Над 150 млади актьори и танцьори от различни краища на страната участваха в осмото издание на Националния фестивал „Театърът в движение“, на който Разград бе домакин на 27 и 28 април. Културният форум се организира от Театрално-танцова формация „Пулс“ към Сдружението с нестопанска цел „Поощряване и подпомагане на деца таланти – Вега“ и Агенция „Генезис“ с подкрепата на Община Разград.
Танцова школа „Фортисимо“ към Творителница „Да Винчи“ в Исперих спечели най-голямата награда – „Гран при“ за своя Театрално-танцов спектакъл „Детето в мен“. Ръководител на школата е Диана Герджикова, а хореограф и автор на отличения проект – Елиф Рейхан. Талантите от Исперих получиха специално изработената авторска статуетка на фестивала, диплом и парична награда.
Елиф Рейхан започва да танцува в Балетна формация „Форте“ – Исперих, създадена и ръководена от Диана Герджикова. Изучава „Съвременна хореография и режисура“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и „Детето в мен“ е нейната дипломна постановка.
Елиф е част от пътуващ танцов театър „NOVEMO“, създаден от Никола Костадинов.
Носител е на национални и международни награди за танц и хореография. Две години ръководи мажоретни състави към ОУ „Христо Ботев“, а от 2019-та, заедно с Диана Герджикова, работи с деца като хореограф в Танцова школа „Фортисимо“ към Творителница „Da Vinci“ в Исперих.
Помага ли Националният фестивал „Театърът в движение“ на местни танцови школи като „Фортисимо“ да представят спектаклите си? И как децата се чувстват след подобна изява?
Да, определено помагат и това е единственият фестивал в България, който позволява да се представят цели танцово-театрални спектакли. И затова той е един от любимите ми. Децата се срещат и с театъра, и с танца на сцената и доста често те са много впечатлени от спектаклите. В залата те познават само танца, а на сцената срещат двете изкуства. И поотделно, и в едно.
След дипломната постановка децата слязоха много удовлетворени и по-отворени към това изкуство. Чисто емоционално успяха да стигнат до смисъла на спектакъла. Това за мен е много важно, един танцьор е нужно да може да изрази емоции на сцената, в противен случай – наблюдаваме просто едни красиви движения.
Спектакълът „Детето в мен“ комбинира танца и театъра и представя сюжет, в който участват деца от 8 до 17-годишна възраст. Защо за теб театърът е важна част от танца?
За мен танцовият театър дава друг вид свобода на хореографа, защото няма йерархия във формата – нито танца е по-важен от текста, нито текстът е по-важен от танца. Така това изкуство става по-достъпно до публиката, когато танцът не може да каже всичко в движение, текстът помага и дава яснота на цялостния спектакъл.
За жалост, това изкуство не е твърде разпространено. Танцова школа „Фортисимо“ беше единствена на Националния фестивал „Театърът в движение“, която представи танцово-театрална постановка.
Ти си хореограф във „Фортисимо“ от пет години, но също така „Детето в мен“ е дипломната ти постановка, с която ще завършиш в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Какво ти даде и взе постоянното пътуване между двете сцени?
Работата с деца винаги е вдъхновявала моите постановки и там, и тук.
Университетът ме срещна с хора, които ме научиха на много и повлияха на работата ми тук, на сцената в Исперих.
Постоянното пътуване е изтощително и взима страшно много енергия. Но пък работата с колеги и преподаватели винаги е била много приятна.
Последните години танцова школа „Фортисимо“ участва в най-различни национални конкурси и печели награди, което ви поставя наравно с по-големите градове. Какви модели на работа водят до подобен успех?
Мисля, че предимството на танцова школа „Фортисимо“ е, че е съхранила танца в себе си, благодарение на художествения ръководител Диана Герджикова. Последните години по фестивалите наблюдаваме съвременен танц, който не е съвременен танц, а акробатика, която не носи нищо на публиката. Докато танцова школа „Фортисимо“ винаги излиза на сцената или със сюжетен, или с тематичен танц.
Освен това, ние се стараем да каним професионални артисти в школата, които да обучават децата в различни направления и стилове. Това им дава нова глътка въздух, защото само ние не сме достатъчни да развием потенциала им.
Емине САДКЪ
