Нели Николова, изследовател на миналото из разградските земи и понастоящем учител в ОУ „Васил Левски“, издаде първата книга от поредицата Библиотека „Галерия Разград“.
Книгите в тази поредица се издават с подкрепата на народния представител в 38-то и 39-то Народно събрание Никола Николов, под общата редакция на Митко Ханчев, главен редактор на „Екип 7“. Това е втората поредица от книги, издавани с финансовата подкрепа на Никола Николов. Първата бе Библиотека „Лудогорие“, която съхрани ценни литературни образци, свързани с Разградския край, докато сегашната поредица ще е насочена повече към историческото минало на града и района.
„С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“ съдържа над сто статии за хора и събития от миналото на Разград, разгърнати в над 580 страници. Хронологично изследванията се отнасят основно за периода от Освобождението до 1944 година.
Книгата е ретроспективна картина за миналото на разградчани, начина им на живот, схващания, както и отражението, което историческите преломи оставят върху населението в региона. Нели Николова ни връща към емблематични за Разград места, като хотел „Централ“, Панчоолу мост, Момина чешма и много други, за да ни разкаже символът зад тези наглед познати локации.
Място в книгата намират редица личности със заслуги към Разград, като Вацлав Трунечек, Антон Страшимиров, Димитър Ненов, Григор Попов, Георги Сергиев, Иван Багрянов… Разказът на автора ни завръща към историята на близките селища и отправя на пръв поглед лесни, но всъщност многопластови, загадки, като например „Накъде гледа момата от чешмата?“.
Нели Николова припомня на футболните запалянковци, че играта на топка датира из разградските земи далеч преди „Лудогорец“, а любопитните читатели могат да открият между страниците на книгата що е то „русенска кървава сватба“ и какъв отпечатък носи Лудогорието от Народния съд през 1945 година.
„С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“, досущ като насложени картини от една изложба, пренася читателя през дебрите на историята на родния дом. Някои известни, но потребни да бъдат припомнени. Други… развенчават легенди и извикват не дотам светли дни от историческото развитие на събитията. Но и двете с обща нишка – да обърнат погледа към бъдещето с мисъл за величието и грешките на предците.
Нели Николова е родена в Разград. Завършила е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „История“. Работила е като учител по история, а след това, до 2021 година – като главен уредник в Регионалния исторически музей в Разград. От есента на 2021 година отново се връща към учителската професия. „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“ съдържа публикации от периода ѝ като музеен специалист и изследовател на Разград и региона, както и на исторически събития и процеси от националната ни история. Част от заглавията в книгата са публикувани през годините в „Екип 7“, а публикацията за някогашния хотел „Централ“, която днес предлагаме на читателите, е една от статиите, включени в книгата.
В Разград книгата ще бъде официално представена пред читающата публика в началото на април.
Десислава СТЕФАНОВА
Славният хотел „Централ“ – истинска история и филмова легенда
Сградата е една от емблемите на Разград, по-възрастните разградчани все още пазят спомен за нея
Неотдавна фондът на отдел „Нова история“ при РИМ – Разград се обогати с документи от историята на известния в миналото в града ни хотел „Централ“. Донесе ги като дарение внукът на собственика на хотела Христо Донев. Материалите съдържат две книги на пътниците, водени от 22 февруари 1928 г. до 29 август 1936 г., където са регистрирани отсядащите в хотела. Като информация в книгата се записва датата на раждане на пътника, занятието му, къде живее постоянно, откъде идва, закъде заминава, с кого пътува, каква е причината за идването в града. Книгите дават богата информация, която обогатена с публикациите в местната преса сглобяват пъзела на една ярка картина на живота в Разград през тези години. Ако тук прибавим и българския филм „Хотел „Централ“ /1983 г., сценарист и режисьор Веселин Бранев/, старият град буквално оживява със своите улици и хора.
В книгите прави впечатление, че по-голямата част от отсядащите в хотела са търговски пътници. Но има представители на всички слоеве на обществото. Тук нощуват учители, артисти, министри, занаятчии, агрономи, журналисти, та дори и чужденци. Когато през април 1929 г. в Разград пристига тогавашният министър на земеделието и държавните имоти Никола Табаков, той отсяда в „Централ“. Местната преса не е отразила точно това посещение /вероятно поради различната партийна ориентация на редактора/, но пък дава широко място на предстоящите избори за общински съветници и училищни настоятели.
И други известни политически дейци са записани в книгите – на 29 август 1930 г. в хотела е народният представител Тодор Влайков. През януари 1931 г. тук отсяда друг народен представител – Димитър Гичев, а заедно с него са секретарят на БНЗС Георги Йорданов и земеделецът Стефан Даскалов. Фактът, че последният остава още две нощи тук, навежда на мисълта, че в града ни вероятно се случва някакво „земеделско“ събитие. Интересно защо, обаче, в пресата нищо подобно не е отразено. Обърнато е внимание на друго посещение – пристигнали в града от Попово министърът на железниците Петко Стайнов, бившият министър Славейко Василев /министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на Андрей Ляпчев/ и народният представител Т. Кожухаров и на кратка конференция, състояла се в околийското управление, е дискутиран въпросът за жп линията Попово – Разград – Кеманлар, но и политически въпроси с присъстващите там сговористи. Причините за всички тези визити са вероятно свързани с наближаващите по това време избори.
