Снежана Желязкова отново провокира мислещото съзнание на четящата аудитория. Този път го прави чрез личната история на своя род. Повестта ѝ за семейство Бакалски е включен в сборника „Авторски тефтери: Китка за обич“.
„Израснала съм в къщата с бакалията на чаршията в село Звезда. Нашият род притежаваше и механата на центъра, и хлебарницата. С 12-те си първи братовчеди си играехме с паланците, с павурчетата, край стана и огнището, тичахме през синорите…“, с усмивка Снежана връща лентата назад към детските си спомени.
Родът Бакалски е многочислен, състои се от 9 деца, три от които са момчета. Всички са разселени из страната и днес дори не се познават. „Бакалският род е в своя заник“, споделя своята мъка жената. Заради това ще зарадва роднините си с подарък – книгата с родовия пътепис. А преди години всеки е знаел дядо Иван и неговия павилион за обработка на вълна в Елена. Една от лелите пък празнува своята 101-ва годишнина като горд възпитаник на Американския колеж в София, където учи в края на 30-те години.
Изданието от поредицата „Авторски тефтери“ на издателство „ИниИно“ вече е участвала на два панаира на книгата. Интересът на Снежана Желязкова да участва в сборника е провокиран от първата книга – „Детска магия“. Сега се събират материали за предстоящото, трето издание „Подслон на надеждата“. Сборникът ще съвместява художествени текстове – поезия и проза, като в основата си текстовете трябва да са базирани на истории за сакрални, свещени и лековити места в България. Минимумът на произведенията е три страници, приемат се до 15 юли на електронна поща: podslon_na_nadejdata@abv.bg.
Снежана Желязкова ще се включи с пътепис за Пороище и приканва младите също да влязат в обувките на изследователи, а тя ще им помогне в творческото предизвикателство. „Нека имаме очи и уши за всичко, което се случва около нас. Цели родове и села изчезват, от нас зависи да запазим поне спомените за тях“, приканва писателката и бивша учителка с вярата, че все пак предстои завръщане към село и към корените ни.
Десислава СТЕФАНОВА
