Хубави неща се случват напоследък в сферата на забавленията, а ние, разградчани, не изоставаме от големите градове. През ден сме на куизи, танци, семейно на велоалеята или на парково бягане с приятели. Тези дни и феноменът „градски игри“ стъпи в Лудогорието. Пловдивската платформа за градски приключения „Вътрешен глас“ разходи 120 деца и възрастни по обекти от нашия познат и непознат Разград и това се случи при огромно любопитство, хъс, селфита, смях и закани, че другият отбор мами. Кой би повярвал, че деца ще проявяват пламенен интерес кой културен обект как се казва, къде се намират дадени институции и колко крачки делят два от символите на града?
Първата РазГРАДСКА игра бе създадена с финансиране от Община Разград по покана на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Къде е превенцията ли – младите хора вършат глупости, когато имат нужда от адреналин и приключения, а така си ги осигуряват по един здрав и полезен начин.
Градските игри се появяват през 80-те години със свободното използване на технологиите. Креативни личности започват да създават приключения в изоставени сгради, градове или в специално обзаведени ескейп-стаи… Първоначалната идея е приключенска, като включва адреналин и дори страх на моменти. Но Емил Тотев и Яна Чучуранова предават на хората своята креативност и ценности, докато ги водят по градските локации чрез загадки, ребуси, пъзели. Двамата са на по 25 г. със солиден опит като доброволци в различни каузи. За да подготвят РазГРАДСКАТА игра даже са чели подробно „Екип 7“.
Защо градските игри се играят с помощта на мобилно устройство, техниката не ни ли заробва и ограничава?
Емо: Технологиите дават пълна свобода на хората да преживяват приключения. Правил съм проучвания, когато замислях дипломна работа по темата. Представи си: достигаш до някакви подозрителни координати, настройваш портативното радио на честотата, която си намерил, написана на вратата на изоставена болница, и тогава чуваш запис в съседната стая от радиостанция… Така технологиите ти дават да преживееш нещо без да имаш интеракции с друг човек. Ти си главният герой в момента.
Яна: За да бъде накрая преживяването хубаво, то трябва да е измислено от човек, който да стои зад техниката. Но тя дава повече възможности да се случи нещо готино на играещия.
Тоест, играещият човек е активен и изобретателен без да го води педагог, родител, шеф.
Емо: Тези игри се наричат self-guided, в свободен превод на български – игри, които ти провеждаш сам.
Яна: Self-guided, тоест сам се водиш. А са интерактивни, защото интерактивност означава „да взаимодействаш с нещо от средата“. Нещо, което да пипнеш, да цъкнеш, да прочетеш информация. Даже да скролнеш телефона, пак си е интеракция.
Откъде започва създаването на една игра, например РазГРАДСКАТА?
Яна: Аз съм завършила туризъм и любопитството ми е насочено към новите места и това, което ние можем да научим за тях, за да научат и хората нещо ново от нас. Съчетаваме знанията си по туризъм с уменията на Емо в дигиталната част, в уеб-дизайна.
Емо: Нашият тип игри все по-често са обвързани със сайт, с технология. В Разград три дни юни голям брой отбори редиха дигитален пъзел едновременно. Имаме колега от Търново, който разчита на физически реквизит, на катинари, на сандъчета, което е готино като преживяване, но пък ограничава броя хора, които спонтанно могат да започнат да играят, защото трябва да се планира предварително.
Яна: Подобни игри има в целия свят и има български представители, които работят с франчайза на международни компании. Докато ние сами правим всичко – загадки, дизайни, всичко по сайта https://vutreshenglas.com е създадено от Емов. Пътуваме до градовете, разглеждаме онлайн карти. За играта тук четохме „Екип 7“ и си купихме най-новата историческа книга на Нели Николова „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“.
Има ли положителна промяна в забавленията – приключенски, вместо консуматорски?
Яна: Хората търсят все повече как да си прекарват празниците по различен начин от това да идат на кино, да ядат и да гърмят фойерверки. На един Св. Валентин направихме игра за 30 двойки, много от които не знаеха какво са градски игри. Тази година на същата игра дойдоха над 50. Забелязваме, че хората, които са участвали, се връщат да играят пак. Лека-полека си създаваме аудитория. В Разград чух няколко пъти фразата „Аз пак бих искал да играя градска игра“.
Емо: За последните 3 години 2500 души са се впуснали в наши приключения, някои – многократно. Има отбори, които са първите записани, когато пуснем нова игра и вече се познаваме с тях и се поздравяваме из Пловдив.
Къде да ви намерят следващите ви клиенти – общини, музеи, училища?
Яна: На сайта. Отворени сме за всякакви идеи. Правили сме исторически игри в непознат град, тийм-билдинги, моминско парти и дори са ни поръчвали игра, с която момче да предложи брак на приятелката си. Тя си мислеше през цялото време, че те вървят по два маршрута и че той решава същите загадки, но на други локации.
Емо: И докато минаваше по локации, свързани с тяхната връзка, сама тя каза „Хора, това ще е много яко за предложение за брак“ и ние двамата се спукваме от смях вътрешно.
Яна: Но тъй като това не ни е основната работа, ние не можем да се справим сами без екипа си от доброволци, приятели, хора, които споделят тези ценности и са същите като нас – малко луди, малко недоспали.
Какъв е архетипът, който ви кара да променяте средата и да водите хора? Моделът на вожда, на шамана или на мъдрия човек, който разказва приказки?
Емо: Хората, които идват на нашите игри, те самите влизат в архетипа на изследователи, любопитството е нещо, което води човечеството от хилядолетия.
Яна: Донякъде позицията ни е лидерска, защото правим инструктаж и носим отговорност за хората по трасето…И нас самите ни движи любопитството колко още неща можем да разберем, да научим и по колко още готини начини можем да го представим.
Даниела НЕДЕЛЧЕВА
