеш искрен и да създадеш герои, с които читателите могат да се свържат. Ако историята и посланието са истински и добре поднесени, читателите ще усетят емоциите и идеите ти. Добре структурираната история и изразителният език също помагат да предадеш посланието си по най-добрия начин.
Крайната оценка на читателите е важен индикатор за стойността на една творба, но не е единственият критерий. Книгата, която остава ценна и интересна след години, е наистина стойностна.
Какво смятате, че е най-силното оръжие на словото и как виждате бъдещето на книгите с оглед на несбъдналото се пророчество и мишката все пак не успя да изяде книжката?
Мисля, че най-силното оръжие на словото е способността му да докосне сърцата и умовете на хората. Когато словото успее да трогне сърцето на читателя, то може да провокира силни емоции – радост, тъга, гняв или вдъхновение, да предизвика размисъл, да задава въпроси и да провокира нови идеи. Що се отнася до бъдещето на книгите, хартиените имат своя уникален чар – мирисът и звукът от обръщането на страниците все още привличат читателите. Те имат неповторимо физическо присъствие, създават усещане за собственост и ценност.
Като човек на словото, какво послание бихте отправили към ценителите на книжнината?
Книгата е прозорец към безкрайни светове, но също така е огледало на нашите собствени души. Всеки път, когато отворите една книга, вие не само се запознавате с нови истории и идеи, но и се срещате със себе си по нов начин. Ценете магията на словото, защото тя има силата да вдъхновява, да предизвиква размисъл и да променя живота. Четете с отворено сърце и ум и не забравяйте, че всяка книга е възможност за ново пътешествие.
Десислава СТЕФАНОВА
