Рафет УЛУТЮРК: Времето на ДПС и етническите партии свърши, трябва обединение

Движението бе основен инструмент за възпрепятстване на демокрацията в България, затова вече 35 години сме в преход

Във връзка с катаклизмите в ДПС и раздора между почетния председател на партията Ахмед Доган и настоящия съпредседател Делян Пеевски, потърсихме председателя на най-голямото изселническо дружество „Бултюрк“ в Турция Рафет Улутюрк. Ето какви са неговите наблюдения и по случая, и въобще за прехода и актуалната политика в България.

Г-н Улутюрк, като дългогодишен председател на „Бултюрк“ как ще коментирате последните събития в ДПС?

Разразяващата се през последните три години политическа криза в България продължава да засяга всички партии, не само ДПС. Както знаете, групата на Движението се разпадна, което е част от по-голямата политическа криза в страната. Основната причина за нея е липсата на истински лидери, които не са дошли от народа и не са израснали постепенно до върха, за да мислят и да работят за хората. Това доведе до катаклизмите, които наблюдаваме в момента. Нашият преход продължава вече 35 години, но така и не успяхме да преминем към истинска демокрация. В този процес ДПС е основен инструмент, който може да се ползва в различни посоки – в един момент за етническа криза, в друг за етнически модел, а в критични положения дори за сътрудничество с комунистите от БСП. Това прави ДПС удобен и често използван политически инструмент, който спира истинския преход към демокрация.

Всички български партии, които не осъзнаха глобалността на процеса и предпочетоха да гледат от лична или партийна перспектива, допринесоха за създаването на условия, които позволиха на ДПС да бъде толкова умело използвано. Това доведе до политическа криза, която се задълбочава с всеки изминал ден.

Как българските изселници в Турция коментират разделението между Доган и Пеевски?

Катаклизмите в ДПС са отражение на катаклизмите в българската политика. Ако не осъзнаем това, няма да можем да преценим правилно ситуацията. Нашата демокрация е на патерици – например българските избиратели в Турция имат право да избират, но нямат право да бъдат избирани. Законът наскоро беше променен, за да позволи избирането на хора, но с условие да са живели в България 18 месеца. Това според мен е противозаконно и противоконституционно. Не трябва да има прегради пред българските граждани, те трябва да избират и да бъдат избирани. Ако желаем демокрация, това е основен камък в изграждането й.

Изселниците ни в Турция са дълбоко притеснени от случващото се в българската политика. Те се тревожат, не искат нестабилност, не само в ДПС, а в страната и в целия политически живот. Общото желание е тази криза да се разреши възможно най-скоро.

Що се отнася до ДПС, много хора смятат, че за да се прецени обстановка в партията, трябва да се вземат предвид събитията не само от последните три месеца, но и много преди това.

За съжаление, през годините на прехода, ДПС често беше използвано като жокер карта, която спираше процесите към истинска демокрация. Това беше най-удобният лост. Другите партии не дадоха място на турците в редиците си и оставиха цял един огромен електорат на произвола на Ахмед Доган. Всички видяхме как постъпи с Лютви Местан и после с Мустафа Карадайъ. Много бързо забравихме само преди три месеца какви хвалби говореше за Пеевски, а сега е на другата крайност. Кое е истината – казаното преди три месеца или сега? Как ще разберем? Каква е разликата и какво се случи за тези три месеца, че Ахмед Доган да направи такава голяма грешка и да се промени на 180 градуса? Този „голям“ политик не знаеше ли, че Пеевски е обвинен по закона „Магнитски“ както в САЩ, така и в Англия? Какво го накара първоначално да му даде водещо място, а после да го направи председател или съпредседател? Това ли е, както казват някои за него „големият лидер“? Това ли е гарантът на етническия мир в България? На това всички ще се смеят…

Каква ще е съдбата на ДПС и не е ли време за нова „турска“ партия в България ?

Моето мнение и мнението на много от изселниците е, че с етнически партии не може да се решат проблемите в България.

Всички трябва да осъзнаят, че тази държава е на всички, които живеят в нея.

Трябва да поемем отговорност заедно и да поправим грешките си, както беше в началото на 90-те години в СДС. Тогава старата Държавна сигурност изигра голяма игра и раздели демократи, комунисти и турци. Сега имаме историческата възможност да направим това, което не успяхме през 1990 година – да обединим страната под една обща партия, която да прегърне всички български граждани, без разлика на етнически произход. Само и само истинските демократи да се съберат. Ако една българска политическа партия осъзнае ситуацията и разбере, че спасяването на държавата минава през обединение, тя може да управлява страната и да получи над 51% от гласовете. Хората чакат такава партия, която ще ги обедини. Времето на ДПС свърши, както и времето на старата Държавна сигурност, просто светът вече е друг. Няма ли такова обединение, България може и да не съществува, защото политическите сили ще продължат да се карат, а политиците да мислят само за себе си и за личните си интереси.

Шенол АХМЕДОВ