Между гостуващите в града чужденци са имената на Акузнис Фурст – комисионер от Виена, Тибор Кун – студент от Будапеща, дошъл на гости и заминал за Русе, Хенрих Исак Фрайер – търговец от Виена, тук пристига от София на път за Русе. А на 15 юни 1936 г. в хотела се събират трима чужденци – Франц Шьотц – скулптор от Пасао, Карло Прамберг – от Виена, Ото Ранфелд – студент от Греиз, Германия.
Измежду известните личности, отсядали в „Централ“ са имената на редактора на в. „Независимост“ Илия Будинов, на кореспондента на в. „Утро“ Никола Кутинчев, актрисата Мара Тотева…. Впрочем много често в града ни гостуват театрални трупи. Неслучайно и сюжетът на българския филм „Хотел „Централ“ основно се завърта точно около гостуването на един театър в провинциалното градче. Календарът на стената в хотела показва 1934 г., а се провежда Пролетен панаир, малко по-късно се сменя и властта /което в исторически аспект е превратът на 19 май 1934 г., когато на власт идват Политическият кръг „Звено“ и Военният съюз с помощта на армията/.
Хотелът във филма е разположен на ъгъл – както и разградският „Централ“. Войниците, които преминават в парад по улицата, са в униформи на пехотата – известно е, че в Разград по това време е на гарнизон пехотен полк /19-ти/. Персонажите във филма са познати имена от Новата история на града ни – чифликчията от Борисово от стая № 17 „хотел щял да строи, до сладкарницата на Касамаков“! В книгите на пътниците стаите са с номерация до 9, макар че във филма забавлява една реплика на един от героите, стигнал до втория етаж: „Тоз хотел цял небостъргач, бе!“. Но все пак това не е документален филм, а художествен – на исторически фон. Така че и художествената измислица майсторски е вплетена в сюжета. Провежда се 7-ми пролетен мострен панаир – да, панаир има в Разград, но е есенен. По време на панаира се провеждат състезания на колодрума – а колодрумът от филма много прилича на разградския. И речите, които държи онази персона постоянно – „Изкупната цена на яйцата падна до 75 стотинки, а цената на галошите се увеличи на 150 лева! Нещастний български народе, чорапът започва да се разплита и разплитането ще продължи!“. Може би напомнят политическите статии в местната преса от това време…
Във филма в градчето гостува „Нов общински музикално-драматичен театър „Зора“ – по информация във в. „Разградско слово“ на 14 април в града ни гостува оперетният театър „А. Сладкаров“, който изнася с голям успех оперетите „Бал в Савоя“, „Война на тъмно“, „Граф фон Люксембург“ и „Синият диамант“. „Препълненият салон на всички спектакли и бурните аплодисменти, които им отправяше публиката, нека бъдат награда за жертвата, която театърът е направил с идването си в града ни“ – пише вестникът. От хотелските книги се вижда, че Ангел Сладкаров със своите 16 души актьори е отседнал в „Централ“. Малко преди това на 8, 9 и 10 април е гостувал и театър „Нов свят“ под директорството и режисурата на известния Борис Денизов, които също са записани в книгите на хотел „Централ“. В края на април гостува Русенският общински театър. В книгите на хотела трупата е вписана с дата 21 април и се състои от 7 души. Отзивът в „Разградско слово“ за тази трупа е доста интересен, тъй като информира, че въпреки доброто изпълнение посещението е слабо. „И ние можем да си обясним това с изморяването на публиката от посещението скоро преди това от други два театъра. Но смятаме, че от голямо значение е и отчуждеността на режисьора г. Матю Македонски с разградската публика. Той не трябва да избягва познанства и приятелски връзки с разградската интелигенция. Държанието му се таксува от гражданството като неоправдано високомерие“.
Според информация в същия вестник на 15, 16 и 17 май разградската публика има възможност да се наслади на театрални постановки – в града гостува театър „Нова сцена“: „Театърът заслужава вниманието на публиката, защото със своя добре подбран персонал и репертоар се ползва с име на най-добре уреден пътуващ театър“. Тази трупа също е отседнала в хотел „Централ“ – регистрацията в книгата го доказва.
Във филма в действието е вплетена и особата на Златев от София, който е в провинциалното градче по време на преврата, а в новия кабинет Пенчо Златев е министър на войната. Няма информация в пресата такава важна личност да е идвала в Разград по това време, но да не забравяме, че филмът е художествен. Както и кметът на града – по това време е Страшимир Бърнев, а едва месец по-късно кмет става Драган Данаилов /във филма веднага има нов кмет/. Но епохата е много добре представена. Лично на мен не ми е известно каква е „разградската връзка“ на режисьора, но със сигурност я има! А за Разград хотел „Централ“ остава една от неговите емблеми. Хотелът продължава да работи много години след това и днес много разградчани го помнят.
Нели НИКОЛОВА
2011 г.
Браво, нещо стойностно за хората при цялата сива посредственост на набедени историци.